Решение № 11826 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2009 г.

Решение № 11826 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хранителен център - Лятно Тракия" ООД, представлявано от Георги Димитров и процесуален представител срещу решение № 137 от 26.2.2009 г., постановено по адм. дело № 934 по описа за 2006 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 3603 от 30.12.2005 година на ТДД - Варна, потвърден с решение № 159 от 5.4.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК като изтъква множество допуснати съществени процесуални нарушения. Иска да бъде отменено и и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна поради допуснати съществени процесуални нарушения, които съгласно чл. 209 т. 3, пр. последно вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК налага отмяна на решението и връщане за ново разглеждане. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ДРА № 3603 от 30.12.2005 година на ТДД - Варна, потвърден с решение № 159 от 5.4.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който са били определени задължения поради непризнаване правото на данъчен кредит за данъчни периоди на 2003 и 2005 година, поради липса на доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), и в голямата си част - поради липса на доказателства за реалност на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. От данните по делото се установява, че органа по приходите е отказал право на данъчен кредит на касатора по доставки по фактури, издадени от "Рес-М" ООД за м. 12.2003 година, "Маркони 989" ЕООД за м. 8.2003 г., "Юнитрейд" ЕООД за м. 8, 9.10 и 11.2003 г., "МТ-2" ЕООД за данъчен период на м. 8.2003 г. и "ТМ-Груп" ООД за данъчни периоди на м. 4 и 5 на 2005 година. Фактическите констатации са свързани с невъзможност да бъдат намерени част от доставчиците, предходни доставчици, както и общо липса на доказателства за реалност на доставката, правните основания са посочени като тези по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от с. з. Съдът е написал едно общо решение, без да направи проверка и да обсъди данните за всеки един от доставчиците. По делото е изготвяна експертиза, която е имала за задача да провери счетоводствата на доставчиците - стр. 117 от делото - т. II, но същата не е изпълнила тази си задача и е проверявала само приложените доказателства към делото. Съдът е приел експертизата, без да се разпита вещото лице защо не е изпълнило задачата си в пълен обем, което е съществено процесуално нарушение, с оглед на това, че върху жалбоподателя изцяло лежи доказателствената тежест за оборване на констатациите в ДРА (същият е издаден при действието на ДПК) отм., (където действа презумпцията за вярност по чл. 108, ал. 8 от ДПК). Задача, която е изцяло съобразена с утвърдената съдебна практика по тези въпроси. От друга страна по делото има данни не само за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм. - това е било и е едно от основанията за отказ на правото на данъчен кредит, но и за внасяне на данъка по ДДС-сметка на доставчиците, което ограничава приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС) отм. (и следва да се разгледат предпоставките, свързани с чл. 64 и конкретно с реалността на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС) отм. (само между жалбоподателя и преките му доставчици. Тези въпроси следва да бъдат разгледани като се обсъдят всички събрани в преписката и съдебното производство доказателства - има приемо-предавателни протоколи и ДРА на преките доставчици, които съда изобщо не е обсъдил в съвкупност, още повече, че същите не са били оспорени по надлежния ред, за да не бъдат анализирани и възприети. Тези всички данни, ако не се възприемат от съда следва да бъде посочено защо, а решението само е повторило констатациите от ревизионния акт и решението на Д "ОУИ". Само за пълнота следва да се отбележи, че не е вярно твърдението в касационната жалба за липса на обжалвания ДРА № 3603 от 30.12.2005 г., тъй като същия е приложен в том 3 на преписката по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АП, Върховен административен съд, първо "А" отделение