Решение № 3422 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2013 г.

Решение № 3422 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Билал Ахмад - гражданин на Пакистан, против решение № 1162 от 20.02.2013 г. по адм. дело № 13998 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 785 от 12.11.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК. Твърди, че обжалваното решение е немотивирано и съдържа формални съображения. Заявява, че изложените в решението съображения са противоречиви и взаимоизключващи се. Първоинстанционният съд не е преценил фактите в личната бежанска история, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход и в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага мотивирано заключение, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заявява, че изложените от касационния жалбоподател причини за напускане на страната на произход не са предпоставки по смисъла на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Те се основават на лични отношения с роднини, които подлежат на разрешаване чрез търсене на съдействие от компетентните органи, а могат да се избегнат и чрез установяване на местоживеенето другаде в Пакистан. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява да се определи като достигаща границите на въоръжен конфликт. В този аспект липсват сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието там възникват опасности от тежки посегателства. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Билал Ахмад срещу решение № 785 от 12.11.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на базата на дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган и другите събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Билал Ахмад не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - не членува в политическа партия или религиозна организация и не е имал проблеми с официалните власти, с армията или полицията на Пакистан, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно заявеното обстоятелство, че жалбоподателят е преследван от роднини на жената, с която е искал да сключи тайно брак, съдът е счел, че е правилна преценката на административния орган, че се касае за обстоятелство от личен характер. В тази връзка и предвид предоставени по делото справки относно ситуацията в страната на произход на молителя съдът е направил извода, че няма данни т. нар. "убийство на честта" да засяга мъже. На следващо място, първоинстанционният съд е потвърдил констатирани от административния орган противоречия в бежанската история на жалбоподателя, които навеждат на нейната недостоверност. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Билал Ахмад и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Установил е, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Сама по себе си ситуацията в Пакистан не може да служи като причина за предоставяне на субсидиарна закрила, ако историята на чужденеца не съдържа такива данни, въз основа на които да се направи заключение, че при завръщането му би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. За да стигне до този извод, съдът е приел, че ситуацията в страната на произход на чужденеца не може да се определи като немеждународен въоръжен конфликт, тъй като не се характеризира с елементи, включени в определението, дадено в Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, според което немеждународен вътрешен конфликт е налице, когато съществува "продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата". При прилагането на посочените критерии не се установяват обстоятелства, които да дават основание за предоставяне на субсидиарна международна закрила на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини, посочени в чл. 8 от ЗУБ и даващи основание да се предостави статут на бежанец. От проведените по съответния ред интервюта се установява, че спрямо жалбоподателя не са били предприети никакви действия, които да обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. От интервю с рег. № УП-5368 от 23.08.2012 г. става ясно, че касационният жалбоподател, както и членове на неговото семейство не са били арестувани, задържани и били в затвора в страната си на произход и в други държави. В следващо интервю с рег. № УП-5368, проведено на 17.10.2012 г., Билал Ахмад заявява, че не е членувал в политическа партия или организация; не е имал проблем с армията, полицията и официалните власти в Пакистан. Причината за напускане на страната си на произход, която той изтъква, е опасение, че ще бъде убит от семейството на момиче, с което твърди, че е избягал, за да сключи тайно брак. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, това е вражда от личностен характер и предвид редицата противоречия в бежанската история същата поражда съмнения за недостоверност. Първоинстанционният съд е обсъдил и справката, предоставена от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" с рег. № 2384 от 04.05.2012 г., установяваща, че традиционното убийство на честта е наказание, което се прилага върху лица от женски пол, като наказващи са членовете на семейството на жертвата. Съдът обосновано е приел, че в случая спрямо молителя липсват предпоставки, въз основа на които да се направи обосновано предположение, че поради бягството му с момичето същият може да бъде обект на преследване или поставен в опасност от тежко посегателство по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съдът е обсъдил липсата на достоверни доказателства, които да обуславят действителност на твърденията за основателен страх у кандидата. Правилно съдът приема, че направеното с решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕО (понастоящем - Съд на Европейския съюз) тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 във връзка с чл. 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г., трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. С оглед оценяването на бежанската история на молителя като недостоверна правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чужденецът не е бил обект и за него не се установява риск за нито едно посегателство по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, а именно: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки или лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Насилието в страната не е достатъчно и не презумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Не може да се приеме, че жалбоподателят е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и в чл. 15 от Директивата. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в Пакистан въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Събраните доказателства по делото и данните от бежанската история на жалбоподателя не установяват наличието на основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8 от ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства като визираните в чл. 9 от ЗУБ. В този смисъл направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ, е обоснован. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,