Решение № 4331 от 24.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Ахмед, от [населено място], община Айтос, чрез неговия пълномощник срещу решение 1497/14.12.2022 г. по адм. дело 1907/2022 г. на Административен съд - Бургас. Счита обжалваното решение за недопустимо или неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда обезсилването, алтернативно - отмяната му, с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба кметът на община Айтос в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд от касатора е мълчалив отказ по подадено от него заявление вх. 94-00-3069/10.10.2022 г. до кмета на община Айтос, с което на основание чл. 181, ал. 3 ЗУТ е поискано съставяне на констативен протокол за степен на завършеност на жилищна сграда в УПИ XXI, кв. 24 по плана на [населено място], община Айтос, с посочен собственик заявителя съгласно цитирано разрешение за строеж 1/11.04.1994 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че е жалбоподателят не е изпълнил указанията на органа за отстраняване на нередовности в заявлението си, свързани с безспорното установяване чрез прилагане на документи на наименованието на населеното място, в което се намира сградата, както и изисканият от органа акт за приемането на конструкцията на сградата към чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /приложение акт 14/. Според съда, мълчаливият отказ е допустим и основателен. Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустима жалба. Административното производство е образувано по заявление вх. 94-00-3069/10.10.2022 г. до кмета на община Айтос, с поискано съставяне на констативен протокол за степен на завършеност на жилищна сграда в [населено място]. С писмо изх. 94-00-3069/13.10.2022 г. от кмета на община Айтос, заявителят е уведомен, че на територията на община Айтос няма населено място с такова наименование. Указан е тридневен срок от получаване на писмото за отстраняване на неточността в наименованието на населеното място. На следващо място, заявителят е уведомен, че за издаване на удостоверението по чл. 181, ал. 3 ЗУТ следва да представи акт за приемане на конструкцията (приложение 14). Последвалото заявление вх. 94-00-3147/17.10.2022 г. до кмета на община Айтос е с идентично съдържание, с изключение на поправеното име на населеното място в петутимната част на заявлението. Предвид изложеното, неоснователни са възраженията за недопустимост на производството по оспорване на мълчалив отказ срещу заявление вх. 94-00-3147/17.10.2022 г., с оглед дадените от органа указания за отстраняване на нередовности по предходното искане. Посоченото от касатора предходно заявление безспорно е било нередовно като съдържание, в какъвто смисъл в изпълнение на указанията на административния орган е депозирано и последващото заявление, уточняващо населеното място, в което се намира сградата, за която се иска съставяне на констативен протокол за степен на завършеност. Всички изложени в касационната жалба доводи всъщност са такива за неправилност на постановения съдебен акт. В случая, жалбоподателят пред първата инстанция оспорва в срок формиран мълчалив отказ по неговото заявление за извършване на административна услуга. Поради това за него е налице правен от обжалване интерес и жалбата му е процесуално допустима, каквото е и постановеното във връзка с нея решение. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Административното производство е образувано по повод заявление за извършване на административна услуга за издаване на констативен протокол за степен на завършеност на жилищната сграда на оспорващия. По делото е установено, че в полза на заявителя е отстъпено право на строеж в УПИ XXI, кв. 24 по плана на [населено място], община Айтос, като е представено и разрешение за строеж 1/11.04.1994 г. от главния архитект на община Айтос, с което за разположена в този имот двуетажна жилищната сграда, както и протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж с окомерна скица. Според чл. 181, ал. 2 (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., бр. 16 от 2021 г.) ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба (нова ДВ, бр. 16 от 2021 г.), завършването на сградата в груб строеж се констатира с протокол по наредбата по чл. 168, ал. 3, който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Според § 87 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.), до одобряването на образец за съставяне на протокол за завършване на сградата в груб строеж в наредбата по чл. 168, ал. 3 завършването на грубия строеж се констатира по досегашния ред. Следователно процедурата е протекла при действието на старата редакция на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), съгласно която след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. След като според събраните по делото доказателства процесната жилищна сграда отговаря на това условие, тъй като е завършена на етап груб строеж и е заявителят се легитимира като нейн собственик, оспорващият е имал правото да поиска издаване на такъв протокол за завършеност на сградата, за извършване на прехвърлителна сделка. Исканият констативен протокол за степен на завършеност представлява индивидуален административен акт в хипотезата на административна услуга - удостоверяваща факти с правно значение или отказ да се издаде официален документ с правно значение. При наличие на правен за искателя интерес за общинската администрация възниква задължение за предоставянето на такъв официален документ. Отказът не може да бъде обоснован с непредставяне от заявителя на акт за приемане на конструкцията, доколкото това обстоятелство не възпрепятства по никакъв начин извършването на услугата и няма връзка с нея, а само и единствено касае процеса на строителство, участниците в него и техните взаимоотношения. Издадените протоколи на основание цитираната наредба, респективно неиздаването им, не възпрепятстват извършването на поисканата услуга и нямат връзка с нея. По отношение на вторият порок в първоначалното заявление на жалбоподателя, доколкото наименованието на населеното място е посочено правилно в заключителната част на второто заявление, тази нередовност следва да се приеме за отстранена. Предвид изложеното, като е приел законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, съдът е приложил неправилно материалния закон. Формираният мълчалив отказ е в противоречие с приложимата правна норма и е материалнонезаконосъбразен. Това налага отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на оспорения мълчалив отказ за извършване на административната услуга и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на касатора с вх. 94-00-3069/10.10.2022 г., поправено със заявление вх. 94-00-3147/17.10.2022 г., съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавни такси за образуване на първоинстанционното и касационното производство в общ размер на 80 (осемдесет) лева. По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.12.2022 г., определено на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно актуалната към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие редакция на наредбата, такова се дължи в размер на 1250 лева. За касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар не са направени и не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,