Решение № 4307 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2014 г.

Решение № 4307 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по молба на министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Юлиян Шемширов за допълване на решение № 15676 от 22 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 11761/2014 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, с което е отменено решение № 8716 от 24 юни 2014 г., постановено по адм. дело № 16623/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и вместо него е обявена нищожността на заповед рег. № ЧР-03-019 от 16 август 2012 г. на министъра на правосъдието. Твърди се, че съдът с посоченото решение не се е произнесъл по цялото оспорване на касационният жалбоподател. Ответникът - Деян Илчев Костов, чрез пълномощника му адв. Деница Трендафилов, оспорва искането и го счита за неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на искането, а при условията на евентуалност - и за неговата неоснователност. Искането за допълване на решението е направено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 15676 от 22 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 11761/2014 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, постановено в производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК, е отменено решение № 8716 от 24 юни 2014 г., постановено по адм. дело № 16623/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение и вместо него е обявена нищожността на заповед рег. № ЧР-03-019 от 16 август 2012 г. на министъра на правосъдието. Предмет на касационна проверка пред петчленния състав е било правилността на първоинстанционното решение, като в случая развилото се съдебно производство, по настоящото дело, е подлежало за втори път на касационен контрол от петчленен състав на Върховния административен съд. Съдът е констатирал, че заповедта, предмет на съдебен контрол пред тричленен състав на ВАС, пето отделение е издадена от некомпетентен орган - по арг. на чл. 146, т. 1 от АПК и като е изложил съображения в подкрепа на мотивите си е установил, че тричленният състав е постановил неправилно решение, което е отменил и респективно е прогласил нищожността на оспорваната заповед. Посочил е, че след като са налице констациите за най-тежкия порок, водещ до нищожност на административния акт, не следва да се произнася по останалите релевирани доводи в касационната жалба на Деян Илчев Костов от гр. Бургас. С нормата на чл. 176, ал. 1 от АПК законодателят е уредил случаите, при които съдът може да постанови допълнително решение, а именно когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, може да постанови допълнително решение. В разглеждания случай, касационният съд постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, предявено с касационната жалба. Производството пред настоящия петчленен състав е било образувано по касационна жалба на Деян Илчев Костов от гр. Бургас който е оспорил постановеното решение от първоинстанционния съд в неговата цялост, на основание чл. 208, т. 3 от АПК. При постановяване на съдения акт съдът е разгледал релевираните пред него оплаквания и е формирал и изразил волята си по отношение на целия оспорен предмет. В случая след като съдът е констатирал, че е налице нищожността на заповедта на министъра, то от значение за правния спор е само този факт, тъй като един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок, изброени в пет последователни точки на чл. 146 от АПК, а в случая е по точка първа от тази разпоредба - липса на компетентност. Нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е от кръга на съществените и административните актове, издадени извън рамките на правомощията на органа, са нищожни, тоест не пораждат правни последици. Предявените доводи в молбата на министъра на правосъдието е, че касационният съд не е разгледал трите форми на неправилност на атакувания съдебен акт - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В отговор на молителя следва да се посочи, че при незаконосъобразните административни актове, известни в правния мир като унищожаеми, степента и тежестта на допуснатата при издаването им незаконосъобразност не е толкова радикална както при нищожните административни актове. При унищожаемите, допуснатата нередовност при тях не е съществена и не би повлияла върху съдържанието на постановения административен акт и при съдебен контрол за законосъобразност/правилност се преценява съответствието на административния акт със закона. Посочените, в молбата по чл. 176 от АПК, основания, които съдът не е разгледал при постановяване на окончателния съдебен акт, не са от такова естество, каквато по тежест е нищожността, преценката, за която се свежда до извеждането на един много тежък порок, до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В резултат на извършения съдебен контрол, съдът обявил нищожността на заповедта на министъра, е отдал прерогатив на по-тежкия по степен порок. Също така следва да се отбележи, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това - по арг. на чл. 168, ал. 2 от АПК. Ето защо, с постановеното решение, съдът се е произнесъл по целия петитум на подадената касационна жалба, като е отменил атакуваното решение на тричленния състав на ВАС и е обявил нищожността на заповедта на министъра на правосъдието. Налице е формулирана и изразена воля на съда по целия спорен предмет и не е налице твърдението за непълнота на решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК. С молбата за допълване на посочените в нея основания по чл. 208, т. 3 от АПК, всъщност се иска преразглеждане и пререшаване на спора, което е недопустимо, тъй като решението на петчленния състав на Върховния административен съд е окончателно и има сила на пресъдено нещо. Въз основа на изложените по-горе подробни съображения молбата за допълване следва да се остави без уважение, като неоснователна. Предявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство по чл. 176 от АПК е основателно. Ето защо, министърът на правосъдието следва да бъде осъден да заплати на Деян Илчев Костов сторените от него разноски за осъществената правна защита и съдействие от адв. Деница Трендафилова, в размер на 600, 00 (шестстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, Образувано е по молба на министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Юлиян Шемширов за допълване на решение № 15676 от 22 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 11761/2014 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, с което е отменено решение № 8716 от 24 юни 2014 г., постановено по адм. дело № 16623/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и вместо него е обявена нищожността на заповед рег. № ЧР-03-019 от 16 август 2012 г. на министъра на правосъдието. Твърди се, че съдът с посоченото решение не се е произнесъл по цялото оспорване на касационният жалбоподател. Ответникът - Деян Илчев Костов, чрез пълномощника му адв. Деница Трендафилов, оспорва искането и го счита за неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на искането, а при условията на евентуалност - и за неговата неоснователност. Искането за допълване на решението е направено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 15676 от 22 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 11761/2014 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, постановено в производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК, е отменено решение № 8716 от 24 юни 2014 г., постановено по адм. дело № 16623/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение и вместо него е обявена нищожността на заповед рег. № ЧР-03-019 от 16 август 2012 г. на министъра на правосъдието. Предмет на касационна проверка пред петчленния състав е било правилността на първоинстанционното решение, като в случая развилото се съдебно производство, по настоящото дело, е подлежало за втори път на касационен контрол от петчленен състав на Върховния административен съд. Съдът е констатирал, че заповедта, предмет на съдебен контрол пред тричленен състав на ВАС, пето отделение е издадена от некомпетентен орган - по арг. на чл. 146, т. 1 от АПК и като е изложил съображения в подкрепа на мотивите си е установил, че тричленният състав е постановил неправилно решение, което е отменил и респективно е прогласил нищожността на оспорваната заповед. Посочил е, че след като са налице констациите за най-тежкия порок, водещ до нищожност на административния акт, не следва да се произнася по останалите релевирани доводи в касационната жалба на Деян Илчев Костов от гр. Бургас. С нормата на чл. 176, ал. 1 от АПК законодателят е уредил случаите, при които съдът може да постанови допълнително решение, а именно когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, може да постанови допълнително решение. В разглеждания случай, касационният съд постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, предявено с касационната жалба. Производството пред настоящия петчленен състав е било образувано по касационна жалба на Деян Илчев Костов от гр. Бургас който е оспорил постановеното решение от първоинстанционния съд в неговата цялост, на основание чл. 208, т. 3 от АПК. При постановяване на съдения акт съдът е разгледал релевираните пред него оплаквания и е формирал и изразил волята си по отношение на целия оспорен предмет. В случая след като съдът е констатирал, че е налице нищожността на заповедта на министъра, то от значение за правния спор е само този факт, тъй като един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок, изброени в пет последователни точки на чл. 146 от АПК, а в случая е по точка първа от тази разпоредба - липса на компетентност. Нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е от кръга на съществените и административните актове, издадени извън рамките на правомощията на органа, са нищожни, тоест не пораждат правни последици. Предявените доводи в молбата на министъра на правосъдието е, че касационният съд не е разгледал трите форми на неправилност на атакувания съдебен акт - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В отговор на молителя следва да се посочи, че при незаконосъобразните административни актове, известни в правния мир като унищожаеми, степента и тежестта на допуснатата при издаването им незаконосъобразност не е толкова радикална както при нищожните административни актове. При унищожаемите, допуснатата нередовност при тях не е съществена и не би повлияла върху съдържанието на постановения административен акт и при съдебен контрол за законосъобразност/правилност се преценява съответствието на административния акт със закона. Посочените, в молбата по чл. 176 от АПК, основания, които съдът не е разгледал при постановяване на окончателния съдебен акт, не са от такова естество, каквато по тежест е нищожността, преценката, за която се свежда до извеждането на един много тежък порок, до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В резултат на извършения съдебен контрол, съдът обявил нищожността на заповедта на министъра, е отдал прерогатив на по-тежкия по степен порок. Също така следва да се отбележи, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това - по арг. на чл. 168, ал. 2 от АПК. Ето защо, с постановеното решение, съдът се е произнесъл по целия петитум на подадената касационна жалба, като е отменил атакуваното решение на тричленния състав на ВАС и е обявил нищожността на заповедта на министъра на правосъдието. Налице е формулирана и изразена воля на съда по целия спорен предмет и не е налице твърдението за непълнота на решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК. С молбата за допълване на посочените в нея основания по чл. 208, т. 3 от АПК, всъщност се иска преразглеждане и пререшаване на спора, което е недопустимо, тъй като решението на петчленния състав на Върховния административен съд е окончателно и има сила на пресъдено нещо. Въз основа на изложените по-горе подробни съображения молбата за допълване следва да се остави без уважение, като неоснователна. Предявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство по чл. 176 от АПК е основателно. Ето защо, министърът на правосъдието следва да бъде осъден да заплати на Деян Илчев Костов сторените от него разноски за осъществената правна защита и съдействие от адв. Деница Трендафилова, в размер на 600, 00 (шестстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,