Решение № 9276 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2010 г.

Решение № 9276 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Министерство на отбраната, чрез юрисконсулт Чюбатарова и на Директора на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната", с правоприемник Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" чрез юрк. Пантова, против Решение № 4120 от 29.03.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 8325 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Маркси" ЕООД гр. Враца, представлявано от Красимир Минчев Цолов е отменена Заповед № ЗС - 181 от 21.05.2009 г. на Министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване от жалбоподателя на част от недвижим имот находящ се в гр. Враца, представляващ публична държавна собственост. Касаторите с идентични по съдържание жалби твърдят, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в игнориране на твърдението им, че упълномощаването на Маргарита Николова Ананиева - началник отдел "Запад" в дирекция "Военни клубове, основано на чл. 7, ал. 1, т. 9 от УП на ИА "Военни клубове и информация", да организира и проведе процедура по отдаване под наем на процесния имот - публична държавна собственост, не е породило правни последици, предвид неспазване на Закона за държавната собственост, поради което провеждането на процедурата по търга е приключила с нищожна заповед, водеща и до нищожност на сключения въз основа на нея наемен договор, които две обстоятелства обуславяли законосъобразност на издадената заповед. Касаторите оспорват изводите на съда, като развиват подробни съображения за неправилност на решението. В съдебно заседание на ВАС чрез упълномощените юрисконсулти Николова и Маринова поддържат жалбата и молят петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново решение по съществото на спора, като отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Вторият касационен жалбоподател претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Маркси" ЕООД, гр. Враца, представляван от управителя Красимир Цолов, лично, в два писмени отговора и в писмени бележки от упълномощения адв. В. Чернев оспорва касационните жалби с доводи за неоснователност. Иска да бъде оставено в сила на съдебното решение, претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени от надлежни страни, в срок, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била заповед ЗС-181/21.05.2009 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост, с която е наредено изземване от жалбоподателя на държавен имот - част от недвижим имот находящ се в гр. Враца, военен клуб - Враца, ул. Трайко Китанчев № 9, представляващ хотел, състоящ се от три стаи /помещение № 22/, фоайе и рецепция, с площ от 61,54 кв. м. и шест стаи /помещение № 27/, с обща площ от 161,17 кв. м - публична държавна собственост, предмет на АДС № 0089/12.02.1999 г., предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната с мотиви, че имотът се ползва без правно основание тъй като за него има сключен договор за наем № 345/11.05.2007 г. между Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация" и "Маркси" ЕООД гр. Враца, който договор е нищожен, тъй като е подписан от служител на агенцията, който не е компетентен орган за сключването му, съгласно изискването на в чл. 13, ал. 4 от ППЗДС, според което наемният договор се сключва от ръководителя на ведомството, в конкретния случай от изпълнителния директор на ИА "ВКИ". За да отмени посочената заповед, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, тъй като жалбоподателят държи наетия имот на валидно правно основание, поради което не са били налице условията за изземване по чл. 80а от Закона за държавната собственост. Приел, че е налице незаконосъобразност на обжалвания административен акт и го отменил. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Видно от доказателствата по делото, "Маркси" ЕООД, гр. Враца ползва имота на основание договор за наем № 345/11.05.2007 г., сключен между него и Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация", подписан от служител на на тази изпълнителна агенция (закрита с ПМС № 167 на МС от 11.07.2008 г.) с правоприемник ИА "Социални дейности на МО", както и че длъжностното лице Маргарита Николова Ананиева е извършило действията по провеждане на търг за отдаване под наем на процесния имот и е сключило договора за наем по силата на заповед за упълномощаване № 75 от 21.02.2007 г. на директора на закритата агенция. Този договор е анексиран няколкократно и към момента на издаване на оспорената заповед срокът му на действие не е изтекъл. Първоинстанционният съд е преценил, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят е държал спорния недвижим имот на валидно правно основание, предвид неизтеклия срок на анексирания договор за наем, поради което не са налице