Решение № 13913 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2019 г.
ВАСПетчленен състав18.10.2019 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на М. Салабашева от [населено място], М. Георгиева от [населено място] и Г. Костадинов от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение № 2215/18.09.2018 г., постановено по адм. дело № 2545/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с определение № 16166/20.12.2018 г., постановено по адм. д. № 14584/2018 г. по описа на ВАС, второ отделение, като неоснователно. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13913 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на М. Салабашева от [населено място], М. Георгиева от [населено място] и Г. Костадинов от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение № 2215/18.09.2018 г., постановено по адм. дело № 2545/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с определение № 16166/20.12.2018 г., постановено по адм. д. № 14584/2018 г. по описа на ВАС, второ отделение. Искането се позовава на новооткрито обстоятелство, визирано в получените от молителите отговори по искания за предоставяне на информация по ЗДОИ, а именно, че съсобственият им имот с идентификатор 67800.40.154 по КК попада в обхвата на ПУП, одобрен с решение № 598 по протокол № 25/31.07.2013 г. на Общински съвет- Созопол, като част от кадастрална единица 40, независимо, че не фигурира в текстовата част на решението. Излагат се твърдения за постановяване на определенията при непълнота на доказателствата и некомплектована в цялост, вкл. с графична част, административна преписка в нарушение изискванията на чл. 152, ал. 2 АПК. С обосновка, че новооткритото обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на спора по делото, се иска отмяна прекратителното производството по делото определение на АС-Бургас и определението на ВАС, с което е оставено в сила и връщане на делото за произнасяне по същество. Сочат се и доводи за неправилност на определенията. Ответникът Общински съвет- Созопол, чрез адв. Дунев, ангажира становище за неоснователност за искането за отмяна и моли за оставянето му без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежни страни, а разгледано по същество -неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила определение № 16166/20.12.2018 г., постановено по адм. д. № 14584/2018 г. по описа на ВАС, второ отделение е оставено в сила определение № 2215/18.09.2018 г., постановено по адм. дело № 2545/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на М. Салабашева, М. Георгиева и Г. Костадинов срещу решение № 598 по протокол № 25/31.07.2013 г. на Общински съвет- Созопол и е прекратено производството по делото, поради липса на активна процесуална легитимация. Прието е, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, тъй като съсобственият им имот с идентификатор 67800.40.154 по КК не попада в обхвата на одобрения ПУП- намира се в съвсем различна местност и кадастрална единица /40/. Новите доказателства, на което се позовават молителите са получени писмени отговори от Община Созопол и графична част към одобрения ПУП с решение № 598 по протокол № 25/31.07.2013 г. на Общински съвет- Созопол, които считат, че са от съществено значение, тъй като сочат на качеството им на заинтересовани лица, тъй като в графичната част на ПУП фигурира съсобственият им имот-засегнат от уличната регулация. В приложеното писмо-отговор на Община Созопол по заявление с вх. № 94-00-2291-006/01.02.2019 г. се съдържа информация, че ПУП-ПУР, одобрен с решение № 598 по протокол № 25/31.07.2013 г. на Общински съвет – Созопол обхваща кадастрални единици 10, 41, 42, 43, 44, 53 – част от 45 по КК на гр. Созопол, но засяга и имот с идентификатор 67800.40.154 по КК, видно от графичната част на плана – попада в улична регулация на обслужваща улица с осеви точки 423-103-102-475-476-477-479. Излагат се данни и за последващо откритата процедура по отчуждаване. В представеното копие от графичната част на ПУП, съставляваща неразделна част от решение № 598 по протокол № 25/31.07.2013 г. на Общински съвет- Созопол, имотът на молителите е надлежно нанесен като част от разработката и засегнат от уличната регулация. Останалите представени писмени доказателства касаят подадени заявления и молби по реда на ЗДОИ и отговори отностно последващата отчуждителна процедура, вкл. решения на Общински съвет- Созопол досежно тази процедура и се явяват неотносими. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т. 1, чл. 239 АПК се явява неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението /определението/ да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство., т. е. да не е налице процесуална пасивност на страната, позоваваща се на т. 1, чл. 239 АПК. Освен това "новооткритите" документи следва да установяват факт / факти/, които са относими и релевантни за спора, т. е. били са твърдяни в хода на производството, но не са могли да бъдат доказани по надлежния ред, въпреки проявена процесуалната активност на страната. Представените към искането за отмяна относими доказателства / писмо-отговор на Община Созопол по заявление с вх. № 94-00-2291-006/01.02.2019 г. и копие от графичната част на ПУП/ не попадат в обхвата на т. 1, чл. 239 АПК по следните съображения: Копието от графичната част на ПУП-ПУР, одобрен с решение № 598 по протокол № 25/31.07.2013 г. на Общински съвет – Созопол не съставлява "ново" доказателство, тъй като е представено по делото с административната преписка в частта-извадка досежно процесния имот с идентификатор 67800.40.154 /лист 53 от адм. д. № 2545/2018 г. на АС-Бургас/. Твърдяното в писмо-отговор на Община Созопол по заявление с вх. № 94-00-2291-006/01.02.2019 г. обстоятелство, че имот с идентификатор 67800.40.154, макар и находящ се в кадастрална единица 40 е засегнат от ПУП-ПУР също не е "ново" по смисъла на т. 1, чл. 239 АПК. В производството по адм. д. № 14584/2018 г. по описа на ВАС, второ отделение е представено предходно писмо на Община Созопол /лист 24 и 25/, в отговор на предходно заявление на М. Салабашева с вх. № 94-00-2291-003/23.10.2018 г., в което е описан предметния обхват на ПУП-ПУР, одобрен с решение № 598 по протокол № 25/31.07.2013 г. на Общински съвет – Созопол с изрична отметка, че "в решението на Общински съвет не е изписана кадастрална единица 40, но същата фигурира в графичната част на ПУП-ПУР и в регистъра на засегнатите имоти към плана, която е неразделна част от решение № 598 по протокол № 25/31.07.2013 г. на Общински съвет – Созопол". Следователно в двете писма, изходящи от Община Созопол /представено по делото пред ВАС и в настоящето производство/ се съдържа идентична информация за засягане на имот с идентификатор 67800.40.154, като част от кадастрална единица 40 от предвижданията на одобрения ПУП-ПУР по графичната му част. От изложеното следва, че не е налице твърдяното ново обстоятелство по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като доказателства за това обстоятелство и в същия смисъл / че имот с идентификатор 67800.40.154 по КК е засегнат от ПУП, но само съгласно графичната му част/ са събрани в производствата пред АС-Бургас и пред ВАС. До каква степен тези доказателства са съобразени в атакуваните по реда на отмяната съдебни актове, може да се преценява само в производство по редовен инстанционен контрол, но не и в настоящето производство, което е извънреден способ и се съобразява единствено с наличие на основанията по чл. 239 АКП, между които не е "незаконосъобразност" на съдебните актове. С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав