Решение № 12560 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2017 г.

Решение № 12560 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 215 от 26.05.2017 г., постановено по адм. д. № 111/2017 г. Административен съд - Д., 4 състав, е отменил по жалба на "Апогей" ЕООД, Решение № РОПВ - 1/11.01.2017 г., издадено от А. Н. - старши инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община град Д., изцяло потвърдено с решение № 70-00-207/10.02.2017 г. на Й. Й. - Кмет на Община гр. Д., с което е отказано възстановяване на данък за 2007 г. и 2008 г. върху превозно средство - товарен автомобил, марка "Нисан", рег. № ТХ8858НХ, рама № 0168629 и двигател № 25806415. Преписката е върната на компетентния орган по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община град Д. за ново произнасяне по направеното искане вх. № 70-00-2159/20.12.2016 г. за възстановяване на данък от "Апогей" ЕООД, при спазване на дадените указания по тълкуването на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, като съдът е определил 30 - дневен срок за произнасяне на органа от влизане в сила на решението. С обжалваното решение Административен съд - Д. е осъдил Община град Д. да заплати на "Апогей" ЕООД сумата от 350 лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Й. Т. Й. в качеството му на Кмет на Община - гр. Д. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Д. е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - неправилно прилагане на давностния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Апогей" ЕООД, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Апогей" ЕООД, оспорва подадената жаба в писмен отговор от 21.06.2017 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Д. е отменил по жалба на "Апогей" ЕООД, Решение № РОПВ-1/11.01.2017 г., издадено от А. Н. - старши инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община град Д., изцяло потвърдено с решение № 70-00-207/10.02.2017 г. на Й. Й. - Кмет на Община гр. Д., с което е отказано възстановяване на данък за 2007 г. и 2008 г. върху превозно средство - товарен автомобил, марка "Нисан", рег. № ТХ8858НХ, рама № 0168629 и двигател № 25806415. Преписката е върната на компетентния орган по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община град Д. за ново произнасяне по искане вх. № 70-00-2159/20.12.2016 г. за възстановяване на данък, направено от "Апогей" ЕООД, при спазване на дадените указания по тълкуването на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, съдът е определил 30 - дневен срок за произнасяне на органа от влизане в сила на решението. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил отказ за възстановяване на данък за превозно средство, който е издаден в отговор на подадено от "Апогей" ЕООД до О. Д. искане с вх. № 70-00-2159/20.12.2016 г. за възстановяване на недължимо внесената сума от 1000 лева, представляваща платен данък за превозно средство - товарен автомобил, марка "Нисан", с рег. № ТХ 8858НХ за 2007 г. и 2008 г. Установено е, че с решение № 70-00-1784/18.10.2016 г., издадено от директора на Дирекция "МДТ" при Община град Д. по жалба на "Апогей" ЕООД е именен АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 107-179/11.07.2016 г., с който са установени задължения на дружеството за данък върху същото превозно средство - марка "Нисан", с рег. № ТХ8858НХ, рама № 0168629 за периода от 1.01.2013 г. - 30.06.2016 г. Цитираното решение от 18.06.2016 г. на директора на Дирекция "МДТ" е послужило като основание за искането за възстановяване на данъка върху превозното средство, тъй като с него директорът на Дирекция "МДТ" е изменил обжалвания акт по отношение на размера на дължимия данък, който е бил намален на 47,27 лева за процесния период от 1.01.2013 г. до 30.06.2016 г. Намалението било в следствие на неправилно определен данък в размерите за лек автомобил, което се дължало на техническа грешка при обработката на данните в декларацията по чл. 54 от ЗМДТ, която била подадена на 14.09.2007 г. Посочено е, че грешката била в това, че процесното МПС било въведено при обработката на данните в декларацията като лек автомобил, вместо като товарен, което е видно от представеното свидетелство за регистрация, част I, № 002393360. В мотивите на обжалваното пред първоинстанционният съд решение № РОПВ-1/11.01.2017 г. е прието, че на 7.12.2012 г. с приходна квитанция № 5803042877 в касата на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община гр. Д. била платена сумата от 1000 лева, с която се е погасил начисленият данък за превозно средство за 2007 г. в размер на 216,97 лева плюс лихва за просрочие в размер на 134,18 лева, както и начисленията за ДПС за 2008 г. в размер на 433,94 лева плюс лихвите от 214,91 лева (сборът от които е 1000 лева). Данъкът в този размер бил определен при въведените неправилно параметри за лек автомобил. Като правно основание за отказа била цитирана нормата на чл. 174 от ДОПК, според която не подлежат на връщане доброволно платените публични задължения, изпълнени след давностния срок на нормата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, според която искането за възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието, освен ако в закон е предвидено друго. Административния съд е приел, че отказът е постановен при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, както и че фактическите констатации на органа по приходите не съответства на хипотезите на правните норми на чл. 174 и на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, които са посочени като правно основание за отказа. Решаващият състав правилно е определил спорът между страните, като е посочил, че той се свежда до отговорът на въпроса, дали направеното от "Апогей" ЕООД искане за възстановяване на недължимо платен данък за процесното МПС за 2007 г. и 2008 г. е направено в срока по чл. 129, ал. 1 изр. 2 от ДОПК. Съдът е констатирал, че данъчната администрация, погрешно е приложила и тълкувала разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, в следствие на неправилното смесване на понятията "основание за плащане" и "основание за възстановяване" на вече платеното. Според решаващият състав основанието за възстановяване на неправилно платени, в недължим размер задължения, възниква най-рано от момента на тяхното плащане и след като данъчно задълженото лице, или служебно органът по приходите (по арг. от чл. 129, ал. 1, изр. 1) установи, че има определени и внесени недължими парични суми. В подкрепа на тези свои изводи, административния съд е добавил, че основаните за възстановяване на недължимо събраните суми за данък "превозно средство", съобразно нормата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, е възникнало на 18.10.2016 г. - моментът, в който директорът на Дирекция "МДТ", по повод произнасяне по жалба срещу АУЗ е установил, че поради допусната техническа грешка от длъжностно лице, което е обработвало данните, посочени в декларацията на "Апогей" ЕООД по чл. 54 от ЗМДТ, са неправилно начислени данъци за 2007 г. и 2008 г. в размерите за лек автомобил, вместо за товарен. В мотивната част на решението е обсъдено още, че дори да се приеме, че основанието жалбоподателят да иска възстановяване на неправилно внесен данък е възникнало във възможно най - ранния момент - на датата, на която данъчните задължения за 2007 г. и 2008 г. са погасени с внасянето на сумата от 1000 лева - 7.12.2012 г., считано от 1.01.2013 г., следващата година на плащането, към 20.12.2016 г., датата на подаване на искането за възстановяване, срокът по чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, не е изтекъл, тъй като са изминали 4 г. и 13 дни. Съдът е приел за неправилно позоваването на нормата на чл. 174 от ДОПК, в решението за отказа, като след тълкуване на цитираната разпоредба е възприет извода, че чл. 174 от ДОПК визира случаите на плащане след давностния срок на правилно и законосъобразно определени данъчни задължения, а не на погрешно определени такива. Решаващият състав е посочил, че неправилната квалификация за постановяване на отказа за възстановяване представлява съществено процесуално нарушение и в следствие на неясните и противоречиви мотиви се нарушава правото на защита на лицето, срещу което е издаден актът. На основание изложеното първоинатанционнят съд е отменил отказа за възстановяване на недължимо платени задължения на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК при условията на чл. 173, ал. 2, предл. трето от АПК, като е върнал адмнистративната преписка на компетентния приходен орган при О. Д. за ново произнасяне по искането за възстановяване на данък при спазване на дадените указания по тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При безспорно установено фактическа обстановка решаващият съд правилно е определил спорния въпрос между страните - моментът на възникване на основанието за възстановяване на неправилно платени, в недължим размер задължения, и от там подадено ли е в срок искането за възстановяване на недължимо платени суми.