Решение № 3333 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2013 г.

Решение № 3333 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), срещу решение № 1133/22.05.2013 г., постановено по адм. дело № 539/2013 г. на Административен съд - Бургас (АСБс). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена заповед на изпълнителния директор на ИАРА № РД - 576/15.02.2013 г. Недоволен от решението, изпълнителният директор го обжалва. Поддържа в касационната жалба, че то е неправилно. Излага доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон. Моли отмяната му и отхвърляне на жалбата на Димитър Киряков Райков срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Димитър Киряков Райков от гр. Созопол, чрез представено писмено становище по касационната жалба, счита същата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, АСБс е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно, на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е било прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02102612/16.05.2007 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка СЗ 042 и име СЗ 042, поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. В заповедта ответникът по касационна жалба е посочен като притежател на разрешителното. АСБс е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, съобразена е с целта на закона, но противоречи на материалноправните разпоредби на ЗРА и при издаването й не са спазени административнопроизводствените правила. Директорът не е съобразил, че съгласно чл. 18в, ал. 4 от ЗРА, правилата за прекратяването на действието на разрешителното не се прилагат в случаите, когато не се извършва риболовна дейност поради ремонт на кораба. По делото са събрани данни за такъв извършен ремонт, което не е било съобразено от издателя на заповедта. При това тя (заповедта) е била издадена без да бъде уведомен притежателят на разрешителното за започналото производство и без да са поискани от него, след уведомяването за производството, на данни за евентуално извършван ремонт. Решението е правилно, но по съображения различни от изложените в мотивите му. Изводът на АСБс, че административния орган може да получи данни за евентуално извършван ремонт само като съобщи на притежателя за започнало производство по реда на чл. 18в, ал. 2 от ЗРА не е съобразен с Наредба № 54/28.04.2006 г. за водене на регистрите по чл. 16 от ЗРА, издадена от министъра на земеделието и горите. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 6 и 7 от нея, собственикът на риболовен кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби, е длъжен в 14-дневен срок от настъпване на изброените в нормата събития, между които и спиране извършването на риболовна дейност за срок по-дълъг от 1 месец поради ремонт, туристическа дейност и др. (т. 6), както и когато същият кораб започне риболовна дейност (т. 7), да уведоми ИАРА и НВМС. Т. е. в случая е възложено на притежателя на разрешителното и кораба, задължението да установи пред органите на ИАРА, а в случаите и съда, че той е уведомил надлежно за спиране на риболовната дейност поради извършване на ремонт, както и за нейното възобновяване. В същото време следва да се има предвид, че цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвиждаща, че изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА е приета със Закона за изменение и допълнение на ЗРА, обнародван в ДВ бр. 59/2012 г., който е в сила от 06.08.2012 г. Разпоредбата е материалноправна, с действие занапред, доколкото на същата не е изрично придадено обратно действие със същия нормативен акт и предвид императивната норма на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Същата при това има и санкционен характер, поради което и на основание чл. 14, ал. 3 от ЗНА, тя не може да придобие обратна сила. В случая липсва предходна санкционна норма от този вид, която да е отменена и новата (чл. 18в, ал. 2, т. 1), да е по-благоприятна. Поради изложеното, нормата е неприложима за периода преди 06.08.2012 г., а от приемането на разпоредбата до датата на издаване на заповедта (15.02.2013 г.), не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок. Т. е. обжалваната заповед на изпълнителния директор на ИАРА се явява издадена в противоречие с материалния закон. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно и допустимо. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение