Решение № 4177 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 447/2014 г.

Решение № 4177 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 447/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба от "МБАЛ - Велинград" ЕООД гр. Велинград чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 663 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 578/2013 г. на Административен съд Пазарджик. С него се отхвърля жалбата на МБАЛ "Велинград" ЕООД гр. Велинград срещу писмена покана с изх. № 13/29-02-1130 от 2.11.2011 г. издадена от директора на РЗОК гр. Пазарджик. Поддържат се доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Изразяват се в неправилното приложение на разпоредбите на Националния рамков договор във връзка с уредбата на клиничните пътеки, некомпетентност на органа издал акта и в необоснованост на изводите относно методиката за приложение на конкретните клиничните пътеки относно материалните предпоставки за дехоспитализация на болните. Ответникът, директорът на РЗОК - Пазарджик взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана издадена по реда на чл. 76а от ЗЗО. С нея се разпорежда възстановяване на суми, получени без правно основание от МБАЛ "Велинград" ЕООД гр. Велинград, за което е съставен констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми, с които се установява след проверка, че са получени суми за дейност през месец май 2011 г. по фактура № 1827/9.08.2011 г. и за дейност през месец август 2011 г. по фактура № 1831/9.09.2011 г. Тези суми се отнасят за клинични пътеки /КП/ № 61 "Остър и обострен хроничен пиелонефрит" ИЗ № 3971, пациент Султана Пелева с период на хоспитализация 18.08.2011 г. - 22.08.2011 г. и по КП 99 "Декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната при лица над 18 г. ИЗ № 3124 - пациент Анка Кирова с период на хоспитализация 30.06.2011 г. - 7.07.2011 г. И при двата случая са констатирани нарушения, изразяващи се в това, че не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация като в единия случай е липса на левкоцитурия, левкоцитоза и настъпва влошаване на лабораторните показатели и се повишават стойностите на левкоцитите, а в другия липсват подобрени параметри на КГА - при контролното изследване на 4.07.2011 г. се наблюдава влошаване на параметрите на кръвно-газовия анализ /КГА/. И двата случая съставляват нарушение на чл. 176, т. 8 от НРД - 2011 г. във връзка с чл. 195 от НРД - 2011 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че писмената покана е издадена от компетентен орган - заместник-директор на РЗОК съгласно нарочна заповед за това в случаите на отсъствие на директора. От заключение на две съдебно медицински експертизи е установено, че действително са нарушени изискванията за дехоспитализация на пациентите по конкретните клинични пътеки. При установеното от фактическа страна съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. С касационната жалба са спорни въпросите за това има ли нарушения съставляващи касационни основания за отмяна при наличие на пороци изразяващи се в това, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, обосновани ли са изводите на съда относно фактическите и правни констатации за нарушения при изпълнение на изискванията за съответните клинични пътеки и каква е методиката на всяка от конкретните клинични пътеки предмет на спора. Всички доводи в касационната жалба са неоснователни. На първо място възражението за нищожност на писмената покана е въведено с писмената защита пред административния съд. По делото са представени доказателства за установяване на издателя на акта и между страните не е било спорно, че към датата на издаване на писмената покана, директорът на РЗОК е бил в законен отпуск и бил заместван от заместника си Митка Петкова, на която е възложено и издаването на индивидуални административни актове, включително и такива по чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Доказателствата по делото не са били оспорени и едва с писмената защита жалбоподателят е оспорил подписа на писмената покана с доводите, че административният орган носи доказателствена тежест да установи кой е издателят на акта с оглед неговата компетентност, каквито възражения поддържа и с касационната жалба. Тези възражения касаторът обаче е следвало да направи в инстанцията по същество където доказателствената тежест на органа е изчерпана с представянето на доказателствата за отсъствието на директора и заповедта за неговото заместване от заместник директор в периода на издаване на писмената покана. С това доказателствената тежест за установяване на фактите тежи върху жалбоподателя да докаже, че са налице основания за отмяна на обжалвания акт, поради издаването му от некомпетентно лице, каквито възражения не са били правени. При това положение такива доказателствени искания е недопустимо да бъдат правени в касационната инстанция която решава делото в рамките на фактите установени в производството пред административния съд. Съдът в рамките на служебната проверка по чл. 168 АПК правилно е констатирал, че няма пороци при издаване на акта, водещи до нищожността му. На следващо място в касационната жалба се прави неоснователно възражение за необоснованост на решението. Съдът е приел заключение на две съдебно медицински експертизи за установяване на обстоятелствата дали има нарушения при изпълнение изискванията на клинични пътеки № № 61 и № 99 и за които с конкретните пациенти се установява, че не са били спазени изискванията за дехоспитализация. Тези констатации на вещите лица са относно въпроси, за които съдът няма специални знания и тези констатации в заключенията не са били оспорени от касационния жалбоподател, поради което е недопустимо с касационната жалба да се поддържат различни мнения от тези на експертите без да са оспорени заключенията им по предвидения процесуален ред в ГПК. Съдът няма специалните медицински знания да отговори на въпросите предмет на експертизите, което е наложило ползването на експерти и по същите причини касационната инстанция не може да вземе отношение по доводи в жалбата срещу заключенията на експертите по фактите които те установяват. На трето място се поддържа нарушение на материалния закон каквото нарушение не се установява по доводите в касационната жалба и при служебната проверка на решението. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение