Решение № 8902 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2014 г.

Решение № 8902 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от И. К. Г., от гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. Н., против Решение № 867/17.02.2014 г. по адм. дело № 8184/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради противоречие с материалния закон. Ответникът: началника на РДНСК-ЮЗР, гр. София, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявения от И. К. Г. срещу началника на РДНСК-ЮЗР, гр. София, иск по чл. 292 от АПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че Заповед № ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011 г. не подлежи на изпълнение до влизане в сила на отказ за узаконяване на строежа по заявление от 12.08.2013 г. За да отхвърли иска, съдът е приел, че не е налице една от материалноправните предпоставки за уважаването му, а именно липсва нов факт, настъпил след влизане в сила на изпълнителното основание, който да изключва, погасява или отлага задължението за изпълнение. Според съда не е такъв факт подадената молба за узаконяване на строежа по § 127, ал. 2 от ПЗР ЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ - предмет на влязлата в сила заповед за премахване, тъй като разпоредбата е относима към заповеди за премахване на незаконни строежи, издадени след влизането й в сила, а не и към такива издадени преди тази дата, каквато е процесната заповед и към изпълнителното производство за изпълнението й. Решението е правилно. При правилна преценка на правнорелевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Относими към иска по чл. 292 от АПК са факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които водят до прекратяване, погасяване или отлагане на задължението за изпълнение по образуваното изпълнително производство, с предмет изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж № ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011 г. Наличието на висящо производство по узаконяване на строежа - предмет на тази заповед, започнато по заявление на касатора от 12.08.2013 г., на основание § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г./, правилно е прието, че не е такъв факт, тъй като разпоредбата е материалноправна, на същата не е придадено обратно действие, поради което е неприложима спрямо заповеди, влезли в сила преди 26.11.2012 г., каквато е процесната, както и по отношение на незаконни строежи, за които има влязъл в сила отказ за узаконяване, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР ЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, какъвто е отказ за узаконяване № 94-И-256/29.08.2011 г. за процесния строеж /виж р. VI, т. 1 от КА № 9301-22/09.01.2014 г. на р-н "Подуяне", СО/. Правилен е и другия извод на съда, че разпоредбата е относима към производството по издаване на заповедта за премахване на незаконни строежи, след влизането й в сила, а не и към производството по изпълнението й. Поради това наличието на висящо производство по узаконяване на строежа по § 127, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ, в случая не е нов факт, който има правопогасяващо или правоотлагащо действие по отношение на задължението за изпълнение по образуваното изпълнително производство. Заявлението за узаконяване не е факт, сочещ на неизискуемост на задължението, каквито са други факти, посочени от закона - напр. изтекла давност, отмяна или обявяване нищожност на изпълнителното основание и пр. Ето защо като е приел, че иска по чл. 292 от АПК е неоснователен и го е отхвърлил, съдът е приложил правилно материалния закон. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение