Решение № 4731 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11181/2017 г.

Решение № 4731 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11181/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Енергоинвест - Ремонтна компания" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., Западна индустриална зона, п. к. 248, представлявана от изпълнителния директор Ц. Й. Н., подадена чрез пълномощник - адвокат П. К. Оспорва се Решение № 223/07.07.2017 г., постановено по административно дело № 421/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 06/1202940/02.04.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 295/05.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, в обжалваната част, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 55 675,26 лева, начислени са лихви в размер на 19 306,74 лева, както и в частта по ЗКПО относно допълнително определен корпоративен данък за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 14 989,90 лева и лихви в размер на 5 417,66 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не бил обсъдил в цялост всички събрани в хода на административното и съдебно производство доказателства, в резултат на което е обосновал погрешни правни изводи, които не кореспондират с обективната фактическа обстановка. Изложени са доводи за това, че процесните доставки са реално осъществени, тоест не е налице законово основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, поради което съдът като е възприел противоположни изводи е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Претендират се сторените пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Чернев, който моли да бъде уважена по изложените в същата съображения. Ответната страна Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, чрез главен юрисконсулт В. В. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд - В. Т. да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "Енергоинвест - Ремонтна компания" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури, издадени от 11 доставчици: 14 броя фактури, издадени от "Имаджине" ЕООД, с предмет услуги - СМР и продажба на стоки; 2 броя фактури, издадени от "Мидистма" ЕООД с предмет "Метални конструкции по договор; 26 броя фактури, издадени от "Давида" ЕООД, с предмет СМР, проектантско проучване, маркетингова услуга; фактура, издадена от "СНС Билд" ЕООД с предмет СМР - услуга; 2 броя фактури, издадени "Партнър 24" ЕООД с предмет - ремонт хале; 7 броя фактури, издадени от "Аксун - АА" ЕООД, с предмет - текущ ремонт и СМР услуга; 24 броя фактури, издадени "С. Ц. Б." ЕООД с предмет - консултантски услуги, СМР и ремонтни услуги; 2 броя фактури, издадени от "Ранк" ЕООД с предмет СМР; фактура, издадена от "Атрактер" ЕООД с предмет - СМР кафе-аперитив; фактура, издадена от "Рулекс" ЕООД с предмет "ел. агрегат" и 2 броя фактури, издадени от "Онбиен" ЕООД, с предмет "По договор". Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като им е дал конкретни указания относно фактите, подлежащи на доказване. Проведени са шест открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приети са съответните доказателства. Приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда поотделно и в съвкупност, въз основа на които съдът е установил релевантните факти, извел е съответните правни изводи, и е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Съдържащите се в съдебното решение фактически установявания и правни съждения се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като съответстват на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Съдебният състав е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, развивайки съображения за съответствието му с приложимия материален закон. Спазвайки правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът изрично е указал на дружеството - жалбоподател, че по отношение на фактурите, с предмет доставка на стоки, следва да ангажира доказателства за получаване на вещите и придобиване разпореждането върху тях, а относно фактурите с предмет доставка на услуги - доказателства за изпълнението им от съответните доставчици. В хода на съдебното производство е открито производство по оспорване от страна на ответната страна на истинността на представените протоколи образец 19, приемо-предавателни протоколи, складова разписка и договори. Предмет на оспорване на тези частни документи е била автентичността на всички подписи на доставчиците, като на жалбоподателя е било указано, че той следва да докаже тази автентичност, а именно, че положените подписи за доставчиците принадлежат на съответните им законни или упълномощени представители, или ако не са - са потвърдени по съответния ред на Търговския закон. Както в хода на първоначалното, така и на повторното съдебно производство, от страна на ревизираното дружество не са били ангажирани доказателства, които да установяват автентичността на оспорените документи. В резултат на това, съдът правилно е приел, че извършеното оспорване е успешно и е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ГПК, като е приел, че тези документи са неавтентични, лишени от формална доказателствена сила и не доказват да са изходящи от доставчиците, издали спорните фактури. Не е установено по делото също така оспорените документи да са подписани от лица без представителна власт, чиито действия да са потвърдени от законните представители на дружествата - доставчици. Неоснователен е развития в касационната жалба довод за това, че оспорването на придружаващите фактурите частни документи, не било извършено по съответния ред и тази възможност била преклудирана, тъй като документите били представени в хода на ревизионното производство. Процесуалното действие по оспорване истинността на документи винаги е насочено към съда, пред който е висящ съответния правен спор, респективно не може да бъде валидно извършено в хода на административното производство. В конкретния случай оспорването е валидно и своевременно извършено - на първото открито съдебно заседание, провело се по делото. На следващо място се твърди, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, съгласно която търговска сделка, извършена от лице, което не е упълномощено от търговеца, поражда своето действие, ако не е оспорена. Тази норма има отношение към преценката за действителността на търговските сделки, докато в случая спорният въпрос е свързан с реалното изпълнение на тези сделки от страна на доставчика, който факт подлежи на доказване посредством разписаните в процесуалния закон правила, сред които са и правилата за провеждане на производство по оспорване истинността на документ, съгласно чл. 193 и следващите от ГПК. В случай, че страната, която в рамките на това производство, не е съумяла да ангажира доказателства за автентичността на положените от доставчиците подписи, то за съдебният състав не е имало друга възможност, освен да изключи тези документи от доказателствата по делото. Респективно, при липсата на доказателства, удостоверяващи предаването на вещите в разпореждане на ревизираното дружество или реалното изпълнение на процесните услуги от доставчиците, правилно съдът е отрекъл претендираното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Относно фактури № 294/07.01.2011 г., № 394/04.01.2012 г. и № 421/06.07.2012 г., имащи за предмет консултантски и компютърни услуги, не са представени доказателства за изпълнението на услугите, поради което неясно е останало естеството им и механизмът на изпълнение. Досежно фактура № 306/05.03.2008 г., издадена от "Имаджине" ЕООД с предмет "Продажба на стоки" и фактурите, издадени от "Онбиен" ЕООД с предмет "По договор" без представен договор, съдът е изложил допълнителни мотиви за законосъобразност на ревизионния акт, а именно непълнота на фактурите, тъй като същите не съдържат изискуемото се по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС съдържание. Обоснован е изводът, възприет в решението, че непълнотата на фактурата възпрепятства да се установи и докаже реалното изпълнение на доставката, поради което е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Цитирана е и относимата за случая практика на СЕС - Решение от 08.05.2013 г. по дело С-271/12. Извършените от съда фактически установявания относно спорните доставки, го е мотивирало да приеме, че приходните органи законосъобразно са извършили корекция по ЗКПО и са установили съответните задължения по този закон. В тази насока, правилно съдът е приел, че отчитането на разходи по фактури, за които липсва насрещна престация, осъществява хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, поради което на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО декларирания от дружеството финансов резултат подлежи на корекция, тъй като процесните фактури не отразяват вярно съответната стопанска операция. По изложените мотиви, съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на сочените касационни основания за отмяна. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 358 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение