Решение № 14397 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2014 г.

Решение № 14397 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез проц. представител ю. к. Дияна Николова Стоилова, против решение № 1920/25.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1407/2013 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Министъра на вътрешните работи против заповед № РД-09-50-74 от 30.07.2012 г. издадена от главния архитект на Столична община, поправена със заповед № РД-09-50-739 от 31.10.2013 г. на същия административен орган. С оспорения административен акт е одобрен план извадка от план за регулация на нов УПИVI-212 - "за клиника" и УПИ III - "за районно управление на МВР" кв. 80, м. ГГЦ - Зона Б-15, "Предгаров площад", улици по о. т. 34-33 и по о. т. 33-80, както и план извадка от одобрен план за застрояване на УПИ VI-212 - "за клиника" и за УПИ III - "за районно управление на МВР". Атакуван е ПР на УПИ III и УПИ VI-212, както и ПЗ на УПИ VI-212. Съдът е отхвърлил обжалването на ПР като неоснователно и е оставил без разглеждане обжалването на застроителния план като недопустимо поради липса на правен интерес. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено по делото е, че имотът на МВР не е бил нанесен в предхождащите одобряването на КК и КР кадастрални карти от 1985 г. и 1953 г. В одобрената от АГКК КК и КР имотът, отреден за МВР е нанесен с идентификатор 68134.513.211 с площ 2265 кв. м. а имотът на "Очна оптика и корекция" АД е нанесен с идентификатор 68134.413.212 с площ 3355 кв. м. и КК е влязла в сила. С обжалвания административен акт се урегулират УПИ VI-212 и УПИ III като вътрешните регулационни линии съвпадат с имотните граници на имоти 68134.413.212 и 68134.513.211. Заповедта е издадена правилно по реда на чл. 17, ал. 1 ЗУТ и регулационните граници са съобразени с имотните такива. Останалите касационни доводи не касаят атакуваната заповед тъй като навеждат последици, непроизтичащи пряко от нея. Касателно атакуваното застрояване - правилно е прието от решаващия съд, че касаторът няма правен интерес от обжалването. Безспорно е установено, че са спазени законовите отстояния, не са допуснати намалени отстояния. Настоящият съд споделя мотивите на обжалваното решение в тази връзка като ги намира за основателни и обосновани и не намира необходимост да преповтаря в настоящия съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав