Решение № 3430 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 493/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Димитров, чрез адв. Георгиев, против решение 6528 от 01.11.2023 г. по адм. дело 1280/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед КН-18/18.01.2023 г. на министъра на отбраната. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението като неправилно - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК и се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът по касационната жалба - министър на отбраната, чрез юрк. Маркова, оспорва същата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Прието е, че авторството на дисциплинарното нарушение е доказано по категоричен начин, тъй като изготвеният Акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП / серия GA 780366/2022 г./, е подписан без възражения от Димитров. Обсъдени са подробно правните основания за издаване на заповедта, приети са за съответни на дисциплинарното нарушение, а възраженията за липса на образувано досъдебно производство срещу Димитров е отхвърлено с оглед спец. норма на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ. Решението е допустимо, правилно и законосъобразно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед КН-18/18.01.2023 г. на министъра на отбраната, на основание чл. 245, ал. 2, вр. чл. 244, т. 7 и чл. 242, т.1, т. 9 от ЗОВСРБ на настоящия касатор е наложено дисциплинарно наказание уволнение, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса, поради управляване на МПС след употреба на алкохол / 1,38 промили/ на 02.12.2022 г. , за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, серия GA 780366/2022 г., издаден е талон за кръвно изследване и са предприети съответните мерки по ЗДвП. Актът е подписан без възражения от Димитров, което както правилно е прието от административният съд сочи на безспорно установено авторство на деянието. В проведеното дисциплинарно производство, а също и в съдебната фаза, не са ангажирани доказателства, които да оборват факта на нарушението на ЗДвП, което е квалифицирано като осъществяващо съставите на две дисциплинарни нарушения, а именно: 1. по чл. 242, т. 1, вр. чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ и т. 6 от Заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра във вр. с чл. 114, т. 3, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, и 2. по чл. 242, т. 9 ЗОВСРБ, вр. т. 5.8.2. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със заповед ОХ-858/27.09.2021 г. на министъра. Тези нарушения, в тяхната съвкупност, правилно са определени от съда като друго тежко нарушение на военната дисциплина, по смисъла на чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ. Съгласно разпоредбата на вр чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ Военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците, а съгласно ал.3 .При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот военнослужещите са длъжни да спазват Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден от министъра на отбраната. Текста на тези законови норми сочи безпротиворечиво, че визираните в процесната заповед нарушения на т. 6 от Заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра във вр. с чл. 114, т. 3, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, и т. 5.8.2. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, съставляват нарушение и на закона. Нормата на чл.115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България въвежда изрична забрана за военнослужещия да нарушава законите и обществения ред в страната. Именно поради това се явява неоснователно възражението в касационната жалба , че не може административно нарушение по ЗДвП да се квалифицира като неизпълнение на задълженията по военна служба. Ирелевантни в това производство се явяват възраженията за нереализирана наказателна отговорност за деянието и допуснати нарушения от органите, извършили проверката по реда на ЗДвП и оформили изискуемите документи. Тези възражения са въведени още в първоинстанционното производство и са възприети като неотносими и неоснователни в мотивите на обжалваното решение, които се споделят от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, изр. последно АПК. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Същата съответства и на целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в отбраната и въоръжените сили на Република България да се упражнява от военни, които стриктно спазват изискванията на закона. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. Предвид своевременно заявената претенция от ответника на присъждане на разноски, касаторът дължи сумата 100лв, съставляваща юрк. възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,