Решение № 7126 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 243/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Б. К., чрез адв. Р. Рачева, срещу решение 23865 от 18.11.2024 г. по адм. дело 7651/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение ППН-01-477/2021 г. от 30.08.2022 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са изложени касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не се е произнесъл по всички направени от касатора възражения. Поддържа твърденията в жалбата си до КЗЛД, че длъжностни лица от Национална агенция за приходите (НАП) са обработили незаконосъобразно нейни лични данни трите имена и ЕГН. Предоставили са ги на трети лица (24 търговски банки) без да поискат нейното и/или на родителите й съгласие. Съдът неправилно е приел, че в производството пред КЗЛД не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Родителите на Ж. К. и нейни законни представители като непълнолетна, не са допуснати до участие в заседанието на КЗЛД на 22.07.2022г., въпреки предвидената такава възможност в чл. 32, т. 2 от ГПК. Това, че е била представлявана от адвокат, не изключва правото на родителите й да участват в заседанието. Съдът не се е произнесъл и по възражението й за допуснато нарушение на принципите за обработване на личните данни, прогласени в чл. 5 от Регламент 2016/679 на ЕС и на Съвета, между които и § 1, б. в. Той изисква личните данни да са подходящи, ограничени до необходимото и свързани с целите, за които се обработват. Неправилно е прието от съда, че отговорност на родителите е да предотвратят негативни изживявания на непълнолетната от действията на държавните органи при проверката и обработването на данните. Законодателството на Република България предвижда отговорност на административните органи за действия и бездействия и актове, които накърняват законните права на българските граждани. Вменява се и отговорност за незаконосъобразно обработване на лични данни. Касаторката е следвало да бъде уведомена относно извършваните от органите на НАП действия. Целите на проверката е могло да бъдат постигнати и с изпращане на запитване само до БНБ (чл. 12 от Наредба 12 на БНБ) дали на името на Ж. К. има открити/закрити банкови сметки, в която и да е банка в страната. Не споделя извода на Административен съд София-град (АССГ), че администраторът на данни е упражнил законово правомощие, поради което не е в нарушение на ЗЗЛД и Регламент 2016/679. Позовава се на чл. 3, т. 3 и чл. 10, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) относно необходимостта за щадящи мерки по отношение на децата. Според чл. 11а, ал. 3 от ЗЗДет. сведения и данни за детето не се разпространяват без съгласието на неговите родители. За проверка на данните й не е взето съгласието на родителите й, докато за обработване на техните данни е взето съгласието им, като няма основания за това различно третиране. Проверката на НАП във всички банки е установила, че касаторката няма сметки. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени административният акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Комисия за защита на личните данни, чрез М. Райчева държавен експерт с юридическа правоспособност, излага в писмено становище доводи за неоснователност на касационната жалба. Не са налице визираните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Непроизнасянето по всички оплаквания в жалбата не е съществено нарушение, тъй като съдът е извършил цялостна преценка на акта спрямо всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно АССГ е отхвърлил жалбата срещу административния акт, като законосъобразен. Решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Касаторката, като непълнолетна по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството и чл. 28 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е следвало да бъде представлявана от родителите си въз основа на пълномощно, каквото не е представено. Правилно съдът е приел, че родителите на непълнолетната жалбоподателка не се явяват нейни процесуални представители и съответно не могат да извършват фактически и правни действия от нейно име. Извършваните от НАП проверки в посочените банки са по повод насрещна проверка по чл. 45 от ДОПК във връзка с ревизия на баща й. Тя изисква събиране на данни и информация относно задълженията на проверяваното лице към трети лица (банките). Обработването на данните е в изпълнение на служебни задължения, поради което съгласие за тях не следва да се изисква. Проверката е за установяване на определени факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. Позовава се на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД). Жалбоподателката е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с лице обект на проверката и ревизията. Това обосновава проверката за наличие на нейни банкови сметки. Събраните и обработени и данни на Ж. К. три имена и ЕГН са били необходими за идентифицирането й в базите данни на третите лица банки, от които е събирана информацията за наличие на банкови сметки. Банките представляват първичен администратор на лични данни относно сметките. Поради това, проверката следва да е направо при тях, а не опосредена чрез БНБ. Така не се налага предоставените от БНБ данни да бъдат повторно проверявани пак при съответните банки. Информацията е необходима на НАП за изпълнение на нормативно установените й задължения (чл. 3 от ЗНАП и чл.12 от ДОПК). В случая не е допуснато прекомерно обработване на лични данни, а само на минимално необходимите, с които не се разкриват аспекти от личния живот на жалбоподателката. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят ва Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, в предписаната форма по чл. 59, т. 2 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 9 от ЗЗЛД решението е разгледано в открито заседание на КЗЛД и е прието със съответния кворум и мнозинство. Административният орган е спазил задължението си по чл. 35 от АПК и е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. След преценка на събраните по делото доказателства, правилно е прието от съда и от органа, че не е налице незаконосъобразно обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Общия регламент /Регламент 2016/679 относно защита на данните във връзка с § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗДет. Обработването е в съответствие с член 5, § 1, б. а и чл. 6 § 1, б. д от Регламента. В тези разпоредби изрично е посочено, че обработването е законосъобразно, когато е необходимо спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Правилно съдът е установил, че в случая се касае за обработване на данни при упражняване на правомощия по чл. 12 от ДОПК проверка и ревизия на лице, за което е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Аргументирано съдът е приел липса на нарушение на материалния закон, тъй като е налице законово основание за обработване на личните данни на лицето. Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице с процесуална легитимация, срещу съдебен акт, който го засяга неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Постановено е по мотиви, които се споделят от касационния състав, който препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Административното производство пред КЗЛД е образувано по жалба с рег. ППН-01-447(2021)#2 от 10.09.2021 г., подадена от Ж. Б. К. - непълнолетна към онзи момент, действаща със съгласието на родителите си. Оспорва действия на органи на НАП, изразяващи се в неправомерно предоставяне/разпространение на лични данни на трети лица - банкови институции (подадени искания по повод ревизия към "Алианц Банк България" АД; "Българо - американска кредитна банка" АД; "Банка ДСК" АД; "ИНГ Банк Н. В. - клон София"; "Интернешънъл Асет Банк" АД; "Първа инвестиционна банка" АД; "Прокредитбанк" ЕАД; "Българска банка за развитие" АД; "Райфайзенбанк" ЕАД; "Ти Дже Зират Банкасъ - клон София"; "Тексим банк" АД; "Ти Би Ай Банк" ЕАД; "Токуда банк" АД; "Търговска банка" АД; "Уникредит Булбанк" АД; "Централна кооперативна банка" АД; "Юробанк България"; "Експресбанк" АД; "Обединена Българска Банка" АД; "Общинска банка" АД; "Инвестбанк" АД; "БНП Париба С. А." - клон София; "Ситибанк Европа" АД). След проведеното проучване, с решение ППН-01-477/2021 от 30.08.2022 г. КЗЛД приема, че жалбата срещу НАП като администратор на лични данни е неоснователна. Според мотивите на решението на КЗЛД, обработването на данните е извършено съобразно принципа на законосъобразността по чл. 5, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета. Органът е приел, че е налице условие за обработване на личните данни по чл. 6, § 1, буква д от Регламента, като обработването е необходимо за упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора на лични данни. Съгласно чл. 6, § 1, буква а и д от Регламента, относими към случая обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Правилно е прието от КЗЛД и АССГ, че обработването е законосъобразно, тъй като е направено по повод извършваната проверка и ревизия на бащата на жалбоподателката - Б. К.. Двамата са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). "Свързани лица" по § 1, б. а, предл. първо от ДОПК са съпрузите и роднините по права линия. Исканията до банките са отправени при извършване на насрещна проверка по чл. 45, ал. 1 от ДОПК, която изисква предоставяне на личните данни на касатора на трети лица (банките), за да предоставят те информация относно налични открити/закрити сметки на лицето. Решението на КЗЛД е прието единодушно, от присъствали трима членове на комисията. Правилни са изводите на съда, че актът е издаден от компетентен орган - КЗЛД, в изпълнение на правомощията й по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Решението е постановено с изискуемия от закона кворум (председател и двама членове) и с необходимото мнозинство по чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. Правилен е изводът на АССГ за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възраженията относно неучастието на родителите в заседанието на комисията са неоснователни, тъй като касаторката е била представлявана от адвокат. Неучастието на родителите й, поради липса на упълномощаване не представлява нарушение, тъй като не е императивно изискуемо от закона. Няма пропуски при провеждането на процедурите по уведомяването на страните в производството. Същите са могли да вземат участие и да направят възражения, да изразят становища и да представят доказателства, поради което не е накърнено правото им на защита. Не е допуснато нарушение на административно производствените правила, което да е съществено и да доведе до издаване на административен акт, различен по съдържание от процесния. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е материалнозаконосъобразен. Според цитирания в съдебното решение и акта на КЗЛД чл. 6, § 1, буква д от ОРЗД, обработването е законосъобразно, ако е необходимо при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. В процесния случай са изискани данни на касаторката от посочените банки, в качеството й на свързано лице по § 1, т. 3 от ДР на ДОПК дъщеря на проверявано от НАП лице. При упражняване на законово вменените му правомощия НАП е следвало да изиска данни от съответните банки за наличието/липсата на банкови сметки на касаторката в техните бази данни. С цел да бъде идентифицирана коректно, са им предоставени нейните три имена и ЕГН. Посочената информация е в минималния необходим размер за да се постигне коректна и надеждна идентификация на лицето. Органът не е превишил необходимия минимум при обработването. Неоснователно е касационното възражение, че същият резултат от проверката би бил постигнат ако се изиска същата информация само от БНБ. Основателно е възражението на ответника, че в случая първичният администратор и източник на данните са банките, поради което евентуалното изискване на информацията от БНБ би довело до необходимост от проверка и на предоставените от тях на БНБ данни. Не може да се приеме за основателно възражението, че само със съгласието и разрешението на жалбоподателката и нейните родители, органът следва да определи начина, по който ще извърши служебно вменената му проверка. Доводите относно накърняването на емоционалното състояние на касаторката от проверката, не могат да бъдат споделени, тъй като не се установява органът да е превишил правомощията си или да е нарушил изискванията за уведомяване и участие на страните в административното производство. Поради това не се споделят касационните възражения за накърняване на най-добрия интерес на детето. Неотносими към настоящото производство са доводите за липсата на открити банкови сметки в посочените банки. Предвид изложеното, правилно е приел АССГ, че решението е постановено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,