Решение № 477 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2019 г.

Решение № 477 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Колев срещу решение № 1905/20.03.2019 г., постановено по адм. д. № 8690/2019 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспореното решение на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт счетоводители (УС на ИДЕС). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Управителния съвет на Института на дипломираните експерт счетоводители оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба поради недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1905/20.03.2019 г., постановено по адм. д. № 8690/2019 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Ф. Колев, регистриран одитор № 156 в ИДЕС срещу решение от 30.05.2018 г. на УС на ИДЕС, с което му е наложено дисциплинарно наказание "временно изключване от ИДЕС за срок от една година", считано от влизане в сила на решението. Административният съд е приел за установено, че жалбата на Ф. Колев е процесуално допустима като подадена срещу обжалваем административен акт, съдебно оспорване е допустимо поради липса на произнасяне в законовия срок от горестоящия административен орган при задължителното обжалване по административен ред. След изясняване на фактическата обстановка, решаващият съд е обосновал извод за неоснователност на жалбата, защото е приел за осъществени нарушенията, за които е санкциониран Ф. Колев. Така постановеното решение е недопустимо. Според чл. 40 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) за нарушение на устава на ИДЕС регистрираните одитори и дипломираните експерт-счетоводители носят дисциплинарна отговорност като за това се налагат дисциплинарни мерки, включително временно изключване от ИДЕС за срок до три години (чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗНФО). Съгласно чл. 41, ал. 6 от ЗНФО УС на ИДЕС взема с мнозинство две трети от членовете си решение за налагане на тази мярка. По своето съдържание оспореното пред АССГ решение от 30.05.2018 г. на Управителния съвет на ИДЕС, с което на Ф. Колев в качеството му на регистриран одитор е наложено дисциплинарно наказание "временно изключване от ИДЕС за срок от една година" представлява именно такава дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗНФО, поради което на основание чл. 42, ал. 3 от ЗНФО подлежи на обжалване пред Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (на основание чл. 1, т. 6 от ЗНФО наричана по-нататък Комисията) в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованото лице. Комисията в едномесечен срок от получаване на жалбата се произнася с решение, с което потвърждава или отменя решението на управителния съвет на ИДЕС. На 26.06.2018 г. Ф. Колев е упражнил правото си на жалба срещу решението на УС на ИДЕС като го е оспорил пред Комисията, но към 10.08.2018 г. (датата на подаване на жалбата му до АССГ) липсва произнасяне. При тези факти АССГ е обосновал извод за допустимост на жалбата на Ф. Колев като се е позовал на Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. на Върховния административен съд 10.08.2018 г. и принципното тълкуване на закона, че непроизнасянето в срок на горестоящия административен орган не следва да ограничава възможността да бъде иницииран съдебен контрол на индивидуалните административни актове. АССГ в случая неправилно се е позовал на чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК и тълкуването му в цитираното задължително решение на Върховния административен съд, защото не е съобразил изричната разпоредба на специалния закон, а именно чл. 42, ал. 3, изр. трето от ЗНФО, според която решението на Комисията подлежи на обжалване пред АССГ, по реда на глава десета, раздел I на Административнопроцесуалния кодекс. Създавайки този процесуален ред за оспорване на наложени дисциплинарни мерки законодателят възприема решенията на Комисията като акт, подлежащ на оспорване като индивидуален административен акт, а не като решение на горестоящ административен орган, постановен при задължително обжалване по административен ред на индивидуален административен акт. Следователно на съдебен контрол поради изричната правна норма подлежи решението на Комисията, а не решението на УС на ИДЕС. Оспорването, с което е сезиран АССГ съдържа всички тези обстоятелства и в изпълнение на задължението за проверка относно редовност и допустимост на жалбата първоинстанционният съд е бил длъжен да определи правилно процесуалния ред за защита срещу подлежащ на оспорване акт. Като е разгледал жалба срещу акт, който не подлежи на пряк съдебен контрол АССГ е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, защото е довело до неправилно конституиране на страните в процеса. Вместо ответна страна да е Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, която е независим държавен орган на бюджетна издръжка, който се отчита пред Народното събрание, съдът е конституирал УС на ИДЕС - професионална организация, юридическо лице със самостоятелно финансиране. Тези две нарушения съставляват основания за обезсилване на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следи служебно. При констатиране на това касационно основание настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по наведените в касационната инстанция оплаквания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на недопустимото съдебно решение. След обезсилване на обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 3 от АПК делото трябва да бъде върнато на АССГ за ново произнасяне при правилно определяне на страните и предмета на спора, съобразно тълкуването на закона в мотивите на настоящото съдебно решение. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение