Решение № 6683 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2015 г.

ВАСVIII отделение06.06.2016 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 21.01.2015 г. по адм. дело № 4010/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХVI състав. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Турбина 2003" ООД, гр. Пловдив разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6683 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 114 от 21.01.2015 г. по адм. дело № 4010/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХVI състав. С обжалваното решение по жалба на "Турбина 2003" ООД е отменен Ревизионен акт № 161301787 от 11.09.2013 г., издаден от Г. И. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Б. Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1241 от 02.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2216,80 лева и лихви за забава по фактура № 283 от 19.04.2011 г., издадена от "Виктори Спа" ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на крайния извод на съда за материална незаконосъобразност на РА в оспорената му част. Касаторът поддържа, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установява по категоричен начин извършването на процесната доставка. Иска да бъде отменено решението и да се отхвърли жалбата на "Турбина 2003" ООД срещу РА в посочената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - "Турбина 2003" ООД, представлявана от адв. Веселина Канатова - Бучкова в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт № 161301787 от 11.09.2013 г., издаден от Г. И. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Б. Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1241 от 02.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта на отказано на "Турбина 2003" ООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2216,80 лева и лихви за забава по фактура № 283 от 19.04.2011 г., издадена от "Виктори Спа" ЕООД. Органите по приходите са приели, че липсват доказателства, удостоверяващи предаването и транспортирането на стоките, описани в процесната фактура от доставчика "Виктори Спа" ЕООД на получателя "Турбина 2003" ООД. В РД и в РА е отразено, че доставчикът не осъществява стопанска дейност, не разполага с материална и кадрова обезпеченост, за да извърши доставката. От анализа на доказателствата, представени в хода на ревизията от самото ревизирано лице / процесната фактура, продажни фактури от "Турбина 2003" ЕООД за реализация на облеклото, издадени през м. 04 и м. 05.2011 г, оборотна ведомост за м. 04 и м. 05.2011 г., аналитични регистри на сч. с-ка401, аналитични регистри за периода 01.04-31.05.2011 г. на сч. сметки 304/119 анал. признак "Тениски" 304/285 анал. Признак "Потници" и 304/286 аналитичен признак "блузи"/ данъчните органи са установили, че липсват представени пътни листа за м. 04 и м. 05.2011 г. с отразен маршрут София - Пловдив за покупката на стоките, както и такива за транспорт на стоките през посочените периоди от гр. Пловдив до гр. Плевен. Ревизиращите органи са посочили, че от страна на РЛ няма представени писмени обяснения за транспорта на стоките по процесната доставка и за тяхната последваща реализация, няма посочени транспортни средства; защо РЛ е решило да осъществи сделката именно с това дружество, въпреки че за първи път работи с него. Въз основа на така приетото приходните органи считат, че не е доказано извършването на доставката от посочения във фактурата доставчик в полза на РЛ. С обжалваното решение АС Пловдив е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА в оспорената му част, приемайки за доказан факта на осъществяване на доставката на процесните стоки от доставчика "Виктори Спа"ЕООД по отношение на "Турбина 2003" ООД. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/ услуги. Съобразно така цитираните материалноправни разпоредби обосновано АС Пловдив е обсъждал въпроса за установяване по категоричен начин на предаването на стоките, описани в спорната фактура от доставчика "Виктори Спа" ЕООД на получателя "Турбина 2003" ООД. Предмет на процесната фактура са 6000 бр. потници бельо при единична цена 0,22 лева, 2200 бр. тениски при единична цена 0,62 лева и 8000 бр. блузи при единична цена 1,05 лева. Видно от основното заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, фактурата е включена в дневника за покупки на "Турбина 2003" ООД през м. 04.2011 г., отразена е по сметка 501 каса, 304 "стоки", 401 "Доставчици" в лева, 4531 - "ДДС" и е отразена в СД по ЗДДС за м. 04.2011 г. Установено е, че плащането по фактурата е извършено в брой съгласно приложен касов бон. Отделно от това, чрез помощта на специалните знания на вещото лице по ССчЕ / задача 4 от основното заключение/ и приложените по делото писмени доказателства / търговски фактури с превод на български език, инвойс - фактури, товарителници, ЧМР, приемо-предавателни протоколи, фактури за получени от "Виктори Спа" ЕООД транспортни услуги, договор за наем на складово помещение и фактури за заплащане на наем/ съдът е обосновал извод за доказаност на факта, че прекият доставчик е разполагал с налични стоки от същия вид и количество към датата на доставката - м. 04.2011 г. и съответно, е реализирал тази възможност в полза на РЛ по процесната доставка. От друга страна, съдът е кредитирал и допълнителното заключение по ССчЕ, с което се потвърждава съответствието на количествата и артикулите на стоките, получени от "Виктори Спа" ЕООД с тези, доставени впоследствие на "Турбина 2003" ООД. Видно от данните по делото както основното, така и допълнителното заключение по ССчЕ не са оспорени от данъчните органи и правилно са ценени от първоинстанционния съд като компетентно изготвени и дали пълен и точен отговор на поставените задачи. Без значение за процесната доставка е липсата на осчетоводени при получателя транспортни разходи, след като в. л. изрично констатира, че РЛ не е ползвало собствен транспорт, тъй като доставката е франко склад на получателя. Едновременно с това след проверка в счетоводството на дружеството - жалбоподател се установява и последващата реализация на стоките, получени по фактура № 283 от 20.04.2011 г. от "Турбина 2003" ООД през м. 04 и м. 05.2011 г. / на 4 дружества - "Рени Богданов" ЕООД, "Гери" ЕООД, "Елена 08" ЕООД и "Богданов 85" ЕООД/, за което от страна на РЛ са взети съответни счетоводни операции / отговор на задача 2 от основното заключение по ССчЕ/. Касационната инстанция споделя всички останали мотиви на АС Пловдив, обосноваващи извода за материална незаконосъобразност на РА в оспорената му част, отнасящи се до тълкуването и приложимостта на практиката на СЕС по съединени дела С - 80/11 и С-142/11, дело С - 285/11 и дело С - 18/13. В РА липсват мотиви или твърдения за осъществена данъчна измама от страна на ревизираното лице. Твърдението на ревизиращите органи, че с оглед липсата на доказателства за осъществяване на дейност и за материална и кадрова обезпеченост на доставчика РЛ не е могло да не знае, че участва в привидна сделка и съзнателно е ползвано данъчен кредит по фактурата, като я е включил в дневника си за покупки и съзнателно е намалило резултата си за периода, с което е ощетило бюджета, не означава, че е изпълнено изискването данъчните органи да посочат обективни и конкретни данни за участие на РЛ в данъчна измама. Такива данни не са изложени нито от приходните органи, нито от решаващия орган, поради което не може да се приеме за доказано участието на РЛ в данъчна измама и на това основание да му бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура, издадена от "Виктори Спа" ЕООД. Въз основа на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявеното от страна на ответника по касация искане, в полза на "Турбина 2003" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноски, представени с молба от 10.05.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1