Решение № 4775 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2014 г.

ВАСVIII отделение28.04.2015 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2004 от 25.09.2014 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 435 по описа на същия съд за 2012 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Макос" ООД, ЕИК126048850, с адрес за кореспонденция гр. Хасково ул. "Добруджа" № 5, разноски по делото в размер на 9 036.00 лв. /девет хиляди тридесет и шест/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4775 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2004 от 25.09.2014 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 435 по описа на същия съд за 2012 г., в частта, в която е отменен по жалбата на "Макос" ООД, Ревизионен акт /РА/ № 16251100119 от 12.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 36 от 16.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Макос" ООД" за данъчни периоди от 1.01.2008 г. до 30.09.2010 г. не е признато правото на данъчен кредит на обща стойност 403 363,80 лв., както и в частта в която са определение съответните лихви за просрочие, съобразно преобразуваните резултати за всеки отделен отчетен период. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила ревизионния акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Макос" ООД в с. з. чрез адв. Тодоров оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалбата на "Макос" ООД Ревизионен акт /РА/ № 16251100119 от 12.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 36 от 16.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Макос" ООД" за данъчни периоди от 1.01.2008 г. до 30.09.2010 г. не е признато правото на данъчен кредит на обща стойност 403 363,80 лв., както и и в частта в която са определение съответните лихви за просрочие, съобразно преобразуваните резултати за всеки отделен отчетен период. За да постанови този резултат, Административен съд - Пловдив е приел, че в хода на ревизията реалността на извършените доставки е доказана от ревизираното лице. Първоинстанционният съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка и при преценката на обосноваността и материална законосъобразност на ревизионния акт е преценил, че изводите на органа по приходите са необосновани. Установил е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по доставки на стоки - строителни материали, по 3 бр. фактури издадени от "Евро Стройпроект" ЕООД; по доставки на различни видове стоки - дъски, греди, желязо, дизелово гориво, арматурно желязо, тежко гориво за ГСМ, строителни материали - досповит, кабели, цимент, гипс, воалит, теракол и др. по фактури, издадени от " ХРД Ойл" ЕООД, както и по фактури от този доставчик с предмет "превоз на пътници" и "транспортни разходи". За да уважи жалбата на "Макос" АД, съдът е посочил, че фактурите и представените съпътстващи документи представляват такива, които отразяват реално извършени доставки на стоки от изброените по-горе доставчици по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, предвид което е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Административен съд - Пловдив е изложил, че сочените от ревизиращия екип обстоятелства свързани с извършени нарушения от преките доставчици нямат нищо общо с правото на данъчен кредит, но същите са дали основание на данъчната администрация да откаже признаването на данъчен кредит. Решаващият съд посочва, че през ревизирания период РЛ е извършвало услуги с предмет строително-монтажни работи, вътреобщностни доставки на гнайс, отдаване под наем на офис и строителство на собствена складова база. Освен това съдът е констатирал, че от приложените по преписката доказателства в т.ч. съдебно-счетоводната експертиза се установява, че придобитите материали по процесните фактури, издадени от "ХРД Ойл" ЕООД жалбоподателят е вложил в строителство на сгради, съоръжения и извършени строително-монтажни дейности, като е извършил последващи облагаеми доставки, включително чрез влагането им в извършени от него в полза на трети лица СМР. Предвид факта, че първоинстанционният съд не споделя изводите и доводите на ревизиращия екип, е изложил, че последният не е оценил обективно събраните доказателства и е изготвил незаконосъобразен ревизионен акт. АС - Пловдив е посочил, че не е налице липса на реалност на процесните доставки, поради което е отменил издадения на "Макос" ООД ревизионен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа, на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на доказателствата. Твърди се, че нито във хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова, от страна на ДЗЛ не са представени необходимите документи за доказване реалното изпълнение на процесните доставки. Настоящата съдебна инстанция намира тези доводи за неоснователни. Касационната инстанция споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните дейности не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при РЛ. В този смисъл заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от АС - Пловдив, неоспорена от страните по делото, а именно че придобиването на стоките, както и последващата им реализация, и получените транспортни услуги са отчетени и осчетоводени съобразно принципите и изискванията на ЗСч, ЗДДС и НСС, като статиите отговарят на принципа на съпоставимост между приходите и разходите. От страна на ревизиращия екип е нарушен принципът на обективност, тъй като е следвало да бъдат установени безпристрастно фактите и обстоятелствата, касаещи реалността на сделките и доставките. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката, както и декларирането му от предходния, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата. Предвид което, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. АС - Пловдив правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховния административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Това в пълна сила важи за настоящия случай, тъй като жалбоподателят сам в касационната си жалба излага, че в случая не е отказано право на данъчен кредит заради твърдението за наличие на данъчна измама нагоре или надолу по веригата от доставки. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т.е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В хода на производството е установено извършено фактическо получаване на процесните строителни материали и тяхното използване за последващи продажби. Описанието на стоковите операции във фактурите налага извода, че в случая става въпрос за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В конкретния случай, както съдът правилно е посочил, че са събрани безпротиворечиви доказателства, че строителните материали са отделени от своя род, а именно чрез складовите разписки и експедиционни бележки, а при някои от доставчиците и чрез приемо-предавателни протоколи, от всички тях е видно, че стоките са излезли от складовете на доставчиците. В хода на съдебното производство приходните органи не са оспорили така представените доказателства, поради което същите обосновават извода, че след като родово определените вещи са индивидуализирани, то собствеността върху тези вещи е прехвърлена, с което е изпълнено условието да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В подкрепа на този извод е и фактът, че получените строителни материали са вложени от ревизираното лице в търговския му оборот и са осъществени облагаеми доставки към трети лица, които не е оспорени от приходната администрация. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски, а направеното от ответника искане за присъждане на разноски следва като основателно да се уважи в претендирания размер 9 036.00 лв. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение

Цитирани разпоредби

2