Решение № 16085 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1448/2013 г.

Решение № 16085 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1448/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационните жалби на Здравко Петров Тончев от гр. Плевен, ул. "Д. Константинов" № 39, вх. А, ет. 3, ап. 6 и на Община Плевен, представлявана от кмета на общината, чрез процесуалния представител юристконсулт Петя Петкова против решение № 710 от 17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 824/2012 г. на Административен съд гр. Плевен. И в двете касационни жалби се излагат съображения по съществото на спора, като се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. И с двете касационни жалби се иска отмяната на оспореното решение, като първия касатор моли да бъде постановено друго с което предявеният иск да бъде уважен до пълния размер на сумата от 1000 лв., а вторият, предявеният иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание Община Плевен, чрез процесуалния представител юристконсулт Йорданова подържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции. Първият касатор не се представлява. Представителят Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Община Плевен и неоснователност на другата касационна жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намира двете касационни жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и от надлежна страна. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. С оспореното решение, решаващия съд, в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъдил Община Плевен да заплати на Здравко Петров Тончев сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, тревоги, затвореност, умисленост, загриженост, получаване на припадъци, като резултат от отказа на кмета на Община Плевен, обективиран в писмо с рег. № Ж. 943-194/1 от 11.03.2011 г. да му бъде изплащана издръжка по реда на Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка /НРИДПИ/, ведно със законната лихва считано от 7.06.2012 г. - датата на завеждане на исковата молба. Отхвърлил е иска до полъния размер на сумата от 1000 лв., като недоказан. Осъдил е общината за му заплати и сумата от 10 лв. - разноски по делото. За да постигне този резултат съдът е приел за установено: С решение № 257 от 11.05.2011 г., постановено по адм. дело № 295/2011 г. на Административен съд гр. Плевен, оставено в сила с решение № 806 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 8662/2011 г. на Върховният административен съд, шесто отделение, е отменен отказът на кмета на Община Плевен, обективиран в писмо с рег. № Ж-943-194/1 от 11.03.2011 г. да заплати издръжка на Здравко Тончев за малолетния му син Калин Тончев по реда на НРИДПИ за месеците януари и февруари 2011 г. и е отменил като незаконосъобразно бездействието на кмета на Община Плевен, изразяващо в неоснователно неизплащане на издръжката по същия ред за месеците октомври и ноември 2010 г. В резултат на незаконосъобразните административен акт и бездействие на кмета на общината, ищецът е претърпял посочените морални болки и страдания, като съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, по справедливост съдът е присъдил обезщетение в размер на 300 лв. Предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, при спазване на принципа на служебното начало, настоящият съдебен състав като извърши проверка на оспореното първоинстанционно решение, го намери за валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза, първоинстанционният съд правилно е приел, че са доказани елементите от посочения по-горе фактически състав, за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателно е уважил иска до посочения размер. Ищецът се е съобразил с обстоятелството, че носи тежестта за пълно доказване на твърденията си в исковата молба и се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест. Установена е пряката и непосредствена връзка между обявените за незаконосъобразни административен акт и бездействие на административен орган и твърдяните неимуществени вреди изразяващи се в морални болки и страдания. Като е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът правилно и по справедливост е присъдил обезщетението. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,