Решение № 6782 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9611/2014 г.

Решение № 6782 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9611/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ЕТ "Гама-Маринчо Маринов" моли да бъде отменено решение № 259/11.06.2014 г. по адм. д. № 91/2014 г. на АС-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против РА № 151301209/09.09.2013 г., поправен с РА за поправка № П- 151301209/20.09.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Гама-Маринчо Маринов" против РА № 151301209/09.09.2013 г., поправен с РА за поправка № П-151301209/20.09.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с които не е признато право на приспадане на данъчен кредит 110 807,21 лв с лихви за периода м. 12.2007 г. - м. 11.2012 г. по фактури на "Галмекс" ЕООД, "Соня трейд" ЕООД, "Метал-69" ЕООД, "Строй ком проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД, "Балкан логистик груп" ЕООД, "Вива строй инженеринг" ЕООД, "Квант билд" ЕООД, "БГ арт проджект" ЕООД, "Бултрек Ко" ЕООД, "Велв" ЕООД, "Фрутини-09" ЕООД, "Хай левъл инженеринг" ЕООД, "Интерсофстрой" ЕООД, "Грини инженеринг" ЕООД, "Кавал строй" ЕООД, "Старт трейдинг" ЕООД,, и "Май пи си" ЕООД на основание чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени, а по двете фактури на "Май пи си" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит не е признато и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. В първото по делото съдебно заседание са оспорени протоколите, приложени в преписката, относно приемо-предаване на извършени от доставчиците услуги, като съдът на основание чл. 193 от ГПК е дал 10-дневен срок от съобщението на жалбоподателя да заяви ще се ползва ли от оспорените доказателства. Съобщението е връчено на ревизираното лице на 28.03.2014 г. като в дадения срок и в следващото съдебно заседание на 2.06.2014 г. жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда. На основание чл. 193, ал. 2 от ГПК съдът е изключил оспорените протоколи от доказателствата по делото. С отделна молба жалбоподателят е поискал назначаване на счетоводна експертиза, която е допусната от съда и е определен депозит и е даден срок за внасяне на депозита. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 8.05.2014 г. като в дадения от съда срок депозитът не е внесен. В съдебно заседание на 2.06.2014 г. съдът в съответствие с процесуалните правила е заличил назначената счетоводна експертиза и е дал ход на делото по същество. Съдът е обсъдил приложимата практика на СЕО и СЕС и правилно е приел, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят по доставката следва да докаже нейното осъществяване. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на представените договори и фактури, липсата на количествено-стойностни сметки към фактурите, които да установят вида и обема на извършените услуги, както и тяхната себестойност, липсата на доказателства за осъществяване на услугите и предаване на стоките по фактурите на "Май пи си" ЕООД, и обосновано е приел, че не е доказано настъпване на данъчно събитие по спорните фактури. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на доставките на стоки и услуги, и да е налице фактура за тези доставки. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други. След като не е доказано осъществяване на доставките право на приспадане на данъчен кредит не възниква по чл. 68, ал. 1, т. 1 и не може да бъде упражнено по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както правилно са приели органите по приходите и съдът. Въпреки пълната доказателствена пасивност на жалбоподателя съдът е разгледал подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че не установяват осъществяване на фактурираните услуги и предаване на фактурираните стоки на жалбоподателя. Доводът на касатора за дължимост само на лихви по начисления ДДС по фактурите е неоснователен предвид правната уредба на правото на приспадане на данъчен кредит в ЗДДС и в Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК е основателно за 3638,07 лв, от които 3606 лв са присъдени от административния съд, поради което следва да бъде уважено за останалите 32,07 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,