Решение № 136 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 26/2009 г.

Решение № 136 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 26/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. В., чрез нейния повереник адвокат Н. от Кюстендилската АК, срещу въззивно решение № 509/14.11.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 949/2008 г., с което е изменена присъда № 24 от 17.07.2008 г. по нохд № 64/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата са въведени две от касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона и за явна несправедливост на наказанието. По първото основание се твърди, че въззивният съд е нарушил закона, тъй като е приложил норма, каквато не съществува по Наказателния кодекс - чл. 55, ал. 2, б. "б". По второто твърдението е, че определеното наказание "пробация" е явно несправедливо и искането е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за определяне на наказание лишаване от свобода без приложението на условното му отлагане, на основание чл. 66 НК. Пред касационната инстанция, жалбоподателката се явява лично и с повереника си адвокат Б. от АК - К., който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното решение, само по основанието за явна несправедливост, тъй като първо, по делото не са установени изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и второ, предвиденото наказание не е несъразмерно тежко спрямо извършеното - подсъдимият е допуснал четири нарушения на правилата за движение по ЗДвП, а самопризнанията му не са повлияли нито за разкриването на деянието, нито за доказването му. Подсъдимият се явява лично и в правото си на лична защита пледира да се остави в сила въззивното решение. Неговият защитник - адвокат Б. от АК - Кюстендил, също заявява, че не следва да се уважа касационната жалба, тъй като подсъдимият също сериозно е пострадал при ПТП. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, тъй като без да се налице предпоставките за това, е приложен чл. 55 НК и неоснователно предвиденото наказание лишаване от свобода е заменено с наказанието "пробация", както и за отмяна на въззивното решение, на основание поддържаното от повереника на частния обвинител по делото - явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С цитираната присъда, подсъдимият с е признат за виновен в това, че на 5.03.2007 г., при управление на МПС по пътя гр. Б. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на К. К. - прест. по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при лек първоначален режим на изтърпяване. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Осъден е да заплати обезщетение на К. В. в размер на 60 000 лева, за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието - 5.03.2007 г. Присъдени са разноските по делото и съответната държавна такса. Въззивният съд изменил тази присъда по жалба на подсъдимия, като заменил предвиденото за инкриминираното престъпление наказание лишаване от свобода, с наказанието "пробация". Основното съображение за изменение на присъдата, посочено в мотивите на въззивния съд е това, че той е констатирал едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство - това за получената от подсъдимия при ПТП тежка мозъчно-черепна травма, с последици довели и до временно спиране на наказателното производство. Така, без да коментира неизбистрения в практика дебат по това, на какви основания първоинстанционният съд може да откаже да уважи искане на подсъдимия по чл. 370, ал. 1, вр. с чл. 371, т. 2 НПК, въззивният съд е достигнал до резултата, който би се постигнал с приложението на съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма НПК. Междувременно, след изготвянето на решението - (14.11.2008 г.) от проверявания съд, влезе в сила ЗИДНПК, обнародван в ДВ, бр. 109/23.12.2008 г., с който се измени чл. 370, ал. 2 НПК, в следния смисъл: "Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията на тази глава." С цитираната промяна отпада необходимостта да се обсъжда мотива на първостепенния съд за отказ да се проведе съкратено съдебно следствие в хипотеза, която и преди изменението, не беше предвидена от законодателя - усложнена фактическа обстановка. Допуснато е от първостепенният съд съществено процесуално нарушение. При това положение, поради принципа за действието на процесуалната норма напред, (освен в изрично посочени случаи, каквото не е налице) приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК при определяне на наказанието от въззивната инстанция и при отсъствие на изключително смекчаващи отговорността обстоятелства би било законосъобразно. Затова ВКС намира, че след като отказът е бил неоснователен и делото е следвало да разгледано по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, а не по общия ред, въззивният съд не би могъл да поправи това нарушение, чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Връщането не би компенсирало подсъдимия, тъй като неговият интерес не се свежда до ново съдебно следствие, а до ускорен процес с приложението на чл. 55 НК при определяне вида и размера на наказанието. Настоящият състав счита принципно, че се касае донеотстранимо процесуално нарушение, което налага то да бъде компенсирано по единствено възможния начин - постигане от подсъдимия на този резултат (приложение от съда на чл. 55 НК), без да се изследва въпросът дали са налице предпоставките по този текст - изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като е установил и такива обстоятелства, въззивният съд не е нарушил закона при определяне на наказанието с приложението на чл. 55 НК, напротив, приложил го е правилно наедно, вместо на две основания. В мотивите си е изложил съображения за противоречива съдебна практика (преди законодателната промяна) и с оглед стабилността на своя съдебен акт е приел за достатъчно посоченото от него основание за приложение на чл. 55 НК. Повереникът на частния обвинители жалбоподател не пледира в съдебно заседание по доводите за нарушение на закона, поради погрешно изписване на "ал. 2" вместо"т. 2" на приложения чл. 55 НК, очевидно преосмислил тезата си. Очевидно е наличието на обикновена техническа грешка при изписването, защото от мотивите личи ясно изразената воля на съда да приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, а не текст който не съществува. Поради изложеното, по отношение на въведеното касационно основание - явна несправедливост на наказанието, жалбата следва да се остави без уважение. След като съдът е длъжен да приложи съкратеното съдебно следствие, при наличие на законовите изисквания, той е длъжен да определи наказанието с приложение на чл. 55 НК. Ето защо, следва изводът, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати визираните в жалбата касационни основания, поради което въззивното решение на Софийски апелативен съд, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение