Решение № 13360 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. (ОПРР) срещу Решение 15587 от 08.05.2025 г. на Административен съд София - град по адм. д. 10430/2024 г., с което е отменено негово Решение РД-02-14-1774 от 24.09.2024 г. за отказ за верификация.

В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че посоченото правно основание за недопустимост на разходите в частта по т. 1 от административния акт е правилно. Според касатора съдът неправилно е приел, че изводите на административния орган са направени при липса на ясно посочени фактически основания за недопустимост на заявените за плащане разходи. Оспорва изводите на първоинстанционния съд по отношение на предявените разходите в частта по т. 2 от административния акт, като твърди, че са необосновани и неотносими към отказа по тази точка. Поддържа фактите, изложени в административния акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли жалбата на Столична община срещу отказа за верификация. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна, в случай че се претендира юрисконсултско/адвокатско възнаграждение над нормативно установения размер.

Ответникът Столична община, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски по приложен списък.

От Столична община е подадена и частна жалба срещу Определение 20445 от 13.06.2025 г. по адм. дело 10430/2024 г. на Административен съд София - град, постановено в производство по чл. 248 ГПК. В частната жалба се поддържа становище, че претендираното пред първоинстанционният съд адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и неоснователно е намалено.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното:

С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-14-1774 от 24.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г., с което по искане за окончателно плащане на Столична община е постановен отказ за верификация на разходи в общ размер на 278 966,43 лева по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP001-1.041-0001-C07.

Процесният отказ за верификация е за две групи разходи, за които са изложени мотиви в 1 и 2 от административния акт.

1. Отказът по т. 1 е с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (редакция ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г.), чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключения АДБФП BG16RFOP001-1.041-0001-C07/21.02.2018 г.

Разходите по т. 1 са в общ размер на 11 758,92 лв. Отказът е мотивиран, че при проверката на място на обекта на интервенция са направени замервания на извадков принцип на съответствието на актуваните СМР и реално извършените на обектите на интервенция. При направените извадкови измервания на обектите са установени по-малко количества отколкото са актувани в протоколите за приемане на СМР.

1. Отказът по т. 2 е с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ (редакция ДВ, бр. 39 от 27 май 2022 г.), във вр. с чл. 7, ал. 3 Постановление 189 от 28.07.2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г. (ПМС 189).

Разходите по т. 2 са в общ размер на 267 207,51 лв. Отказът е мотивиран, че при общо верифицирани преки допустими разходи в размер на 73 945 684,72 лв., представляващи БФП, максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 1 478 913,69 лв. или 2 % от преките допустими разходи. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление по проекта са в размер на 1 746 121,20 лв. Констатирано е надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 267 207,51 лв. (1 746 121,20 лв. - 1 478 913,69 лв.). Сумата не е верифицирана, защото представлява установено надвишаване на максимално допустимия размер на разходите за организация и управление.

За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Съобразно изхода на спора е присъдил разноски в полза на Столична община в размер на 8 200 лв.

I. По касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В т. 1 от административния акт органът е мотивирал отказа си с липсата на предвидените условия в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Правното основание за издаване на акта неправилно е посочено в редакция ДВ, бр. 39 от 2022 г. Съгласно § 70 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. По делото не са налице доказателства, че към момента на издаване на административния акт ОПРР е приключена, поради което административният орган неправилно е основал акта си на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ в редакция ДВ, бр. 39 от 2022 г. Твърдяното от органа фактическо основание липса на реалност, не кореспондира на соченото правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ в редакция ДВ, бр. 39 от 2022 г. В тази редакция чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ предвижда разходите да не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект.

Неправилната правна квалификация на отказа по неприложим закон препятства проверката относно допустимостта на процесните разходи, поради което касационната инстанция не следва да обсъжда доводите на страните и мотивите на съда в тази насока.

На следващо място административният акт е незаконосъобразен и в частта на отказа за сумата от 267 207,51 лв. непреки разходи, тъй като размерът на допустимите непреки разходи се изчислява като пропорционална част от допустимите преки разходи. От незаконосъобразността на отказа за верификация на част от преките разходи следва извод за незаконосъобразност и на отказа за верификация на съответстващата им част непреки разходи. Допълнително следва да се посочи, че относно размера на допустимите преки разходи органът не е изложил мотиви, нито е представил доказателства как е изчислена.

По горните съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен.

II. По частната жалба.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

От Столична община са представени доказателства за извършени разноски за държавна такса в размер на 1 700 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 18 970,39 лева с ДДС за първата инстанция и 500 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза. От административния орган своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В обжалваното съдебно решение съдът е приел, че възражението е основателно и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размерна 6 000 лв. В мотивите си съдът обсъжда размера на материалния интерес, тълкуванията дадени с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, сложността на делото и проведените съдебни заседания

От Столична община е направено искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските. Искането е мотивирано с аргументи, че адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и материалният интерес на делото.

С Определение 20445 от 13.06.2025 г. по адм. дело 10430/2024 г. Административен съд София - град е отхвърлил искането за изменение. Мотивите на съда са същите като изложените при първоначалното разглеждане на възражението за прекомерност. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора (чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК) и тълкуванията дадени с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, съдът е приел, че страните са договорили размер, който е прекомерен.

Определението е правилно.

Делото не се характеризира с висока правна и фактическа сложност. Налице е трайна съдебна практика по § 70 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Същото се отнася и относно обвързаността на размера на подлежащите на възстановяване непреки разходи с размера на допустимите преки разходи.

Не е налице основание за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила.

III. По разноските пред касационната инстанция.

От Столична община са представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 18 970,39 лева с ДДС за касационната инстанция и 150 лв. заплатена държавна такса за частна жалба. И пред касационната инстанция от административния орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е основателно. При този изход на делото по аналогични мотиви като изложените по-горе в полза на общината следва да бъде присъдено само адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение