Решение № 5456 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1159/2012 г.

Решение № 5456 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1159/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч против решение № 116/25.11.2011 г., постановено по адм. дело № 238/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразността на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответната страна - Областен управител на Област Ловеч, като пълномощник на МРРБ не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Цонка Стоянова Димитрова и Вълко Стоянов Владов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № КД-14-11-713/30.06.2011 г., с която началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Каленик, ЕКАТТЕ 35331, Община Угърчин, одобрена със заповед № РД-18-105/02.12.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, състоящо се в промяна данните за собственост: като за поземлен имот с идентификатор 35331.500.118, с площ 1047 кв. м, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, собственост: държавна въз основа на документ - Акт за частна държавна собственост № 2209/01.03.1962 г., издаден от Община Угърчин, се вписва за собственост на Стоян Владов Вълов въз основа на документ: нотариален акт № 25, т. I, дело 47 от 25.01.1986 г., издаден от Ловешки районен съд. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че оспорваният административен акт, макар и издаден от компетентен орган при спазване на предвидената форма, е постановен в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Правилни са изводите на административният съд, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 2 АПК, тъй като не съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК реквизити, а именно не са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Освен това същата не е съобразена и с изискването на чл. 146, т. 3 АПК и е издадена при съществено нарушение на процедурата, регламентирана в чл. 53, ал. 3 ЗКИР във връзка с ал. 1 от ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици, а в случай на спор за материално право, този спор се решава по общия исков ред преди издаването на заповед за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната основа. Доказателства за изпълнението на посочената процедура липсват, поради което, както правилно е приел административният съд, налице е незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,