Решение № 228 от 19.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1352/2011 г.

Решение № 228 от 19.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1352/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител М. С. М. срещу определение № 27/4.02.2011 г. по внохд № 374/10 г. на Р. окръжен съд. В нея жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е прекратил производството по делото, защото той е потърпевш, не може да влезе във владение на имота си, но никой не го разбира. Служебният повереник на жалбоподателя претендира, че съдилищата са се отнесли формално към исканията на М. и не са му разяснили правото да изиска ползването на квалифицирана правна помощ от БПП. Предлага делото да бъде върнато на първата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери за установено следното: В Р. районен съд, по тъжба на М., е било образувано нчхд№ 886/2010 г. С разпореждане от 18.10.2010 г. съдията-докладчик е констатирал, че тъжбата не отговаря на изисквания по чл. 81, ал. 1 от НПК и не е внесена дължимата държавна такса, поради което е дал срок на тъжителя да отстрани нейните нередовности. В този срок М. не е изпълнил указанията и не е посочил обстоятелствата по претендирането престъпление, времето и мястото на извършването му, данните за обвинените лица, действията, които те са извършили. Тъжбата е нечетлива и от съдържанието й трудно може да се разбере дали се касае за гражданско-правни спорове или до претенция за извършени престъпления. Не е внесъл и държавната такса, поради което с разпореждане от 10.11.2010 г. съдът е прекратил наказателното производство. По жалба срещу първоинстанционния съдебен акт е било образувано внчхд № 374/2010 г. на Р. окръжен съд. Жалбоподателят отново не е внесъл дължимата държавна такса, нито при подаване на жалбата, нито след дадения срок от окръжния съд. С определение № 17/4.02.2011 г. Р. окръжен съд е върнал жалбата на М. и е прекратил въззивното производство. Върховният касационен съд намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от НПК разноските по дела да престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия се внасят предварително от частния тъжител. Жалбоподателят М. не е внесъл такса нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство. Не е налице някоя от хипотезите по чл. 5 от ЗДТ за освобождаване от държавна такса. Основателни са и съображенията на първоинстанционния съд, че тъжбата не отговаря на изисквания на чл. 81, ал. 1 от НПК, поради което не са налице условия за разглеждането й. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение