Решение № 150 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г.

Решение № 150 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд-С., постановено на 11.01.2010 г. по гр. д. № 505/2009 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това [община] е осъдена да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Е. Р. Г. и З. В. Г. да упражняват правото си на собственост върху нива с площ 2.187 дка, находяща се в землището на [населено място], м. "Т. ", съставляваща имот № * по картата на землището като не разрешава погребване на покойници в гробни места, отстоящи на по-малко от пет метра от имотната граница с имот № *. С определение № 959/12.10.2010 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за необходимите предпоставки, при наличието на които може да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е приел, че психологическият дискомфорт на ищците е от значение за основателността на предявения по реда на чл. 109 ЗС иск, както и че неправилно е прието, че искът е основателен без да е налице причинно-следствена връзка между извършването на една правнорегламентирана дейност от страна на общината /дейност по погребване на мъртъвци/ и ограничаване правото на собственост на ищците. Поддържа, че извършваната от общината дейност е правно регламентирана и при осъществяването й се спазват установените в нормативни актове изисквания като не са извършвани конкретни фактически действия, с които да е установено, че се пречи на ищците да упражняват своето право на собственост върху съседния имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците по касационна жалба Е. Р. Г. и З. В. Г. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Е. Р. Г. и З. В. Г. са предявили срещу О. - гр. Н. иск за преустановяване на неоснователните действия, с които им се пречи да упражняват правото си на собственост върху нива с площ 2.187 кв. м., находяща се в землището на [населено място], м. "Т.", съставляваща имот № * по картата на землището и погребване на мъртъвци на разстояние по-малко от 10 метра от имотната граница. В обжалваното решение е прието, че при изграждането и поддържането на гробищния парк, находящ се в общинския имот, съседен на имот *, са допуснати съществени нарушения на материалноправни норми-в нарушение на чл. 2 от Наредба № 21 няма одобрен проект за гробищен парк, а в нарушение на чл. 5 от същата наредба нито са проектирани, нито са изградени, независимо от заповед № 185/2007 г. на кмета на [община], площи за озеленяване около оградата и край алеите и висока дървесна растителност, храсти и насаждения, в каквато насока са и дадените предписания на РИОКОЗ, сроковете за които са изтекли през м. май, 2007 г. Прието е, че нормите на чл. 2 и чл. 5 от Наредба № 21 за от императивен ред и са задължителни при устройването на гробищните паркове с цел спазване на хигиенни и противоепидемични норми, както и с оглед чисто психологическия аспект на проблема. Прието е, че правото на собственост на ищците е нарушено с действия като [община] е допуснала да се извършват погребения в непосредствена близост до границата с имота на ищците, което по разбираеми причини предизвиква психологически дискомфорт, като освен това тези действия водят до невъзможност да се изпълнят изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 21 за изграждането на площи за озеленяване около оградите. Прието е също така, че основателността на исковата претенция е свързана с преценка на какво отстояние от границата с имота на ищците следва да се допуска извършването на погребения, като според въззивния съд въпреки липсата на законодателна уредба, следва да се преустанови създаването на гробове по границата с ищцовия имот на отстояние 5 метра, с което ще се осигури пълноценно упражняване правото на собственост върху имота. В производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за необходимите предпоставки, при наличието на които може да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС. В решение № 411/2.03.1999 г. по гр. д. № 2190/1998 г. на V ГО на ВС е прието, че не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост. В решение № 52/20.02.2009 г. по гр. д. № 5629/2007 г. на III ГО на ВКС е прието, че за да се уважи искът по чл. 109 ЗС следва да се установи извършване на определени действия или посегателства върху вещта на страната-ищец, тъй като негаторният иск е средство за правна защита на титуляра на вещно право. В решение № 228/19.03.2009 г. по гр. д. № 5216/2007 г. на III ГО на ВКС е прието, че негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право, като фактическият състав на основанието за защита по чл. 109 ЗС изисква да се установят в процеса действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем правото на собственост, които действия да са без правно основание. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Окръжен съд-Смолян по поставения въпрос, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение № 411/2.03.1999 г. по гр. д. № 2190/1998 г. на V ГО на ВС, решение № 52/20.02.2009 г. по гр. д. № 5629/2007 г. на III ГО на ВКС и решение № 228/19.03.2009 г. по гр. д. 5216/2007 г. на III ГО на ВКС като съображенията за това са следните: По реда на чл. 109 ЗС се осигурява защита на възможността носителят на право на собственост върху вещ да упражнява това свое право в пълния му обем с оглед вида и предназначението на тази вещ, като не се допуска неоснователно въздействие върху вещта от трети лица, което да ограничава правата на собственика, създавайки му пречки да ползува вещта според нейното предназначение. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявен по реда на чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползуване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Пречките за ползуването на имота също следва да са обективни, т. е. самото им естество да препятствува възможността за ползуване на имота и то чрез осъществяване на въздействие върху самия имот, при което същият да не може да бъде ползуван според неговото предназначение, т. е. от съществено значение е естеството на правото, което е предмет на защита. Действията на трети лица, които създават психически дискомфорт, ако са извършени в нарушение на установена от нормативен акт забрана, сочат на нарушаване на друг вид право, различно от правото на собственост върху недвижим имот особено ако представляват по естеството си административна дейност. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 109 ЗС/. В случая по делото не е установено извършваните от ответника по предявения иск действия в съседния имот, представляващ гробищен парк, да въздействуват пряко върху имота, собственост на предявилите иска лица-действията по погребване на покойници се извършват само в отредения за това имот, не са насочени пряко нито към имота на ищците, нито лично към тях и обективно създават психологически дискомфорт с оглед естеството си. Тези действия представляват обичайна човешка дейност, която няма за цел да навреди, обезпокои или притесни останалите членове на общността, вкл. и собствениците на съседни имоти, извършва се в интерес на цялата общност и обстоятелството, че се извършва именно в имота, съседен на имота на ищците е публично известно. Поради това не може да се приеме, че тези действия се извършват без правно основание или че са незаконни. По делото не се твърди неспазването на изискването за озеленяване и прокарване на алеи да пречи на ищците, които са закупили съседния имот при наличието на вече съществуващ гробищен парк и доколкото по делото е установено, че това е единственото нарушение на установените в закона правила за стопанисване на гробищния парк, неправилно съдът е приел, че същото може да обуслови основателност на заявената по реда на чл. 109 ЗС претенция /както вече беше отбелязано, не се поддържа, т. е. не се свързва с основателността на претенцията неспазването на тези изисквания/. Както вече беше отбелязано, само неоснователно, извършено в нарушение на установените в нормативни актове правила действие би могло да обоснове основателност на заявената по реда на чл. 109 ЗС претенция. И след като липсва законова уредба за допустимото отстояние от границата със съседен имот, на което следва да бъдат извършвани погребения, което е констатирано и от въззивния съд, неправилно е прието, че основателността на исковата претенция е свързана с преценката именно на това отстояние, тъй като не е установено обективно това отстояние да е свързано с невъзможността да се упражнява пълноценно правото на собственост върху съседния имот. От съществено значение за основателността на предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е естеството на правото, чиято защита се търси. В случая се поддържа, че действията на общината пречат за упражняване право на собственост върху имот със земеделско предназначение, по какъвто начин същият е описан в исковата молба и в н. а. № № *, том *, рег. № *, н. д. № */2003 г. и не е установено това предназначение да е било променяно по предвидения в закона ред, поради което неправилно въззивният съд е приел, че основателността на иска е обусловена от обстоятелството, че съседният имот се ползува като жилищен и именно поради това извършваната от общината дейност създава психологически дискомфорт на неговите собственици. При извършването на действията, обичайно присъщи за имот, предназначен за гробищен парк, общината е длъжна да се съобразява с вида и предназначението на съседните имоти, определени по предвидения в закона ред, с оглед на което гробищният парк е разположен именно в тази част на града. И тъй като извършваните от [община] действия не обосновават наличието на елементите от фактическия състав на чл. 109 ЗС, по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение