Решение № 209 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2234/2013 г.

Решение № 209 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2234/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Делото е образувано по молба на "А", Е. - Г. О., представлявано от А. Д. С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Горнооряховски районен съд от 15.06.2012 г. по гр. д. № 2120/2011 г. Ответникът по молбата П. Ц. П. е възразил, че молбата е недопустима и неоснователна - представеният с нея писмен документ, обуславящ искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е "фалшив". Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата по чл. 303 ГПК е за отмяна на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 987/2012 г., с което е потвърдено това на първостепенния Горнооряховски районен съд. Молбата е подадена от легитимна страна и е срещу влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със сила на присъдено нещо в отношенията между страните. Подадена е преди изтичане на три месеца от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, поради което когато и молителят да е узнал за новия документ, е сезирал съда по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението на Великотърновския окръжен съд, чиято отмяна се иска, А ", Е. - Г. О., представлявано от А. Д. С. е осъдено да заплати на П. Ц. П. сумата от 2150 лв., представляваща договорено, но незаплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, 821,92 лв. обезщетение за забавено изпълнение за периода 01.07.2008 г. - 20.09.2011 г., както и след тази дата до окончателното изплащане на главницата в размер на законния лихвен процент. Търговското дружество е осъдено ще да заплати и съдебноделоводни разноски от 955,10 лв. на ищеца. Съдът приел, че "А", Е. - Г. О. е упълномощил П. П. да го представлява по гражданско дело с уговорен хонорар от 2150 лв. Прието е, че довереникът не е представил доказателства за извършено плащане; теглене и превод на суми от сметка на търговското дружество не е установено и от вещото лице, натоварено с изготвяне на заключение. По делото търговското дружество - ответник е поддържало, че плащането на сумата се установява от самия договор за правна защита и съдействие, поради което не е съставена разписка. Възразявало е още, че не дължи възнаграждение на П., защото той не го е представлявал по делото. С молбата за отмяна се поддържа, че е открито ново доказателство, установяващо извършено от доверителя на довереника плащане на адвокатски хонорар. Това е ксерокопие от "разписка за получена сума" от 01.07.2008 г., който е "заверен за вярност" също в ксерокопие. Според съдържанието на документа, адвокат П. Ц. П. получил сумата 2150 лв. от А. Д. С., управител на фирма [фирма] и се задължава до края на същия ден - 01.07.2008 г. да представя договор и пълномощно за правна защита и съдействие за завеждане на гражданско дело във Великотърновския окръжен съд. Според молителя "А", Е. - Г. О. той получил по пощата този документ на 23.01.2013 г. /след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска/. Подател било лицето К. К. от [населено място], което А. С. не познава. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молителят не е установил, че описаната разписка е новоузнат от него документ. Въпреки изричните указания на Върховния касационен съд, не е представил годни доказателство, установяващи датата, на която е получил по пощата документа. Към молбата самата разписка и лице на пощенски плик са представени чрез ксерокопирането им на един общ лист. Пощенското клеймо е нечетливо и по никакъв начин не може да удостовери датата на получаване. С допълнителна молба е представен лист със същото съдържание и нотариална заверка от 10.04.2013 г. на нотариус И. М. с район на действие РС Г. О., че "верността на този препис е снет от оригинал на официален /частен/ документ, представен от А. Д. С., като в първообраза нямаше зачерквания, прибавки, поправки и други особености." Подобна заверка върху лист, върху който са копирани два документа по никакъв начин не може да удостовери датата на получаване на писмото от С. - нито от заверката, нито от замазания частичен пощенски печат може да се установи това. По никакъв начин подобна нотариална заверка не може да удостовери, че с плика, който частично е сниман върху заверения лист хартия, е получена ксерокопираната разписката, Представени са още ксерокопия на лицева страна на пощенски плик /явно разкъсан/, с нечетливо пощенско клеймо, както и кресорокопие, съдържащо пощенско клеймо от 23.01.2013 г., за което няма как да се установи по делото, че е обратната страна на същия пощенски плик. Тези ксерокопия също нямат никаква заверка, освен за "вярност" с подписа на А. С. и печат на търговското дружество. Дори и да беше представен оригиналния плик, няма как да се свърже със съдържанието в него. Други доказателства за твърдението, че непознатото лице К. К. е притежавал разписка на П. Ц. П. и я е изпратил на адреса на А. С., съответно кога е станало това, няма. От друга страна, няма никаква логика, че ако е била съставена разписка от П. за получена от А. С. сума, последният не е знаел за това. По делото за дължимия и неплатен адвокатски хонорар защитната теза на търговското дружество - ответник е била, че плащането е удостоверено в самия договор, поради което и не е имало нужда от съставяне на разписка. По делото не е твърдяно, че има разписка, но не е в държане на С. и няма как да се представи по делото. В заключение, не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да бъде оставена без уважение. Доводите на ответника по молбата, че представените по делото документи са подправени не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. МОТИВИРАН от горното съдът