Решение № 2510 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2020 г.

Решение № 2510 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020 г. и директор на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № 463 от 17.07.2020 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело № 57/2020 г., с което по жалба на община Никопол е отменено негово Решение № РД-0-14-1330/19.12.2019 г. за определяне на финансова корекция на община Никопол в размер на 5 % от допустимите разходи по Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор № 75/29.01.2019 г. с изпълнител "Проджект Партнерс" ЕООД на стойност 81 848, 77 лева с ДДС. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон по отношение на описаните в административния акт нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), посочени като основание за определяне на финансова корекция. Мотивира становище, че възложителят е утвърдил незаконосъобразна методика за оценка на техническите предложения, която предполага субективизъм, не съдържа ясни и обективни критерии и от формулировката й следва, че се оценява броят на надграждащите обстоятелства, а не приносът, който имат за по-качествено изпълнение. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че другата страна претендира такова. Ответникът – община Никопол, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на община Никопол Решение № РД-0-14-1330/19.12.2019 г. на ръководителя на НО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Никопол в размер на 5 % от допустимите разходи по ЕСИФ по Договор № 75/29.01.2019 г., сключен между общината и "Проджект партнерс" ЕООД на стойност 81 848, 77 лева с ДДС. Съдът е установил от фактическа страна, че община Никопол е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния-България 2014-2020 г. и страна по договор за предоставяне на национално съфинансиране № РД-02-29-204/05.07.2017 г., сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнение на проект: "I-TEN: Improved tertiary nodes Turnu Magurele – Nikopole for sustainable development of the region, for a better connection to TEN-T infrastructure". Проектът се финансира с безвъзмездна финансова помощ по ЕСИФ в размер на 2 126 140, 21 евро (85 % от общия размер на бюджета на община Никопол в проекта), национално съфинансиране – 325 174, 38 евро (13 %) и собствен принос – 50 026, 83 евро (2 %). За разходване на предоставените средства община Никопол е провела открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Предоставяне на техническа помощ за нуждите на община Никопол по изпълнение на проект № 15.1.1. 013 I-TEN "Improved tertiary nodes Turnu Magurele-Nikopol for sustainable development of the area in a better connection with TEN-t infrastructure", финансиран по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 г. и национално съфинансиране. " В резултат на проведената процедура е сключен Договор № 75/29.01.2019 г. с избрания за изпълнител участник "Проджект Партнерс" ЕООД. В процесния административен акт има констатация, че при провеждане на поръчката е допуснато нарушение на националното законодателство, тъй като методиката за оценка не съответства на изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 ЗОП. Методиката за комплексна оценка не дава възможност да бъдат оценени обективно техническите предложения в различните оферти, а едно от надграждащите обстоятелства не е свързано с предмета на поръчката. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г. (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности). След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ ръководителят на УО е определил финансова корекция от 5% от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, по засегнатия от нарушението договор с "Проджект Партнерс" ЕООД. По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза с два въпроса. По първия въпрос, в която част заключението не е кредитирано от съда, експертът е стигнал до извод, че обстоятелството по т. 5 от Показател К2 не би могло да доведе до ограничаване участието на икономически оператори, които биха имали желание да се включат в процедурата. По втория поставен въпрос вещото лице е посочило, че при еднакъв брой точки по показател К2, оценката ще се определи по показател К1 (предложена цена). При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и с позоваване на конкретни фактически и правни основания, но в противоречие с материалния закон. Според административния съд не са налице сочените в акта нарушения на ЗОП, доколкото обстоятелството по т. 5 е свързано с предмета на поръчката, а методиката е съставена по такъв начин, че да позволява обективно съпоставяне и оценяване на подадените оферти, като при получен от повече участници максимален брой точки по показател К2, на първо място ще бъде класиран този, който е получил повече точки по другия показател – К1 (предложена цена). С оглед на тези правни изводи съдът е приел, че не се установява съставът на нередността по т. 9. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, която е със следното съдържание: "Липса на достатъчно описание на критериите за възлагане или тяхната тежест", поради което е отменил оспорения административен акт. Решението е валидно и допустимо. Като краен резултат решението е правилно. Описаното в обстоятелствената част на акта нарушение на ЗОП е квалифицирано като нередност по т. 9. 2 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности - "Липса на достатъчно описание на критериите за възлагане или тяхната тежест. Нито в публикуваното обявление за обществена поръчка, нито в документацията за поръчката са описани достатъчно критериите за възлагане или тяхната тежест". Тази нередност обаче е неотносима към извършените от органа фактически установявания. Изискването актът да има фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е изискване за неговото мотивиране – изведено изрично от законодателят и в чл. 59, ал. 1 АПК. Фактическите основания или фактите са това, което дава основание на органа да упражни компетентността си като наложи едностранно властнически съответния правен резултат, а правните основания са тези, които сочат целта на упражнената държавна власт. Именно поради това, без фактите да бъдат подведени под относимото правно основание, съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на властта, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно правото си на защита (в този смисъл Решение № 1950 от 16.02.2021 г. по адм. дело № 8707/2020 г. на ВАС, седмо отделение). За да бъде материално законосъобразен актът за финансова корекция, не е достатъчно да се установи нарушение на норма от националното законодателство, допуснато от бенефициера на безвъзмездната помощ - възложител в процедурата по провеждане на обществена поръчка, а е необходимо също така с оглед вида на допуснато нарушение да бъде извършена правилна правна квалификация на нередността по конкретно посочена разпоредба от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Като не е сторил това, административният орган е издал незаконосъобразен административен акт – в нарушение на материалния закон. Неправилното квалифициране на твърдяната нередност прави безпредметно обсъждането по същество на вменените нарушения на ЗОП. По изложените съображения, като е обосновал извод за незаконосъобразност на акта за финансова корекция, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на община Никопол следва да бъдат присъдени разноски в размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. То е напълно бланкетно и в него дори не се посочва какъв е претендираният размер и защо не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Формулирано е под условие – ако се претендира адвокатско възнаграждение, съдът да го намали до нормативно предвидения минимум. Същевременно, договореният и платен по банков път размер на адвокатското възнаграждение не надвишава съществено предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение