Решение № 3796 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10863/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. В., гражданка на Шри Ланка, чрез адв. Т. Лисичкова, против Решение 18918 от 04.10.2024 г., постановено по адм. дело 6631/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени съдебното решение и и да постанови друго по съществото на спора, като отмени решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, М. В., гражданка на Шри Ланка, не се явява. Представлява се от адв. Т. Лисичкова, която поддържат касационната жалба и излага подробни съображения по същество за неправилност на съдебното решение. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на М. В., гражданка на Шри Ланка, срещу Решение 6768/10.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденката е отказано да й бъдат предоставени статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички изискуеми реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденката на база даденото от нея интервю в хода на производство пред административния орган и другите събрани доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ и с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. В. не се доказва наличието на каквито и да било заплахи от каквото и да било естество - нито тя, нито нейните близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Както според административния орган, така и според първоинстанционния съд, чужденката е мигрант, а не лице, търсещо международна закрила. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. В. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че, предвид общото положение в Шри Ланка, не са налице сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната по произход, ще бъде изложено на реална опасност от претърпяване на тежки посегателства. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собственото си решение при упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от М. В. факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието ѝ да се завърне в държавата си по произход. Обосновано съдът е приел, че наведените от молителката причини да не се завърне в родината си по произход - такива от личен и икономически характер, нямат характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и чужденката не може да бъде определена като бежанец, търсещ международна закрила. Изнесените от търсещата закрила факти налагат извода, че мотивите за напускане на страната ѝ по произход се изразяват в търсене на по-добър стандарт на живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на М. В. за предоставяне и на субсидиарната закрила по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена или да има вероятност да бъде изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността ѝ като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка МД-02-120/11.12.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка, сигурността и отношението към ЛГБТИ общността в Шри Ланка, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденката срещу отказа да й бъде предоставен хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, не се установява различна политическа ситуация в Шри Ланка спрямо ситуацията в държавата по произход, коментирана и съобразена от АССГ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд , трето отделение,