Решение № 11216 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2016 г.

Решение № 11216 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Добро управление" при администрация на Министерски съвет и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Административен капацитет" срещу решение № 3179/10.05.2016 г. по адм. д. № 2927/2016 г. на Административен съд С. град, с което е отменено Решение № ОПАК-54 от 29.12.2015 г. на същия орган, за наложена на Върховния административен съд финансова корекция в размер на 97 076,20 лв. за установени нарушение при изпълнение на Договор № BG051PO002-3.3.07-0001-C0001 с бенефициент ВАС. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК - недопустимост; евентуално неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение на управляващия орган не е индивидуален административен акт, поради което и оспорването му по реда на АПК е недопустимо. На следващо място въвежда, че съдът е отменил това решение без да реши спора по същество или да върне преписката на органа с указания по прилагане на закона. Сочи, че подходът при решаване на спора бил неправилен, доколкото били обсъдени единствено възраженията на жалбоподателя. Оспорва извода на съда относно липса на мотиви на обжалваното решение. Твърди, че мотивите за налагането на корекцията се съдържат в доклада за представяне на резултатите от проверка на проекта, финализиращ одит на ИА "Одит на средствата от ЕС". Намира основание за подобно мотивиране в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондове от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /Методологията/, приета с Постановление на Министерски съвет № 134/2010 г. По делото е постъпила и частна жалба от Върховен административен съд на Р. Б. срещу определение № 3384/14.06.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 2927/2016 г., с което е отхвърлено искането на съда за изменение на решение № 3179/10.05.2016 г. по адм. д. № 2927/2016 г. по описа на Административен съд С. град в частта за разноските. В отговор на касационната жалба Върховен административен съд изразява становище за неоснователност. Директорът на Дирекция "Добро управление" при администрация на Министерски съвет не изразява позиция по подадената частна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав на седмо отделение на ВАС не споделя възражението на касатора за недопустимост на съдебния акт поради липса на предмет. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд С. град е Решение № ОПАК-54 от 29.12.2015 г. на директора на Дирекция "Добро управление" при администрация на Министерски съвет и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Административен капацитет", с което на Върховния административен съд се налага финансова корекция в размер на 97 076,20 лв. за установени нарушение при изпълнение на Договор № BG051PO002-3.3.07-0001-C0001 с бенефициент ВАС. Правилен е изводът на съда, че съгласно чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, на обжалване по реда на АПК подлежат актовете, с които се налага финансова корекция. Настоящото производство е образувано пред АССГ на 22.03.2016 г. при действието на ЗУСЕСИФ, прилагането на който изключва противоречията относно характера на акта, с който се налага финансова корекция. Относно възраженията на касатора за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Върховен административен съд срещу Решение № ОПАК-54 от 29.12.2015 г. на директора на Дирекция "Добро управление" при администрация на Министерски съвет и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Административен капацитет" за наложена на Върховния административен съд финансова корекция в размер на 97 076,20 лв. за установени нарушение при изпълнение на Договор № BG051PO002-3.3.07-0001-C0001 с бенефициент ВАС. С разпореждане от 31.03.2016 г. съдът е конституирал страните по спора; разпределил е тежестта на доказване и е насрочил делото в открито съдебно заседание, за която дата страните са редовно призовани. След доклада по спора, съдът е приел събраните в хода на административното производство доказателства. Изрично в съдебно заседание на 28.04.2016 г. съдът е указал на ответника по спора тежестта на доказване на релевантните за спора факти. С обжалваното решение № 3179/10.05.2016 г. по адм. д. № 2927/2016 г. Административен съд С. град е отменил оспореното Решение № ОПАК-54 от 29.12.2015 г. за наложена на Върховния административен съд финансова корекция в размер на 97 076,20 лв. за установени нарушение при изпълнение на Договор № BG051PO002-3.3.07-0001-C0001 с бенефициент ВАС. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред АССГ. Неоснователно е възражението, че съдът е отменил това решение без да реши спора по същество или да върне преписката на органа с указания по прилагане на закона. За да отмени обжалваното пред него решение, съдът е приел, че не всяко нарушение на правото на Общността е "нередност" по смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, а само това, което има или би имало финансово отражение. Аргументирал е, че органът в случая не излага собствени мотиви на първо място относно финансовото влияние на всяко от твърдяните нарушения върху бюджета на Общността; и на второ място - неаргументирано и необосновано при определяне на корекцията органът бил използвал пропорционалния метод за определяне на корекцията. Правилен е изводът на съда, че чрез това производство се цели анулиране на целия или на част от публичния принос по конкретната програма поради допуснати конкретни нарушения от страната по договора. Съдът извършва контрол за законосъобразност върху акта, с който се налага корекцията, като го е отменил поради недоказване от страна на органа на финансовия ефект върху бюджета на Общността. В тази хипотеза съдът няма задължение да върне делото във вид на преписка на органа за процедиране. Съдът се е произнесъл по съществото на спора доколкото е отменил обжалвания акт, с който е наложена корекция без органът да е обосновал и доказал предпоставките за налагането й. По правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят, че са страни по Договор № BG051PO002-3.3.07-0001-C0001 за безвъзмездна финансова помощ с бенефициент ВАС. Д. на Дирекция "Добро управление" при администрация на Министерски съвет е в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Административен капацитет" . Съгласно договора и Общите условия към него, Върховен административен съд е поел задължение, възлагането на обществените поръчки да се извършва в съответствие с приложимото законодателство. Страните нямат спор и относно осъществената от Върховен административен съд процедура по Закона за обществените поръчки за услуга с предмет "Създаване на надеждна среда за обмен на данни и комуникация между административните съдилища в Р. Б. и създаване на единна деловодно-информационна система /ЕДИС/ за внедряване в административните съдилища в Р. Б." с две обособени позиции: Обособена позиция № 1: "Изграждане на цялостна Единна деловодна информационна система и среда за съвместна работа за нуждите на ВАС и 28-те административни съдилища" и Обособена позиция № 2: "Доставка, оборудване и изграждане на защитена среда за съвместна работа, обмен на данни, знание, помощ на потребителите". По обособена позиция № 1 е сключен договор № 31 от 8.05.2014 г. с изпълнител "А. Б. Е. - България" ЕООД на стойност 1 511 000 лв. без ДДС, а по обособена позиция № 2 е сключен договор № 35 от 26.05.2014 г. с изпълнител "С." АД на стойност 106 936, 64 лв. без ДДС. При проверка на тази процедура от страна на ИА "Одит на средствата на ЕС" са констатирани нарушения, отразени в съставен доклад за резултатите от проверката. Правилен е извода на АССГ, че този доклад се явява сигнал до УО по съответната оперативна програма за "нередност" . Съдът приема възражението на ответника по касационната жалба, че към 29.12.2015 г., когато е издадено и изпратено процесното решение е бил влязъл в сила Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Същият обаче не намира приложение във фазата на административното производство, доколкото съгласно § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. Процесното решение, като акт, с който се налага финансова корекция е издадено при действието на Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондове от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /Методологията/, приета с Постановление на Министерски съвет № 134/2010 г., както и посочената по-горе наредба. С Методологията се урежда определянето на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагане на обществени поръчки или на договори по реда на чл. 2, т. 2 и при изпълнението на сключените договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондове от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци". Същата установява методите, критериите и съответните размери на финансовите корекции, които се прилагат при нарушения на общите принципи и приложимото национално и европейско законодателство при възлагането на обществени поръчки, включително правилата и принципите, произтичащи от Договора за функциониране на ЕС. М. се прилага в съответствие с насоките за определяне на финансови корекции, които да бъдат извършвани от ЕК, спрямо разходите, финансирани от ЕС, съгласно принципа на споделено управление, за съответствие с правилата за обществените поръчки, одобрени с Решение С/2013/9527 от 19.12.2013 г. на Европейската комисия. Правилно, при извършена проверка, АССГ е констатирал, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. Целта на финансовата корекция /съгласно чл. 1, чл. 1а и чл. 2 от Методологията/ е при констатиране на нередности /в случая във връзка с възлагане на обществени поръчка по реда на ЗОП по проекти, съфинансирани със средства от посочените фондове за програмния период 2007-2013 г./ да се възстанови ситуацията, при която всички разходи, извършени в рамките на предоставена безвъзмездна финансова помощ, са в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство, както и подобряване на контрола и намаляване на случаите на нередности. Правилно, при приложение на материалния закон, съдът е поставил на обсъждане дефиницията на понятието "нередност", която се съдържа в чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г., съгласно която "нередност" е всяко нарушение на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно посочената легална дефиниция, при определянето на едно действие или бездействие на стопански субект като "нередност" следва да се вземат предвид три елемента от обективна страна: - нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект; - нанасянето на вреда/ или възможност да се нанесе такава на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет; - причинна връзка между нарушението и вредата. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Методологията, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид: - характерът и тежестта на нарушението от една страна и финансовото му отражение от друга. Посочената разпоредба във връзка с легалната дефиниция на понятието "нередност", както и във връзка с чл. 10 от Методологията сочи на извод, че не всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект е нередност по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има/ или би имало финансово отражение. Тоест стои в причинно-следствена връзка и има/или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в тежест на административния орган е да докаже всички елементи от обективната страна на деянието, като даде и мотивирано заключение по тях. В действителност, за да отмени обжалваното решение, първоинстанционният съд не е разгледал твърдяните от органа нарушения на ЗОП с оглед реализираните им. Според касационната инстанция обаче това не следва да се приема нито като съществено процесуално нарушение, нито като неправилно приложение на закона, доколкото отмяната на акта е на основание липса на елемент от фактите. При извършена проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС приема, че като е отменил обжалваното решение, АССГ правилно е приложил материалния закон: Страните не спорят осъществената процедура по Закона за обществените поръчки за услуга с предмет "Създаване на надеждна среда за обмен на данни и комуникация между административните съдилища в Р. Б. и създаване на единна деловодно-информационна система /ЕДИС/ за внедряване в административните съдилища в Р. Б." с две обособени позиции: Обособена позиция № 1: "Изграждане на цялостна Единна деловодна информационна система и среда за съвместна работа за нуждите на ВАС и 28-те административни съдилища" и Обособена позиция № 2: "Доставка, оборудване и изграждане на защитена среда за съвместна работа, обмен на данни, знание, помощ на потребителите". По обособена позиция № 1 е сключен договор № 31 от 8.05.2014 г. с изпълнител "А. Б. Е. - Б." ЕООД на стойност 1 511 000 лв. без ДДС, а по обособена позиция № 2 е сключен договор № 35 от 26.05.2014 г. с изпълнител "С." АД на стойност 106 936, 64 лв. без ДДС. При проверка на тази процедура, са констатирани нередности, сочени от органа като такива по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламент № 1083/2006 г., които като обобщение са наименовани "Незаконосъобразна методика за оценка на офертите". В решението са изложени съображения за посоченото заключение по двете обособени позиции. По отношение на методиката за оценка на офертите по обособена позиция № 1, управляващият орган в решението си е изписал петте показателя за оценка, както и дадените указания на оценителната комисия за начина на присъждане на конкретен брой точки по отделните показатели, като е направил изводи за: - липса на точни указания за оценка по всеки показател; - допускане до оценка на оферти, които не отговарят на предварително обявените условия на възложителя; - използване на общи и неясни понятия. По отношение на методиката за оценка на офертите по обособена позиция № 2, управляващият орган в решението си е изписал два подпоказателя за оценка, като е направил изводи за: - използване на субективни понятия и изрази, които не дават достатъчно указания и гаранция за степен на прозрачност и обективно оценяване; -описване на стъпките на оценяване по начин, който не съдържа обективни критерии за оценка. В частта относно обособена позиция № 1, управляващият орган е направил извод за нарушения на чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. В частта относно обособена позиция № 2, управляващият орган е направил извод за нарушения на чл. 28, ал. 2 от Закона за обществените поръчки. Касационната инстанция споделя възражението на ответника по жалбата, че изписаните факти не обосновават направените изводи, поради което и нарушенията са несъставомерни по посочените правни квалификации. Относно констатацията за допускане до оценка на оферти, които не отговарят на предварително обявените условия на възложителя: В действителност, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП, комисията предлага за отстраняване от процедурата участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя. Използваният от законодателя термин "отстранява" в действителност обосновава извод за недопустимост на участника на това основание. Съдът споделя възражението на възложителя, че в конкретната хипотеза липсва соченото нарушение, тъй като няма аргумент за пълно несъответствие, а в методиката се залага критерий за определена степен на съответствие с цел оптимизиране на оценяването. Изложено е становище в насока, че степента на съответствие се преценява от експертите в оценителната комисия. Офертата, според същото, е формално допустима, кагато съответният участник е развил концепцията си за изпълнение на поръчката. Допустимата оферта се оценява чрез точкуване, като се съобразява степента на съответствие и се прилага прозрачна и обективна схема за оценка. Според съдебния състав в случая липсва противоречие със законов текст. Несъответстващ на фактите и правилното приложение на закона е изводът на органа, че определен пропуск, липса или непълнота на техническото предложение на участниците задължително трябва да има за резултат неговото отстраняване. Съдът споделя становището на ответника по касационната жалба в насока, че необосновано органът приравнява недопустима оферта и оферта с по-ниска степен на съответствие. Наличието на изискването и степента на неговото съобразяване са различни понятия, като обосновават и различни изводи, съответно за недопустимост на офертата и по-ниското й оценяване. В действителност, оценката за степен на съответствие изисква специални знания и тя не следва да се извършва на етап допускане на офертите, тъй като няма необходимата степен на категоричност и е недопустимо да влече отстраняване на участника. Относно констатацията за липса на точни указания и използване на общи и неясни понятия: Съдът споделя становището на органа, че принципно липсата на точни указания, както и използването на общи понятия създава предпоставки за субективизъм при оценяването. В случая такова нарушение липсва, тъй като методиката съдържа систематични и подробни насоки относно това какви аспекти на офертите следва да получат съответно ниво на оценяване. Всички употребени понятия са ясни и недвусмислени, като тяхното обективно съобразяване е осигурено предвид гарантираното от закона и осигурено от възложителя ниво на експертиза на членовете на оценителната комисия. Правилно е възражението на ответника по касационната жалба в насока, че методите за оценка следва да се съобразят от органа във връзка с предмета на поръчката: Предмет на поръчката в случая са дейностите свързани с проектиране, изграждане и внедряване на информационна система, осигуряване на интегритет и обучение на персонала, доставка на оборудване, изграждане на защитена среда за съвместна работа, обмен на данни, знание и помощ на потребителите и други. Този предмет в действителност, както твърди бенефициентът, предполага аналитичен, логически и творчески подход за реализирането му. Според съдебния състав, възложителят е изготвил точни указания за измерването на качествените показатели и по двете обособени позиции, като е описал в детайли, какво очаква да бъде съдържанието на офертата, вкл. какви елементи трябва да са разработени, за да е налице възможност за съпоставка на отделните предложения. Възложителят е предоставил обективна информация на заинтересованите лица кои подходи и наличието на кои елементи ще носят точки и липсата на кои ще води до по-ниска оценка. По отношение на качествените показатели в методиката възложителят е спазил законовите изисквания. Същите са обявени, пряко свързани с предмета на поръчката, като се прилагат еднакво по отношение на всички, допуснати до оценка оферти, без да са променяни. Съдът споделя възражението на ответника по касационната жалба, че възложителят няма задължение при формулирането на показателите за оценка да използва изцяло количествени методи при оценяването. Използването на изцяло математически методи при оценяването, не е предвидено като задължение в ЗОП (отм.). В действителност, недопускането на експертност при оценяването обезсмисля участието на специалистите по материята, тъй като резултатите биха могли да се получат и от неспециалисти на базата на стойности от офертите. В случая, съставът на комисията е формиран на основата на притежавани експертни познания. Разглеждането, оценката и класирането на офертите се е извършило от членовете на комисията на база на техния опит, квалификация и специални познания по специфичната материя и в качеството им на експерти в тази област. В горния смисъл е и практиката на Европейския съд, на която се позовава ответника по касационната жалба: Решение от 25 февруари 2003 г., по делото T-4/01 "R. S. срещу Съвет на Европейския съюз", Дело C-289/10P "Dynamiki-PSTPT AE - Гърция срещу Европейската комисия". Съдът постановява, че съгласно европейските директиви по обществени поръчки, за да определи икономически най-изгодната оферта, възлагащият орган може да упражни своята оперативна самостоятелност като вземе решението си на база на количествени и качествени критерии, съобразени с особеностите на конкретния договор. В решението си Съдът изрично посочва, че качественият характер на показателите не може сам по себе си да се приеме за доказателство за необосновано общ характер на методологичния подход в офертата. Според касационната инстанция, при съобразяване с фактите и изискванията, които поставя възложителя, в методиката се съдържат точни указания за определяне на оценката по всеки показател; за комплексна оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Относно констатацията за използване на общи понятия и изрази, съдът приема същата за неоснователна. Според съдебния състав методиката за оценка не съдържа субективни понятия. Използваните такива дават достатъчно указания за начина, по който да се изготвят предложенията и да се извърши оценка от комисията. По този начин възложителят е гарантирал в пълна степен прозрачност и обективно оценяване на получените оферти. Според съдебния състав горното обосновава извод за недоказаност на изписаните нарушения по чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Основание за налагане на финансовата корекция е посочената в решението т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методология за определяне на финансови корекции, приета с ПМС 134/2010 г. на МС. Т. изисква установяване на неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или възлагане, изложени в обявлението за поръчка или в документацията за обществена поръчка. Изложеното по-горе аргументира липсата на надлежно установени и доказани неправомерни критерии за подбор. По отношение на т. нар. "дискриминационни критерии", съдът споделя възражението на бенефициентът в насока, че органът не въвежда твърдения и не провежда доказване за наличие на критерии, които имат възпиращ или дискриминационен ефект спрямо потенциалните изпълнители на обществената поръчка. В хода на процедурата по поръчката не са постъпвали сигнали или предложения за промяна, както и жалби от заинтересовани лица. В одитния си доклад, проверяващите изразяват личното си становище, че потенциалното нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП, по отношение оценяване, а не отстраняване на определени оферти е довело до "разубеждаващ ефект" спрямо възможни участници в процедурата. Изводът е неправилен. В условията на публичност и конкуренция (каквато безспорно е осигурена по процедурата) икономическите оператори се стремят да изготвят офертите си с възможно най-високо ниво на качество, съобразявайки се с възможностите, ресурсите си и бизнес стратегията си. В този смисъл действия на комисията по оценка спрямо оферти с ниско качество не би могло да повлияе на желанието на дадено заинтересовано лице да подаде или не офертата си. За да е налице разубеждаващ ефект е необходимо залагане на ограничителни условия чрез критериите за качествен подбор и/или оценка, чрез които се поставят необосновани пречки за участието на дадено заинтересовано лице в процедурата. За да е налице възпиращия ефект следва да е нарушен основополагащ принцип от правото на Съюза за равно третиране. В този смисъл трябва по някакъв начин определен икономически оператор да е третиран неравнопоставено, като това да е довело до недопускането му или до отстраняването му от процедурата, или по някакъв друг начин да е увредило незаконосъобразно интереса му. Горното обосновава извод за липса на основание за налагане на корекция по смисъла на т. 9 от приложението към чл. 6, ал. 1 от националната Методология за определяне на финансови корекции (приета с ПМС № 134/2010 г.). Като е отменил обжалвания акт, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По частната жалба на Върховен административен съд на Р. Б. срещу определение № 3384/14.06.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 2927/2016 г., с което е отхвърлено искането на съда за изменение на решение № 3179/10.05.2016 г. по адм. д. № 2927/2016 г. по описа на Административен съд С. град в частта за разноските: С решение № 3179/10.05.2016 г. по адм. д. № 2927/2016 г. съдът е приел, че нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е категорична, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда, само ако жалбоподателят е бил защитаван от юрисконсулт. Изложил е, че в случая главният секретар на ВАС не е юрисконсулт, а е представител по пълномощие по смисъла на чл. 32, т. 3, предложение второ ГПК, съгласно възложено от председателя на ВАС изрично упълномощаване - чл. 6, т. 13 от Правилника за администрацията на Върховен административен съд /ВАС/. Горното обосновава като извод за оставяне без уважение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ВАС в размер на 3 440 лв. С обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК АССГ е допълнил, че жалбоподателят е бил надлежно представляван от главния секретар на ВАС при действието на чл. 5, ал. 2 от Правилника за администрацията на ВАС, но този факт не е свързан с правото на разноски по делото, тъй като длъжността "юрисконсулт" не е идентична с длъжността "главен секретар" и е недопустимо да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК по отношение на други представители по пълномощие с юридическо образование. Настоящият състав на ВАС намира определението на АССГ, с което се отхвърля искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските за неправилно. Съдът неправилно е приложил материалния закон: Въпросът за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК, юридическите лица и едноличният търговец могат да осъществят процесуалното си представителство по пълномощие чрез свой служител - лице, което е с тях в трудово/служебно правоотношение, при условие, че служителят има юридическо образование /правоспособност/, независимо от характера на заеманата от него длъжност - "юрисконсулт" или друга длъжност. Разликата в длъжностите се проявява в това, че задължителна предпоставка за заемане на самата длъжност "юрисконсулт" е наличието на юридическа правоспособност на лицето, каквото изискване може да не е налице по отношение на друга длъжност, изпълнявана от служител, притежаващ юридическо образование. Съдът споделя становището на частния жалбоподател в насока, че и в двата случая законодателят приема, че за осъществяването на професионална защита на юридическите лица и едноличните търговци по делата е достатъчно наличието на юридическо образование на упълномощения от тях служител. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда като разноски адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. Налице е въведена от законодателя фикция, че страната прави по повод на делото разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение, въпреки, че се представлява в процеса от свой служител, на който заплаща заплата, а не възнаграждение за осъщественото представителство по конкретното дело. Размерът на възнаграждението, което получава служителят, и реалното му заплащане касаят само вътрешното правоотношение между него и юридическото лице/едноличния търговец, и са ирелевантни за насрещната страна в процеса при определяне на отговорността за разноските. Видно от гореизложеното, за процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 ГПК е ирелевантно каква е заеманата от упълномощения служител длъжност, стига същият да има юридическо образование. Ето защо, при благоприятен за страната-юридическо лице/едноличен търговец изход на спора, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност по чл. 78, ал. 8 ГПК за разноските в размер на минималното адвокатско възнаграждение, следва да намери приложение по аналогия на закона /чл. 46, ал. 2 ЗНА/ и в случаите, когато представителството е осъществено не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо образование, в която хипотеза също не се заплаща възнаграждение на пълномощника за конкретното дело, а заплащането от юридическото лице/едноличния търговец на дължимото по трудовото/служебно правоотношение възнаграждение е ирелевантно за отговорността за съдебноделоводните разноски. В тази насока са Определение № 163/5.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2638/2013 г.; Определение № 5428/13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2015 г.; Определение № 11772/26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2012 г.; Определение № 59/4.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1203/2011 г. Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС приема, че обжалваното определение на АССГ следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се измени решение № 3179/10.05.2016 г. по адм. д. № 2927/2016 г. по описа на Административен съд С. град в частта за разноските. Тъй като съдебното решение е постановено в полза на Върховен административен съд, на юридическото лице следва да се присъдят направените в хода на производството разноски при своевременно искане и посочен размер по списък. Юридическото лице е било представлявано пред АССГ от свой служител с юридическо образование, като в полза на ВАС следва да се присъдят разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 3 440 лв., определен съобразно чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, на Върховен административен съд се дължат разноски и за касационна инстанция в размер на 3 440 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 235 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС