Решение № 6714 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2020 г.

Решение № 6714 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Търговище чрез юрк. К. срещу решение № 114/19.10.2020 година на Административен съд гр. Търговище по адм. д. № 119/2020 година, с което е отменена негова заповед № 3-КТ-19/23.03.2020 година и преписката по заявление с вх. № ОС-26-00-8/06.02.2020 година на "БЕНТЛИС" ЕООД е върната за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в рамките на административното производство правилно е приложена разпоредбата на чл. 129 от Закона за туризма в редакцията й към датата на подаване на заявлението, 06.02.2020 година. Същата, в ал. 1, т. 1 изисквала в заявлението-декларация за категоризиране да се декларират нормативно определени обстоятелства, а в ал. 1, т. 2 изисквала към заявлението-декларация да се приложат нормативно изискуеми документи. Съгласно пар. 127 от ПЗР на ЗТ, ДВ. бр. 17 от 25.02.2020 година, започналите и неприключили до влизане на този закон в сила процедури по категоризация се довършвали по досегашния ред. Такъв бил и процесния случай. Практиката на съда била еднопосочна, че предпоставките на чл. 129 от ЗТ трябвало да са изпълнени кумулативно. Касаторът твърди, че в процесното заявление за категоризация от 06.02.2020 година, искането е направено по отношение на имот със стар идентификатор № 73626.508.55. 14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, нов № 73626.508.437. 14, без в заявлението да се посочат обстоятелствата, свързани с документите за собственост. За този имот е изискана справка от Служба по вписванията – гр. Търговище. От получената Справка по данни за имот било установено, че по отношение на имота има вписано обстоятелство – "конфискува в полза на държавата". С оглед на това обстоятелство, с писмо рег. индекс 53-00-290/02.03.2020 година заявителят бил уведомен да отстрани констатираните нередовности в 14-дневен срок. Писмото било получено на 09.03.2020 година от М. Е. – пълномощник и в указания на страната срок, нередовностите не били отстранени. Относно изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на отказа за категоризация излага съображения за неправилност: Твърди, че органът по категоризация извършва проверка на приложените към заявлението документи и заявените в същото обстоятелства. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е" от ЗТ в приложимата редакция изисквала деклариране на обстоятелства свързани с документа за собственост, а към заявлението се прилагал договор за наем (съгласно чл. 129, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗТ), от който трябвало да е видно, че са налице условията за извършване на съответната туристическа дейност в обекта. От справката за собственост, направена в административното производство, се установявало отчуждаване на процесния имот в полза на държавата, поради което и административният орган направил и извод за невъзможност чрез представения договор за наем с трето лице да се удостовери облигационно наемно отношение по повод обекта. Отказът обаче бил постановен на основание чл. 130, ал. 3 от ЗТ, поради неотстраняване на нередовности в указан срок. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на "БЕНТЛИС" ЕООД срещу заповед № 3-КТ-19/23.03.2020 година на заместник-кмета на община Търговище. Претендира разноски по делото.

Ответникът, "БЕНТЛИС" ЕООД чрез адв. З., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт в приложното поле на чл. 208 от АПК.

Производството пред Административен съд гр. Търговище е образувано по жалба на "БЕНТЛИС" ЕООД чрез адв. З. срещу заповед № 3-КТ-19/23.03.2020 година на заместник-кмета на община Търговище. С последната, на основание чл. 130, ал. 3 от Закона за туризма е отказано определяне на вид и категория на туристически обект, кафе-клуб "Енерджи" по заявление с вх. №ОС-26-00-8/06.02.2020 година на "БЕНТЛИС" ЕООД, поради неотстраняване на нередовности, заявени с писмо рег. индекс 53-00-290/02.03.2020 година.

За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че чл. 129, ал. 1, т. 7 от ЗТ не поставя изискване лицето заявител да представи документ за собственост върху обекта, за който иска категоризация, а единствено да има право да извършва дейност в същия. Въпреки, че имотът, за който се иска категоризация бил отнет в полза на държавата с решение № 53/08.12.2009 година по гр. д. № 240/2008 година на Окръжен съд гр. Търговище, заявителят по настоящото дело се легитимирал като лице с право да извършва дейност в имота чрез договор за наем, макар и от несобственик. Според съда, сключеният договор за наем, дори и от несобственик, давал право на заявителя да извършва дейност в обекта. Като материално незаконосъобразен, отказът на заместник-кмета на община Търговище е отменен и преписката е върната на органа за произнасяне по заявлението съобразно указанията на съда.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не прави възражения за допуснати от АС гр. Търговище съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

При извършена служебна проверка и като съобрази касационните основания, въведени от заместник-кмета на община Търговище, касационният съд прави извод за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд:

1. Към настоящия момент и към датата на постановяване на обжалвания административен акт, действаща е редакцията на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е" от Закона за туризма, приета с ДВ, бр. 17, 2020 година. Тази редакция на закона обаче е неприложима спрямо фактите по спора предвид пар. 127 от ЗИДЗТ, ДВ, бр. 17 от 2020 година, съгласно който започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури по категоризация и сертифициране се довършват по досегашния ред. Процесното обсъждано заявление за категоризация е с дата 06.02.2020 година, на която дата е образувано административното производство по категоризация. Тъй като настоящото производство по категоризация е образувано и не е приключило към влизане в сила на закона, обнародван с ДВ бр. 17/2020 година /25.02.2020 година/, то се довършва по заварения към последната дата ред, т. е. спрямо редакцията на чл. 129 от ЗТ в сила от 18.01.2019 година.

1. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приложил разпоредба на чл. 129, ал. 1, т. 7 от Закона за туризма, каквато норма в този закон липсва както в редакцията му от 25.02.2020 година, така и в редакцията му от 18.01.2019 година. Като съобрази цитираното изречение досежно правото на лицето да извършва дейност в обекта, касационният съд прави извод, че състава на АС гр. Търговище неправилно е приложил редакцията на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е" от Закона за туризма, приета с ДВ, бр. 17, 2020 година, която има идентично с цитираното от съда съдържание. Последната е действаща към датата на издаване на обжалвания административен акт, но съдът не е приложил пар. 127 от ЗИДЗТ, ДВ 17/2020 година.

1. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е" от Закона за туризма, приета с ДВ, бр. 86/2018 година, действаща към датата на подаване на процесното заявление от 06.02.2020 година и относима към фактите по спора, при приложение на пар. 127 от ЗИДЗТ, ДВ 17/2020 година, в заявлението за категоризация задължително се декларират обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията. В процесното заявление такова деклариране не е извършено. Поради което и правилно, с писмо рег. индекс 53-00-290/02.03.2020 година заявителят е бил уведомен да отстрани констатираните нередовности в 14-дневен срок. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от ЗТ оправомощава органа по категоризация да постанови отказ по заявлението, ако в даден срок за отстраняване на нередовностите, същите не бъдат отстранени. С обжалвания административен акт отказът е постановен именно на това основание.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция следва да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отхвърли жалбата на "БЕНТЛИС" ЕООД срещу заповед № 3-КТ-19/23.03.2020 година на заместник-кмета на община Търговище.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е" от Закона за туризма, приета с ДВ, бр. 86/2018 година, действаща към датата на подаване на процесното заявление от 06.02.2020 година и относима към фактите по спора, при приложение на пар. 127 от ЗИДЗТ, ДВ 17/2020 година, в заявлението за категоризация задължително се декларират обстоятелства, свързани с документите за собственост на обекта, в случаите, когато има налична информация в Агенцията по вписванията. В процесното заявление такова деклариране не е извършено. Поради което и правилно, с писмо рег. индекс 53-00-290/02.03.2020 година заявителят е бил уведомен да отстрани констатираните нередовности в 14-дневен срок. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от ЗТ оправомощава органа по категоризация да постанови отказ по заявлението, ако в даден срок за отстраняване на нередовностите, същите не бъдат отстранени. С обжалвания административен акт отказът е постановен именно на това основание. От направената справка от органа по категоризация в Службата по вписванията гр. Търговище е видно, че по отношение на имота има данни за документ за собственост на обекта, поради което органът не следва да преминава при процедура по проверка на място. Установено е, че с решение № 53/08.12.2009 година по гр. д. № 240/2008 година на Окръжен съд гр. Търговище процесният имот, чиято категоризация се иска е отнет в полза на държавата, като липсват данни за последваща във времето промяна в собствеността на имота. Неправилно първоинстанционният съд приема, че представеният договор за наем е годно основание, чрез което да се докаже правото на заявителя да извършва дейност в обекта. От една страна, както касационната инстанция посочи по-горе, АС гр. Търговище е приложил неотносима към спора редакция на правната норма на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е" от ЗТ, от друга страна изискването за представяне на копие от договора за наем е изискване на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗТ в редакцията му от 18.01.2019 година и по никакъв начин не дерогира изискването за деклариране на обстоятелства, свързани с документа за собственост, поставено с чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е", ДВ бр. 86/2018 година.

Предвид изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски за две инстанции в размер на 70 лева държавна такса за касационна инстанция, 300 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции (200 лева за първа и 100 лева за касационна инстанция).

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд