Решение № 13061 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6534/2020 г.

Решение № 13061 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6534/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу Решение № 575 от 31.01.2020 г. по адм. дело № 10745 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед № РД-12-151/19.08.2019 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/. Изложените доводи за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, вкл. за несвоевременно издаване на заповедта, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- директорът на СЗОК, чрез юриск. Шкодрева, оспорва касационната жалба и намира първоинстанционното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Заповед № РД-12-151 от 19.08.2019 г., издадена от директора на СЗОК, с която на болничното заведение, в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ по Индивидуален договор № 22-3981 от 22.05.2018 г., са наложени санкции – финансови неустойки в общ размер на 400 лева, за допуснати нарушения в периода 21.06.2018 г. - 25.06.2018 г. на изискванията на чл. 289, т. 2, вр. с чл. 368 и чл. 373, ал. 1 от НРД МД 2018 г. и на чл. 287, ал. 3, т. 8 и чл. 289, т. 15 от НРД МД 2018 г. (2 случая по 200 лв.). Административният съд е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е допуснал нарушение на задължението си за вписване на придружаващото заболяване в Направлението за хоспитализация, бл. МЗ-НЗОК № 7, в част ІІ, по отношение на ЗОЛ Й. Станкев, хоспитализиран на 21.06.2018 г. с насочваща диагноза "Хиперплазия на простатата" по КП № 143 и дехоспитализиран на 25.06.2018 г. с окончателна диагноза "Злокачествено новообразувание на простатата", което придружаващо заболяване "Артериална хипертония" е отразено и в епикризата, и в снетата анамнеза на пациента, но не и в направлението. Освен това съдът е приел за безспорно установена констатацията, че по време на лечението, наблюдението на болния е отразявано в декурзуси и е назначавана терапия с посочени шест броя лекарствени препарати- спазмалгон, дексофен, натриев хлорид, фраксипарин и бисептол, а в епикризата, в част терапевтична схема, е отразено единствено едно лекарство- дексофен. С това са нарушени изискванията на чл. 287, ал. 3, т. 8 и чл. 289, т. 15 от НРД за 2018 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Срещу издадения на лечебното заведение Протокол за извършена проверка № РД-18-94-1/25.01.2019 г. е подадено възражение, разгледано на заседание на Арбитражната комисия по медицински дейности, създадена на основание чл. 75 от ЗЗО, която се е произнесла с Решение № 1/26.02.2019 г. и единодушно го е отхвърлила като неоснователно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно и обстоятелствено, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Правилен е и изводът на съда, че не е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административния орган, който е издал процесната заповед след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен и неспазването му не погасява задължението му да издаде такава заповед. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 289, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм. от 01.01.2020 г.) се преценяват като неоснователни. Разпоредбата на чл. 365 от НРД МД 2018 г., в сила от 01.04.2018 г., задължава изпълнителите на медицинска помощ да водят и съхраняват документите по чл. 288, първични медицински и финансови документи по приложения № 2А, а в указанията за попълване на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" /бл. МЗ- НЗОК № 7 е посочено, че се попълва основната диагноза на пациента, като е предвидена и отделна графа "Придружаващи заболявания и усложнения". Неотразяването на придружаващото заболяване на пациента представлява нарушение, което е в пряка зависимост с адекватното му лечение, поради което и не представлява маловажен случай. За това нарушение е наложена и санкция в минимален размер. Второто нарушение също е доказано и не представлява маловажен случай, тъй като издаваната епикриза, в която следва да е посочена и терапевтичната схема на лечение, би могла да послужи за последващи лечения или като достоверна информация при евентуални усложнения при самото заболяване и т. н. При липса на точно обективиране на проведеното лекарствено лечение, не е налице пълна картина на заболяването и съответно на проведеното лечение. Допуснати са нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, които представляват основание за прилагане на санкцията по чл. 402, ал. 3 от НРД МД 2018 г. - "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. за всеки случай на нарушение. Следва да се подчертае, че нарушените от лечебното заведение нормативни разпоредби са императивни и няма причина, поради която да не бъдат изпълнявани. Нарушенията не представляват маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД МД 2018 г., нито се касае за явна фактическа грешка. Лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на извънболнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, е допуснал посочените нарушения. Налице са фактическите и правни предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции, определени по вид и размер в НРД МД 2018 г. Спазена е и целта на закона-гарантирането на свободен достъп на гражданите /ЗОЛ/ до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,