Решение № 17139 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2013 г.

Решение № 17139 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Общински съвет-Варна против решение № 1291/22.05.13 г. по адм. д. № 4817/12 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Дамян Димитров Катев, в писмен отговор поддържа неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима-подадена е от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна по оспорване на ответника по касационната жалба, Катев, е отменил като незаконосъобразно решение № 467-2 по протокол № 9/04 и 05.07.12 г., допълнено с решение № 552-6 по протокол № 10/26 и 27.07.12 г., на Общински съвет-Варна за одобряване ПУП-ПУР на кв. "Изгрев" в частта на поземлен имот № 531, относно проектирана улица от о. к. 2010 до о. т. 2009. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в тази част устройственото решение е одобрено в нарушение на чл. 108, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е правилно. Установено от писменото заключение на съдебно-техническата експертиза и графичния материал по делото е, че процесният имот № 531 от три страни- юг, запад и север граничи с улици. Предвидената от запад улица о. т. 2010-2009 отнема 170 кв. м. от имота и на практика обслужва само този имот. Този факт и наличието на улици от юг и север сочи, че уличната регулация в оспорената й част не е нито целесъобразна, нито икономична. Провеждането й в частта 2010-2009 е в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като засяга правата на оспорващия собственик на ПИ 531 в обем по-голям от необходимия за постигане целите на градоустройството. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Действително, съответствието на плана с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ се преценява с оглед цялостното устройствено решение. В случая обаче е установено, че водопроводът за отпадни води, проектиран през улицата с о. т. 2010-2009 може да мине на запад, в дере-общинска собственост. Това обстоятелство и предназначението на уличната мрежа преди всичко за комуникация и транспортен достъп до имотите налага извода, че предвиждането на улицата в тази и част единствено заради изграждане на водопровода е нецелесъобразно и засягащо имота на оспорващия в степен по-голяма от необходимата за постигане целите на градоустройството. Изложеното налага извода, че решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба Катев следва да се присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. - заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 05.11.13 г. /л. 9/. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение,