Решение № 13980 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2013 г.

Решение № 13980 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Селиме Хасанова Хюсеинова от с. Свирчово, община Антоново, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Ангел Моренов, против решение № 6884/13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 10940/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 28-ми състав с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3183/2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че съдът не е съобразил, че от административния орган не е извършвана проверка на място, а данните от снимков материал не могат да обосноват законосъобразността на направените в процесното писмо констатации. Съдът неправилно е кредитирал заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, още повече, че установените по тях недопустими за подпомагане площи, се различават от отразените в мотивите на обжалваното уведомително писмо. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяна на решението. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа жалбата и прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 6884/13.12.2012 г. постановено по адм. дело № 10940/2011 г. на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на Селиме Хасанова Хюсеинова, срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3183/2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното, на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане в размер на 3 100.93 лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и 3 575.59 лв. по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, а по Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ й е изплатена поисканата сума в размер на 49.04 лв., във връзка с подаденото от нея Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г. За да постанови посочения резултат, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти са допуснати две съдебно-технически експертизи, чиито заключения съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадени. При това обосновано е приел за установени, недопустими за подпомагане площи по СЕПП в размер на 2.83 ха, или 20.04 % наддеклариране, съответно по НР1 - недопустими 2.83 ха, или 20.53 % от общо заявените за подпомагане по тази мярка площи. В тази връзка е отбелязано, че причините за недопустимостта на заявените площи е "захрастяване" и наличие на дървесна растителност, в резултат на които в рамките на една година едно допустимо за подпомагане БЗС, може да стане недопустимо за подпомагане. Независимо от различията в данните по заключенията на вещите лица и тези в атакувания административен акт, доколкото установения процент на наддеклариране за мерките по СЕПП и НР1 и в двата случая е в границите между 20 % и 50 %, и налага санкциониране на цялата заявена за подпомагане площ по тях, респективно - отказ за целия размер на поисканите от заявителя суми, съответно от 3 100.93 лв. по СЕПП и 3 575.59 лв. по НР1, съдът приема, че не е налице основание за отмяна на атакувания акт. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент наддеклариране относно мерките по СЕПП и НР1, надвишаващ 20 % и под 50 %. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките между 20 % и 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, правилно на касатора е отказано поисканото подпомагане по подаденото от него заявление, изцяло относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Действително, от заключенията по изслушаните съдебно-техническите експертизи се установяват различни от приетите от административния орган размери площи като недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1 /прието от ДФЗ по СЕПП наддеклариране от 31.60 %, а от вещо лице 20.04 %, съответно по НР1 - установено от ДФЗ наддеклариране от 32.54 %, а от вещо лице 20.53 %/. Това обаче не променя направения краен извод за наличието на основание за пълен отказ на поисканото по тези мерки подпомагане, в конкретно приложимата хипотеза по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., /при която разликата е над 20 %, но не повече от 50 % от определената площ/, поради което правилно съдът е оставил в сила обжалваното уведомително писмо. Предвид изложеното, законосъобразно съдът приема, че административният орган, в съответствие с приложимия материален закон, не е отпуснал финансова помощ по тези две мерки при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП по СЕПП и съответно на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. по НР1, според които РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че в случая, по заявлението на Селиме Хасанова Хюсеинова е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск - анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане и в кръга на която извадка жалбоподателката не е попаднала. Изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, заключенията на които са изготвени включително след проверка в Министерство на земеделието и храните и съхранявания там графичен и снимков материал относно допустимия слой и в СИЗП при ДФЗ, не променят крайния извод за наличие на основание за отказ от подпомагане, поради което и с оглед останалите данни по делото, правилно са приети от съда като обективни и компетентно дадени. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение