Решение № 6893 от 23.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Атанасов и Д. Атанасова, чрез адв. Г. Гатев, против Решение 125 от 09.11.2022г., постановено по адм. дело 192/2022г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед РД-25-314/07.06.2022 г. на Кмета на Община Каспичан. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че процесната заповед не съдържа фактически основания за издаването ѝ периода на изграждане на строежа, както и, че същия е отразен като съществуващ в регулационен и застроителен план от 1976г. на Община Каспичан, съответно е бил допустим. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - кмет на Община Каспичан, не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на В. Атанасов и Д. Атанасова, от гр. Шумен, срещу Заповед РД-25-314/07.06.2022 г. на Кмета на Община Каспичан, с която на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, им е разпоредено премахване на незаконен строеж "Стопанска постройка", находящ се в УПИ ХII-49, кв. 20, по плана на кв. Калугерица, гр. Каспичан, област Шумен, с административен адрес ул. Средна гора 1, определен е 30-дневен срок за премахване на строежа от адресатите на заповедта, и последиците при липса на доброволно изпълнение. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че: В. Атанасов и Д. Атанасова са собственици на имот с идентификатор 36587.505.49 по КК на гр. Каспичан, представляващ УПИ XII-49, кв. 20 по плана на гр. Каспичан, кв. Калугерица. С Констативен акт /КА/ 8/25.08.2021г. съставен от служители в ТИКС в община Каспичан, е удостоверено извършването на проверка по сигнал в този имот, разпоредена със заповед на кмета на общината, която установила, че в северната му част, на граница с УПИ I-49, кв. 20 по плана на кв. Калугерица, е реализиран строеж, представляващ стопанска постройка с общи размери в план 4,05м/6,84м, със средна височина 2,70м., като строежът е изпълнен от зидария с газобетонови блокчета; покривът е едноскатен, изграден от дървена конструкция, покрит с керемиди, както и сградата е с вътрешна и външна мазилка, с поставени ПВЦ дограма и МДФ врата. Към КА са приложени и снимки на строежа. За същия не е представено разрешение за строеж. КА е подписан и от двама свидетели, доколкото извършителите на строежа са отсъствали, а при проверката е присъствал наемателят на обекта. В. Атанасов и Д. Атанасова депозирали възражение, в което посочили, че всички постройки в поземления имот са изградени преди 31.03.2001г., отговарят на техническите правила и норми и не противоречат на градоустройствените планове, поради което са търпими и не подлежат на премахване. Във връзка с него и наведеното твърдение за търпимост на строежа, от тях е изискано да представят доказателства в тази насока, но такива по преписката не са представени. По действащия устройствен план План за регулация и застрояване, одобрен със Заповед РД-25-83 от 21.05.1993 г. на Кмета на Община Каспичан, за процесния имот е предвидено по плана за застрояване основно застрояване свободно жилищно застрояване-приложено, като допълващо застрояване не е предвидено. При тези налични доказателства, кметът на община Каспичан, заключил, че се касае за строеж от шеста категория постройка от допълващо застрояване, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е разпоредил неговото премахване, чрез издаване на процесната заповед. В хода на съдебното производство, съдът разпределил доказателствената тежест между страните, а по искане на жалбоподателите, допуснал и назначил СТЕ и допуснал до разпит трима свидетели. В указания от съда срок, жалбоподателите не внесли определения депозит за вещото лице, както и не довели пред съда допуснатите свидетели. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът извел следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган - кмет на Община Каспичан, по смисъла на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, тъй като се касае за незаконен строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, визиращ строежите по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ стопанска постройка на допълващо застрояване. При издаването ѝ не са допуснати нарушения на административно-производствени правила. Издадена е установената писмена форма при посочване на фактическите и правни основания за постановяването ѝ, които кореспондират помежду си материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за премахване на процесния незаконен строеж са установени в нормата чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ - строежът е незаконен, защото е извършен без разрешение за строеж. Обектът е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него липсва издадено разрешение за строеж, каквото на основание чл.148, ал.1 от ЗУТ, се изисква. Съдът се произнесъл и по възраженията на жалбоподателите, свързани с търпимостта на процесния строеж. Приел, че те не са доказали с годни доказателства и доказателствени средства, че строежът е изграден преди месец април 1987г., а счел, че е изграден след 31.03.2001 г., което изключва възможността за квалифицирането му като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В допълнение уточнил, че не може да се квалифицира и като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, чл. 184 от ПЗР на ЗУТ или § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗУТ, предвид липсата на подадена декларация, респ. заявление за узаконяване в регламентираните в цитираните разпоредби срокове, за което в хода на съдебното производство не са представени доказателства, а и съществуването на такива не се твърди и от жалбоподателите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които касационната инстанция споделя напълно. Наведените касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Обосновани са изводите на съда за спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедура. Жалбоподателите, с оглед установения от съда период на строителство, правилно са определени като адресати на процесната заповед, поради това, че с КА са идентифициран като собственици, възложители и извършители на строежа. Същите са уведомени за образуваното административно производство, изрично им е указана възможността да се запознаят със съставения КА като те са депозирали възражение, но към него и представили подкрепящи го доказателства. Спорен по делото е бил само въпросът за периода на извършване на процесния строеж. Изводът на съда, че е построен от жалбоподателите след 31.03.2001г., е изведен от недоказването от жалбоподателите на твърдението им за по-ранно негово реализиране. Следва да се допълни, че този извод се налага и придобива достатъчно ясна конкретизация от анализ на съдържащата се в административната преписка като доказателство скица на процесния ПИ с идентификатор 36587.505.49 по КККР на гр.Каспичан, одобрени със Заповед РД-18-57/01.10.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ ХII-49, кв. 20, по плана на кв. Калугерица, гр.Каспичан, област Шумен. От нея е видно, че към датата на одобряване на КККР, в процесния имот не е заснета и нанесена процесната стопанска постройка. Настоящият съдебен състав счита за доказано, установеното от първоинстанционния съд, че строежът е изграден след 31.03.2001 г., с конкретизацията, че е изграден след 2015г. Това е така, тъй като процесната сграда не е отразена в действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18-57/01.10.2015г.на Изпълнителния директор на АГКК и в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.2, ал.5 ЗКИР, съгласно която основните данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти и сгради, отразени в кадастъра, представляват доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Тоест следва да се приеме за доказано, че към 01.10.2015г. сградата не е била изградена, което изключва търпимостта й по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Налице са фактическите основания за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и те са довели до реализиране правомощията на органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ и издаване на процесния административен акт в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,