Решение № 9173 от 3.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Гърнева и И. Гърнев против решение 183 от 21.02.2023 г., постановено по адм. дело 1892/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът заместник-кметът по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на И. Гърнева и И. Гърнев против заповед 3395/30.09.2022 г. на заместник-кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, им е наредено да премахнат незаконен строеж Едноетажна постройка (обект 3 по схема) с приблизителна застроена площ от 20 кв. м., изпълнена към фасадна стена на друга постройка (обект 2 по схема), изградена в югозападната част на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Бургас, [жк], гр. Бургас, откъм границата с ПИ с идентификатор 07079.654.865. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ от допълващото застрояване, който не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ и за който съобразно изискването на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ е необходимо издаване на строително разрешение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото липсва. Посочва, че доказателствата по делото установяват попадането на имот 07079.654.296 в сервитутната и охранителната зона на магистрални продуктопроводи, собственост на Лукойл Нефтохим Бургас АД, като разпореденият за премахване строеж е изграден в нарушение на изискванията за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи по чл. 1 от Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Като се позовава на писмо рег. 94-01-31127/1/16.09.2016 г., приема, че И. Гърнев е запознат с факта, че съгласно действащия общ устройствен план (ОУП) на гр. Бургас, обнародван в ДВ, бр.71 от 13.09.2011 г., имотът, в който е изпълнена постройката, находящ се в м. Брястите не е в строителните граници на населеното място, а попада в зона, представляваща земеделска територия със забрана за промяна на предназначението, попадаща в сервитута на линейни съоръжения продуктопроводи. Предвид приетия период за изпълнение на постройката (2017 - 2018 г.) обосновава извод за неприложимост на хипотезите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. При правилно установена фактическа обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия съгласно заповед 2894/06.10.2021 г. на кмета на община Бургас, с която на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, на заместник - кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас е възложено да издава заповеди за премахване на незаконни строежи (т. 22) от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, като в случая категорията на строежа е шеста по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Законосъобразен е изводът, че заповедта е издадена в предвидената форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. От длъжностни лица при община Бургас е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Констативният акт е надлежно връчен на пълномощник на касаторите. Възражения не са подадени в предоставения срок. При тези данни е правилен изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразно и обосновано е направеното в обжалваното решение заключение за постановяване на оспорения административен акт в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че касаторите закупуват през 2009 г. ПИ с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Бургас с площ от 1500 кв. м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м). В нотариалния акт не фигурират сгради. След придобиване на имота на 20.07.2009 г. е прието Постановление 181 на Министерския съвет за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, а с ОУП на гр. Бургас, одобрен с решение 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет гр. Бургас, обнародвано в ДВ, бр. 71/13.09.2011 г., имотът на касаторите вече не е в строителните граници на населеното място, а е в зона, представляваща земеделска територия със забрана за промяна на предназначението, попадаща в сервитута на линейни съоръжения продуктопроводи. В съставения в административното производство констативен акт и приложената схема е посочено точното местоположение на установения незаконен строеж под 3 и неговите параметри. Доказателства , които да опровергават направените от длъжностните лица при община Бургас констатации, не са представени. Правилно съдът приема, че описаната в оспорената заповед и в констативния акт едноетажна постройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, долепен до изпълнения на място гараж. От касационните жалбоподатели не се оспорва обстоятелството, че за нея няма издадено строително разрешение, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. От събраните по делото доказателства се установява, че в ПИ с идентификатор 07079.654.297, съседен на имота на касаторите и в непосредствена близост до неговата граница в северозападната част, преминава магистрален тръбопровод (извадка от план на новообразуваните имоти на м. Брястите, гр. Бургас, одобрен със заповед РД-09-100/24.03.2005 г. на областен управител на Област Бургас ). Това е съоръжение, попадащо в уредбата на специалните енергийни сервитути съгласно Закона за енергетиката и Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи (Наредбата). Безспорно е установено, че е собственост на Лукойл Нефтохим Бургас АД и служи за транспортиране на нефтопродукти от основната производствена площадка на рафинерията до ПТ Росенец, като попада и в обхвата на Постановление 181/2009 г. В цитирания подзаконов нормативен акт са предвидени обособени охранителни зони, ивици и просеки около всеки тръбопровод, в рамките на които е налице забрана за строителство и други ограничения за използване, в зависимост от вида и размера на тръбата, както и от статута на земята, на която е разположена. От посоченото в констативния акт се установява, че процесният строеж е изграден в нарушение на изискванията на приложение 1 към чл. 8, ал.1 и ал. 6 от Наредбата за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи. Доказателства, опровергаващи направените от административния орган констатации не са ангажирани в съдебното производство пред първата инстанция, поради което попадането на процесната постройка в обхвата на тази сервитутна зона и липсата на издадено разрешение за строеж, обосновават извод за неговата незаконност съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Местоположението на строежа изключва идентичността му с нанесените в плана на новообразуваните имоти на м. Брястите, гр. Бургас от 2005 г. две сгради в северозападната част на имота с обозначение "ПС" и "ПЖ" и нанесени в одобрената през 2009 г. КК на гр. Бургас като такива с идентификатори 07079.654.296.1 и 07079.654.296.2. Процесната постройка не е отразена в КК, което оборва твърдението на касаторите, че съществува в имота преди закупуването му. Отделно от това в представените пред административния орган декларации се посочва, че строежът е извършен през 1985 г., а от приетите по делото доказателства е установено наличието и на други две постройки, поради което липсва яснота за коя от всички тях се отнасят декларациите. Разпитан като свидетел в хода на съдебното производство, единият от деклараторите Н. Ковачев посочва различно време на извършване на "навеса" според него, а именно преди 4-5 години. Правилно при тези данни съдът достига до извод, че посоченият в заповедта строеж е построен в периода 2017 - 2018 г., което изключва определянето му като търпим съгласно § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователен е наведеният от касаторите довод, че за процесната едноетажна сграда не се изисква строително разрешение, тъй като попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ (редакция - ДВ, бр. 16/2021 г.). С оглед нейната конструкция - изпълнена от газобетонни блокчета (тухли итонг), с циментова подова замазка, покрита с греди и накована върху тях ламарина, същата не притежава характеристиките на лека постройка по смисъла на разпоредбата, като също така не се установява да е с предназначение за отоплителни материали и инвентар. Неоснователно е и възражението, че в случая се касае за обект без самостоятелен характер, изпълнен в терен по § 4 ПР ЗСПЗЗ, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока. Предвид изложеното не е налице соченото от касаторите отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,