Решение № 7136 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Павлов против решение 790 от 15.06.2022 г., постановено по адм. д. 587/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му. Касационна жалба е депозирана от Д. Павлов и против постановеното по делото допълнително решение 73 от 31.01.2023 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и неосбоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК Моли за отмяната му. Ответникът заместник кметът по Строителство, инвестиции и регионално развитие Община Бургас не изразява становище по касационните жалби. Ответниците - В. Димитрова и Д. Димитров, в писмени становища, оспорват касационните жалби. Молят обжалваните решения да бъдат оставени в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационна жалба на Д. Павлов против решение 790 от 15.06.2022 г., постановено по адм.д. 587/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас за недопустима, като съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Д. Павлов против заповед 454/17.02.2022 г. на зам.-кмета на Община Бургас, с която е наредено на В. Димитрова, Д. Димитров и Д. Павлов да премахнат незаконен строеж навес, захванат към южна фасадна стена на едноетажна сграда, стъпил върху бетонова основа в северната част на ПИ с идентификатор 07079.118.362 по КККР на гр. Бургас. В жалбата изрично е посочено, че заповедта се обжалва в частта, с която е наредено на Д. Павлов да премахне незаконния строеж, но дори и това да не е конкретизирано жалбоподателят има правен интерес да обжалва заповедта единствено в частта й, с която същият е засегнат, а по отношение на останалите адресати административният акт не създава за него задължения и не засяга негови права, поради което същият не е легитимиран да го оспорва. С обжалваното решение съдът отменя заповед 454/17.02.2022 г. на зам.-кмета на Община Бургас в частта й, с която е наредено на жалбоподателя да премахне незаконния строеж т.е. жалбата е уважена изцяло. Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая обжалваното решение не е неблагоприятно за касатора, тъй като неговата жалба е уважена и административният акт в обжалваната част е отменен. Решението е неблагоприятно за административния орган, чиято заповед е отменена, в оспорената част. Правният интерес не може да се извлече и от правилото на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК, съгласно което ако оспорения акт бъде отменен съдебното решение има действие по отношение на всички, тъй като в конкретния случай административният акт може да бъде отменен само в частта, предмет на жалбата на Д. Павлов, в която част съдебното решение има действие по отношение всички. Останалата неоспорена част на акта не може да бъде отменена по реда на касационното оспорване. В случая не без значение е и факта, че съдът отменя заповедта по отношение на жалбопадателя като приема, че същият не е адресат на заповедта по смисъла на § 3 от ДР на Наредба 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Следователно касационната жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Постановеното по делото допълнително решение 73 от 31.01.2023 г. е законосъобразно и обосновано. Делото е върнато на първоинстанционния съд, предвид направеното в касационната жалба искане за допълване на постановеното по делото първоинстанционно решение по реда на чл. 176 АПК. След като съдът е сезиран с искане за допълване на решението, то същият дължи произнасяне по него, независимо дали същото е допустимо, основателно или неоснователно. Предметът на спора е очертан с жалбата, в която изрично е посочено, че се обжалва 454/17.02.2022 г. на кмета на зам.-кмета на Община Бургас, с която е наредено Д. Павлов да премахне незаконния строеж. С постановеното по делото решение съдът се произнася по предмета на спора, очертан в жалбата. Следователно е налице произнасяне по цялото искане, поради което правилно съдът оставя без уважение искането за допълване на решението. При липса на жалба, съдът не може да отмени административния акт и в необжалваната част, тъй като в този случай постановеното решение ще е недопустимо в тази му част. При постановяване на допълнителното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Фактът, че решението е постановено в закрито заседания не обосновава такива нарушения. Правилото на чл. 176, ал. 2 дава възможност на съда да прецени необходимостта от разглеждане на делото в открито заседание, а изискването на чл. 176, ал. 2 АПК за съобщаване на страните за искането за допълване на решението, е спазено. Следователно обжалваното допълнително решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Д. Павлов да заплати на В. Димитрова и Д. Димитров сумата 550 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Искането за присъждане на разноски, направени в първоинстанционното производство е недопустимо, тъй като не е направено в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и по предвидения за това в закона ред. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,