Решение № 7182 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2021 г.

Решение № 7182 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Видин срещу Решение № 1747/11.03.2020 г. на Административен съд София град (АССГ) постановено по адм. дело № 14012/2019 г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Областния управител на област Видин срещу Решение № 560/08.11.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) по преписка № 194/2018 г., в частта му по т. 3, т. 4 и т. 5 от диспозитива и по касационна жалба на Агенцията за социално подпомагане (АСП, Агенцията) срещу Решение № 1747/11.03.2020 г. на АССГ постановено по адм. дело № 14012/2019 г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на АСП срещу Решение № 560/08.11.2019 г. на КЗД по преписка № 194/2018 г., в частта му по т. 1, т. 2 и т. 5 от диспозитива. С обжалваното решение на АССГ е: отхвърлена жалбата на АСП срещу Решение № 560 от 08.11.2019 г. на КЗД по преписка № 194 от 2018 г., в частта му по т. 1, т. 2 и т. 5 от диспозитива; отхвърлена жалбата на Областния управител на област Видин срещу Решение № 560 от 08.11.2019 г. на КЗД по преписка № 194 от 2018 г. в частта му по т. 3, 4 и 5 от диспозитива; Агенцията за социално подпомагане и Областния управител на област Видин са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба на Областния управител на област Видин се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, немотивирано и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че неправилно съдът е приел, че Областна администрация Видин се помещава и осъществява своята дейност в сградата, предмет на решението на КЗД. Твърди, че това не е така. Сградата е собственост на държавата и областният управител е предоставил правото на управление върху част от сградата на АСП, за нуждите на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) - Видин. Сочи, че съдът не се е произнесъл по наведените в жалбата му възражения по отношение на приложението на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), който е отменен и на който се позовава КЗД, както и по възражението му, относно неяснотата в решението на Комисията, коя категория хора с увреждания е дискриминирана. Излага съображения, че решението на КЗД в частта относно наложената санкция и издаденото предписание, са неясни и нарушават правото му на защита. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови ново, с което се отмени решението на КЗД, в оспорваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище, в което сочи, че с наличие на влязло в сила решение на КЗД за същото нарушение вече му е наложено административно наказание. В писмен отговор оспорва частично касационната жалба подадена от АСП. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. И. В касационната си жалба АСП сочи, че обжалва съдебното решение, в частта касаеща Агенцията. Счита, че съдебният акт в тази му част, е неправилен, постановен при нарушение на материалния закон и необоснован. Излага съображения, че Агенцията е един от многото ползватели на сградата, която е държавна собственост и е недопустимо изпълнителният директор на АСП да бъде санкциониран за чужди действия/бездействия. Счита, че възприемането на това обстоятелство от решаващия съд е довело до съществено вътрешно разминаване на изводите на съдебния акт с формалната логика и обективната действителност. Твърди, че решението е немотивирано, тъй като съдът не е направил анализ на действащото към момента на установяване на нарушението българско законодателство, уреждащо достъпната архитектурна среда. Излага подробни съображения, че собствениците и управителите на сградата имат задължението да осигурят достъпна архитектурна среда, а не ползвателите на същата, какъвто се явява РДСП – Видин. Твърди, че представените от страна на Агенцията доказателства за извършените подобрения на архитектурната среда на сградата, не са обсъдени от съда. Моли решението в обжалваната му част да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. С. Ответникът по касация – Комисията за защита от дискриминация оспорва касационните жалби по съображения изложени в съдебно заседание. Моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. К. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба на Областния управител на област Видин е частично основателна, а касационната жалба на АСП е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е Решение № 560 от 08.11.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация, Пети специализиран заседателен състав по преписка № 194 от 2018 г., с което Комисията: 1. Установява, че при осъществяване на своята дейност АСП, представлявана от изпълнителния директор Р. П. поддържа и продължава да поддържа и в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава РДСП гр. Видин, находяща се на адрес гр. Видин, пл. "Бдинци" № 3, ет. 3, което в съответствие с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) представлява нарушение на ЗЗДискр.; 2. Налага на АСП имуществена санкция в размер 250 лв.; 3 Установява, че областният управител на област Видин инж. А. Г. поддържа и продължава да поддържа и в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава РДСП гр. Видин, находяща се на адрес гр. Видин, пл. "Бдинци" № 3, ет. 3, което в съответствие с чл. 5 ЗЗДискр. представлява нарушение на ЗЗДискр.; 4. Налага на областния управител на област Видин инж. А. Г. глоба в размер 250 лв.; 5. На основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 76, ал. 1 ЗЗДискр. предписва на ответните страни, в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприемат необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен достъп на лица, включително с ограничена подвижност, до и в сградата, в която се помещава РДСП гр. Видин, съгласно написаните в мотивите на решението действия. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Изводите му са логични и последователни, направени на база правилен анализ на събраните по делото доказателства. Противно на изложеното в касационните жалби, решението на съда не е необосновано. Съдът е установил относимите към спора факти, като е отчел, че сградата намираща се на пл. "Бдинци" № 3 е частна държавна собственост и че в част от нея се помещава РДСП – Видин. Противно на изложеното в касационната жалба на Областния управител на област Видин, съдът не е приел, че областната администрация предоставя административни услуги в сградата на пл. "Бдинци" № 3. За пълнота следва да се отбележи, че видно от отразеното в акта за частна държавна собственост, на Областния управител на област Видин, в сградата на пл. "Бдинци", е предоставено безвъзмездно правото на управление на два самостоятелни обекта. Изложеното в касационната жалба, че областната администрация не се помещава в тази сграда не се подкрепя от доказателствата по делото. От фактическа страна решаващият съд правилно е установил, че административното производство по преписка № 194/2018 г. е образувано въз основа на доклад за самосезиране вх. № 12-11-11156/14.06.2018 г. и Решение № 10/15.06.2018 г. на Комисията, както и въз основа на обективираните в Констативен протокол вх. № 12-11-566/23.04.2018 г. резултати от извършена проверка на обект РДСП - Видин, находящ се на адрес гр. Видин., пл. "Бдинци" № 3, ет. 3. В констативния протокол е посочено, че при извършената проверка е констатирано, че в обекта няма изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания, намиращи се в неравностойно положение, а именно: частично неотговаряща на изискванията рампа за лица с увреждания, входна двойна врата, с отговарящи на изискванията размери, но с праг над размера на изискванията (7 см.), на първия етаж е изградена специална тоалетна кабина, но без да е монтирана странична хоризонтална ръкохватка, липса на съоръжение, осигуряващо достъп на лица с увреждания на третия етаж на сградата, в които се помещава РДСП - Видин, коридорите са с размери във вид, позволяващ свободен достъп за лица с увреждания, ползващи специални технически средства и при нужда служителите на РДСП-Видин слизат на първия етаж на сградата, за да обслужат гражданите, които не могат да ги посетят на работното място. Към протокола са изготвени и приложени 7 бр. снимки, надлежно приобщени като доказателство по преписката. Установено е, че РДСП-Видин се помещава в самостоятелни обекти, находящи се на третия етажа в сградата – частна държавна собственост, предоставени за безвъзмездно управление въз основа на договор от 25.05.2015 г. При правилно установени факти, решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно е приел, че решението е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването на чл. 64, ал. 1 ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно чл. 66 ЗЗДискр. и чл. 59 АПК и без допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е изводът на съда, че решението в частта, с която се установява, че АСП и областния управител на област Видин поддържат и продължават да поддържат архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава РДСП-Видин, представлява нарушение на чл. 5 ЗЗДискр и в частта, с която за така установеното нарушение на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр., е наложена имуществена санкция на АСП. Съгласно чл. 5 ЗЗДискр. изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Обосновано съдът е приел, че сградата, в която се помещава РДСП-Видин, с оглед обстоятелството, че в нея се предоставят услуги по социално подпомагане, може да се определи като публично място, при липсата на легално определение на това понятие в закона. Нормата на чл. 5 ЗЗДискр задължава правните субекти да осигурят такава архитектурна среда, която да гарантира равнопоставен достъп, както на лица без увреждания, така и на лица с увреждания, като последните не следва да са зависими от чужда помощ или воля, за да имат достъп до публично място или за да получат услуга предоставяна на такова място. Изводите на съда относно това, в случая кой носи задължението са осигуряване и поддържане на достъпна архитектурна среда в сгради, в които се предоставят административни услуги, следва да се споделят. Същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. От Акт за частна държавна собственост № 3141 от 05.06.2014 г. и договор от 25.05.2015 г. сключен между Областна администрация – Видин, представлявана от областния управител на област Видин и АСП, се установява, че сграда с идентификатор № 10971.502.197. 