условията за изземване по чл. 80а от Закона за държавната собственост . Съгласно чл. 80а ал. 1 от Закона за държавната собственост, държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Неоснователен е доводът в касационните жалби, че съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Наемният договор не е преустановил действието си, не е развален по надлежния ред, а и претендираната от касаторите нищожност не е прогласена от съда. Неоснователни са аргументите досежно валидността на сключения договор за наем, който е основание за ползването и владението на имота. Твърдението за нищожност на същия, като сключен в противоречие на закона - ЗЗД, поради което не можел да породи съответните права и задължения за страните му и не можел да бъде валидиран, настоящият състав на ВАС намира за неоснователно. Отдаването под наем на имоти - публична държавна собственост се извършва по реда на чл. 16, ал. 2 , във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗДС, по процедура, регламентирана в чл. 13 от ППЗДС. Лицата, които имат право да отдават под наем имоти държавна собственост са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ППЗДС - министър, ръководител на друго ведомство или областен управител, като техни изрични правомощия са откриването на търга, издаването на заповед, с която се определя лицето, спечелило търга и наемната цена. Тъй като липсва законова делегация, по силата на която посочените административни правомощия да се предоставят на други лица, компетентният да проведе посочените процедури е изпълнителния директор. Отдаването под наем на имоти държавна собственост представлява сложен фактически състав, включващ административен акт и сключен въз основа на него граждански договор. В случая няма съдебно установяване на този факт, но ако се приеме, че договора е подписан от лице без представителна власт, то с Анекс от 30.07.2008 г. към процесния договор /л. 14 от делото/ той впоследствие е потвърден от компетентния представител на наемодателя. Горните обстоятелства налагат извод, че провеждането на административната процедура от некомпетентен орган в случая нe води до пълна недействителност на наемното правоотношение . Твърдението, че предпоставка за възникването му е издаване на валиден индивидуален административен акт от компетентен за това административен орган и сключване на действителен договор за наем, е верно, но в конкретния случай, по аргумент от чл. 42 от ЗЗД сключеният при липса на представителна власт договор не е нищожен, а унищожаем. Известно е, че правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания, поради което е налице висяща недействителност до потвърждаване на действията от лицето, от чието име е сключен договора. В конкретния случай, с оглед посочения по-горе Анекс от 30.07.2008 г., е налице изрично валидизиране на гражданския договор, което обосновава извод, че ползването на имота има годно правно основание, респ. не е без основание, както е приел административния орган. Друг е въпросът, че е недопустимо административният орган в оспорения административен акт да се позовава на собственото си неправомерно поведение свързано с издаване на предходен нищожен административен акт. Известно е, че липсата на компетентност на административните органи води до нищожност на издадените заповеди и на взетите решения по проведения търг. В случая обаче те не са прогласени за нищожни по съответния ред. ВАС неведнъж се е произнасял в смисъл, че предходна заповед не е предмет и не може да бъде предмет на съдебен контрол в производство, образувано по жалба срещу друг административен акт. В административното производство се преценява законосъобразността на пряко обжалвания административен акт и косвен съдебен контрол върху друг административен акт е недопустим. Затова исканото от касаторите осъществяване на "преюдициален съдебен контрол" за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, респ. на "инцидентен съдебен контрол като преюдициален въпрос" в настоящото производство е недопустимо. С посочените в жалбите решения на ВАС, напр. Решение № 12612 от 15.12.2006 г. по адм. д. № 10561/2006 г., IV отд. на ВАС е осъществен директен, а не инцидентен съдебен контрол, а по-старите решения са по прилагане на неотносими за случая правни норми. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а изводът на тричленния състав за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен. Решението, предмет на касационната жалба, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на втория касатор за присъждане на разноски по делото е неоснователно, а това на ответника -основателно. Касаторите следва да бъдат осъдени да му заплатят разноските за защита пред ВАС в доказания размер на 400 лева/съобразно пълномощното на л. 27 от делото/. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия