Решение № 778 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2008 г.

Решение № 778 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (от 2007 г.). С решение от 26.06.2007 г. по гр. д. № 3806/05 г. Софийският градски съд обезсилил решението от 17.06.2005 г. по гр. д. № 8760/04 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. Д. Ц. и В. П. Ц. искове за установяване по отношение на С. о., че имат самостоятелно субективно право да бъдат настанени като наематели в общинско жилище, а образуваното производство прекратил. Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ищеца Ц. Др. Ц. и от процесуалните правоприемници на починалата в хода на делото ищца В. П. Ц. - Ц. Др. Ц. и В. Ц. Д., в която са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, въззивният съд приел, че ищците нямат правен интерес от установяване съществуването на претендираното субективно материално право. Обвързващите ответника и благоприятни за ищците правни последици не могат автоматично да настъпят по причина, че сключването на договор за наем зависи от наличието на свободни общински жилища и от издаване на административен акт при спазване на процедурата, предвидена в Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С. о. о. г., издадена на основание чл. 45а от ЗОбС. Затова и предявените искове са недопустими. Обжалваното решение е правилно. Ищците твърдят, че обитават общински имот по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и подадена от наемателката М. М. С. декларация от 11.08.1989 г. със съгласие да бъдат настанени в жилището, предмет на настанителна заповед № 264 от 02.06.1971 г. Поради общото обитаване придобили качеството членове на домакинството на наемателката и след нейната смърт за тях възникнало правото да бъдат настанени в общинското жилище. Ответникът отказвал да издаде настанителна заповед и извънсъдебно оспорвал правото им да бъдат настанени в жилището. Съгласно чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Целта на иска е да се установи кой е носител на спорното право - при положителния установителен иск, или кому то не принадлежи - при отрицателния. Този иск е допустим само когато едно субективно право е смутено или застрашено. Твърдението на ищците, че са възникнали основанията по ЗНО (отм.) и ЗОбС за настаняването им в обитаваното от тях общинско жилище, има за цел, при уважаване на иска, да обвърже ответника със задължението да издаде искания административен акт - настанителна заповед, като основание, наред със сключен договор за наем, за възникване на наемно правоотношение. Съдът обаче, не е компетентен да се произнася по въпроса налице ли са юридическите факти, които пораждат претендираното от ищците право, защото установяването по съдебен ред на предпоставките за възникване на това правоотношение е недопустимо. След като искът не е предявен като средство да се установи съществуването на едно правоотношение, а да се обуслови неговото възникване, то същият е недопустим. Като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания за касиране, обжалваното въззивно решение следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.