5 се състои от самостоятелни обекти, с предназначение "За делова и административна дейност". От тези самостоятелни обекти на АСП, за нуждите на РДСП-Видин, са предоставени безвъзмездно за управление три, подробно индивидуализирани в сключения договор и намиращи се на ет. 3 в сградата. В договора е посочено, че помещенията се предоставят на Агенцията безвъзмездно за управление, за нуждите на РДСП-Видин. Съгласно чл. 25 от Закона за държавната собственост (ЗДС) поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени за управление, а когато не са предоставени за управление по установения ред - от областните управители. В обхвата на поддържането и ремонта на имота следва да попада и предприемането на такива действия, за осигуряване на достъпна архитектурна среда, ако такива условия не са налице. Доколкото на АСП са предоставени отделни самостоятелни обекти в сградата, като в тази сграда има и други правни субекти, на които са предоставени за управление самостоятелни обекти (видно от отразеното в АЧДС), областният управител управлява тези части от сградата, които се ползват от всички, предвид липсата на доказателства, че цялата сграда е предоставена за управление на друг правен субект. При това положение, както АСП, така и Областния управител носят отговорност за осигуряването на достъпна архитектурна среда. Изложените съображения в касационните жалби и на двете страни относно това, върху кого тежи задължението да предприеме необходимите действия за осигуряването на достъпната архитектурна среда, са били направени и пред първоинстнационния съд, който ги е обсъдил и правилно ги е приел за неоснователни. Неоснователно в касационната жалба на областния управител се сочи, че съдът не се е произнесъл по неговото възражение относно приложението на § 6 от ПЗР на ЗИХУ. Възражението на областния управител е било във връзка с това, че в доклада за самосезиране на Комисията е налице позоваване на тази разпоредба. Към датата на изготвяне на този доклад – 14.06.2018 г., разпоредбата е била действаща (ЗИХУ е отменен с § 2 от ПЗР към Закона за хората с увреждания (ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)), считано от 01.01.2019 г. Към датата на постановяване на решението на КЗД, този текст не е бил част от действащото законодателство, но Комисията не се е позовала на него, а на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, като част от необходимостта за осигуряване равнопоставеност на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняването на правата им съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания, Закона за хората с увреждания и Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (наредба № 4/2009 г.), понастоящем отменена, но действала към датата на издаване на административния акт. Обсъждането на това възражение, не би довело до различен правен резултат. Правилно съдът е приел, че даденото от Комисията предписание съответства на материалния закон и е насочено към постигане на целта му. Неоснователно в касационната жалба на областния управител се сочи, че не било ясно кой следвало да изгради достъпната архитектурна среда и как ще следва да се уреди ползването на изградените елементи от всички ползватели. Адресати на предписанието на АСП и Областния управител, а как ще се разпредели ползването на изграденото в резултат на предписанието, е извън предмета на спора. Достъпността на архитектурната среда следва да е такава, че да задоволява нуждите на всички лица с увреждания, а не само такива с определен вид увреждане. Поради това, неоснователно в касационната жалба се сочи, че от решението КЗД не ставало ясно коя категория хора с увреждания е дискриминирана. Предписанието дадено от КЗД е за изграждане на достъпна архитектурна среда осигуряваща свободен достъп на лица, включително хора с ограничена подвижност, до и в сградата, в която се помещава РДСП-Видин. Решението на съда, в частта, с която е отхвърлена жалбата на областния управител на област Видин срещу решението на КЗД, в частта, с която му е наложена глоба в размер на 250 лв., е неправилно. Пред настоящата инстанция е представено ново писмено доказателство - Решение № 14849/01.12.2020 г. на ВАС постановено по адм. дело № 7459/2020 г. Видно от същото, на Областния управител на област Видин, за нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. (за неосигуряване на достъпна архитектурна среда в същата сграда), на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. е наложена глоба в размер на 250 лв. Основателно касационният жалбоподател сочи, че в тази част решението е издадено в противоречие с чл. 17 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съгласно който никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Административнонаказателната отговорност и по процесното решение на КЗД, и по решението предмет на адм. дело № 7459/2020 г., е ангажирана за едно и също нарушение, в една и съща сграда. Поради това съдебното решение, в частта, с която се отхвърля жалбата на Областния управител на област Видин срещу Решение № 560 от 08.11.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация, Пети специализиран заседателен състав по преписка № 194 от 2018 г., в частта му по 4 от диспозитива, ще следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което решението на КЗД в тази му част да се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон. Всяка от страните претендира юрисконсултско. Други разноски, извън юрисконсултското възнаграждение не се претендират. С оглед изхода на спора настоящата инстанция, счита, че претенциите следва да се оставят без уважение и всяка страна да понесе разноските, които е направила в производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение