Решение № 27 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2012 г.

Решение № 27 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано по касационна жалба, подадена от Румяна Тачова Пенкова като ЕТ "Рая-Фарм - Румяна Пенкова", гр. София, срещу решение № 6024/28.12.2011 г. по адм. д. № 909/2010 г. на Административен съд София-град. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на процесуални правила - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отменяване на решението и уважаване на исковите претенции по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно с разноски за двете инстанции. Ответникът по делото - Национална здравноосигурителна каса, редовно призована не изплаща представител и не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявения иск от Румяна Тачова Пенкова като ЕТ "Рая-Фарм - Румяна Пенкова", гр. София срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за изплащане на обезщетение в размер на 14 407,67 лв. за пропуснати ползи, представляващи предоставена отстъпка върху пределната стойност на отпуснатите напълно или частично заплащани от НЗОК лекарства за домашно лечение на задължително здравноосигурени лица през периода 01.02.2005 г. до 31.12.2008 г., както и мораторна лихва в размер на 1 927,47 лв., считано от 01.01.2009 г. до 28.01.2010 г. и лихва за забава върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че исковата претенция е неоснователна тъй като действията на НЗОК, изразени в налагането на клауза за предоставяне от фармацевта на отстъпка в размер на 8% от пределната цена на НЗОК на лекарствените продукти, са волеизявления - действия от правен характер, а не от фактически характер и не попадат в приложното поле на ЗОДОВ. Споровете, произтичащи от договори, страна по които е административен орган, както и относно евентуални действия от фактическо естество, обуславящи формирането на воля за обвързаност от правоотношението, са разрешими по общия исков ред. Приел, че довод за основателност на иска не може да бъде почерпен и от позоваването на решение на Комисията за защита на конкуренцията, с което е постановено прекратяване на нарушение на НЗОК по чл. 18, ал. 1 от ЗЗК (отм.) и е предложено да се отмени отстъпката от страна на аптеките в размер на 8% от пределната стойност на лекарствените продукти, тъй като отново правоотношенията по договора с НЗОК са в контекста на правен спор относно съдържанието и изпълнението на тези договори и не се пряка последица от административна дейност на НЗОК. Развити са съображения, че и частичната съдебна отмяна на Указание за работа с лекарствен списък № РД-16-3/10.01.2008 г., в приложение № 2 от което са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства на Директора на НЗОК, не е обуславящ вредите факт, предвид наличието на облигационни отношения между страните, част от съдържанието на които е и предоставянето на процесната отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти на НЗОК. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи които изцяло се споделят от касационната инстанция и не се нуждая от допълване. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касаторката е изпълнител по договори 22-0270/20.01.2005 г. и 22-2756/9.03.2006 г. с НЗОК за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК. Член 23, ал. 2 от тези договори предвижда предоставянето от фармацевта на отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК. Със сключването на договора, изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката, знаел е за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляването на печалбата на аптеката. Директорът на НЗОК, в случая е страна по облигационно отношение, а не действа и като административен орган, защото не е в правомощията му да разпореди сключването на договора. Неприемането на спорната отстъпка от 8% от пределната цена на лекарствените продукти, макар и да е препятстващо сключването на договора, не прави отношенията различни от договорните. Тя е част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Законосъобразно при това съдът е приел, че действията на НЗОК по налагането на спорната клауза в договора с касаторката, са такива от правен, а не от фактически характер. Поради което те не попадат в приложното поле на ЗОДОВ. Споровете, произтичащи от договори, страна по които е административен орган, както и относно евентуални действия от фактическо естество, обуславящи формирането на воля за обвързаност от правоотношението, са разрешими по общия исков ред. Безспорно чл. 46, ал. 1 от Националния рамков договор между НЗОК, Български лекарски съюз /БЛС/ и Съюза на стоматолозите /ССт/ в България от 2005 г. оправомощава НЗОК да изготвя общи условия за сключване на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК, което ги индивидуализира като типови договори. Тези общи и задължителни условия, включени в договорите и пораждащи правоотношенията на собствениците на аптеки с НЗОК, както бе посочено по горе, по своето съдържание са облигационни правоотношения и по отношение на тях са приложими правилата на договорното право. Ето защо, като се отчете особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване /чл. 6, ал. 1 ЗЗО/ и характера на отношенията, които регулират договорите с касата. НЗОК действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора /в този смисъл ТП на ВАС № 5/2007 г./. При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. Законосъобразно съдът е приел за неоснователно позоваването от ищеца на частичната съдебна отмяна на Указание за работа с лекарствен списък № РД-16-3/10.01.2008 г. на Директора на НЗОК, в приложение № 2 от което са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства, като обуславящ вредите факт. В предвид наличието на облигационни отношения между страните, част от съдържанието на които е предоставянето на процесната отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, не би могло да се обоснове пряка причинна връзка между отмяната на указанията и конкретните вреди. Освен това в Решение № 6826/06.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г., влязло в сила на 30.03.2009 г., Върховният административен акт е приел, че указанието представлява нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Отмяната на нормативен акт, за разлика от тези на индивидуален и общ административен акт, действа занапред, а не настъпва с обратна сила. През претендирания период от 01.02.2008 г. до 31.12.2008 г. административният акт е действал, поради което и съществуването на уредените с него задължения не се засягат от отмяната. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,