Решение № 9721 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 295/2011 г.

Решение № 9721 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 295/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Антраник Арам Мъгърдичян, гр. София, срещу решение № 3358/29.10.2010 г. по адм. дело № 3589/2010 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2000906374/29.01.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 556/20.04.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с РА на жалбоподателя законосъобразно е определен за данъчен период м. 08.2007 г. дължим ДДС в размер на 24 705, 30 лв. и лихви в размер 8 177,93 лв. във връзка с осъществено вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Жалбоподателят е закупил нов автомобил ВMW модел Х 5 (произведен 2007 г. с пробег от Германия -50 км) в Германия като на 29.05.2007 г. е заплатил сума в размер на 71 730 евро за поръчка на германския доставчик "Аутохаус Тимерманс" ГмбХ. Собствеността е придобита през м. 08.2007 г., като издадената от доставчика фактура е от 22.08.2007 г. и е на стойност 60361, 35 евро с равностойност 118 056,54 лв. След плащане на цената и транспортирането на автомобила от Германия до България, същият е бил регистриран в КАТ от жалбоподателя на 23.08.2007 г. С вносна бележка от 28.08.2007 е внесен акциз за лекия автомобил в размер на 5480,94 лв. Налице е данъчно събитие - вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС съгласно чл. 13, ал. 2 ЗДДС вр. § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДДС и чл. 63, ал. 1 и 3 ЗДДС за жалбоподателя е възникнало задължение за деклариране на ВОП и заплащане на ДДС, като данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ данъчното събитие през м. 08.2007 г. Данъчната основа за облагане с ДДС в съответствие с чл. 26, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗДДС е определена като сбора от сумата по фактурата 118 056,54 лв. и платения акциз 5480,94 лв. или 123 562,54 лв. Решението е правилно. Касаторът не оспорва установените факти, но твърди, че лице което не упражнява независима икономическа дейност и е закупило лек автомобил в друга страна - членка не извършва вътрешно общностно придобиване и съответно не дължи ДДС. Твърдението на касатора не кореспондира с приложимото материално право. С придобиването в друга страна - членка на ЕС и въвеждането на новия автомобил на територията на България е извършен ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Тази правна норма е специална за извършен ВОП на ново превозно средства, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В процесния случай автомобилът е закупен в държава - членка - Германия и е въведен на територията на друга държава - членка - България. Разпоредбата на чл. 168 ЗДДС също е специална, тъй като регламентира подаването на декларация от лицето, което извършва ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Посочената правна норма е в съответствие с общностното право и не прави разграничение кой е получателят по доставката, за когото възниква във всички случаи задължение да заплати ДДС. В решение от 18.11.2010 г. по преюдициално запитване по дело № С 84/09 г. на СЕС в Люксембург изрично е посочено, че при осъществено ВОП, каквото в настоящият случай е налице, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на новото превозно средство. В същото решение съдът е разграничил от една страна в освобождаването на доставката, довела до вътреобщностно изпращане от държавата-членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава-членка доставки ДДС, и от друга страна в облагане с ДДС на вътреобщностното придобиване в държавата-членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките. Според съда в Люксембург целта на посочения механизъм е да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки. В т. 28 от решение по дело С - 84/09 г. се приема, че "...вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното й придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция". Именно освобождаването на вътреобщностната доставка, съответстваща на вътреобщностното придобиване, позволява да се избегне двойното данъчно облагане. В този смисъл е цитираната по-горе разпоредба на чл. 168 ЗДДС. Във връзка с посочените по-горе мотиви на СЕС в Люксембург е разпоредбата на чл. 138, § 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, в която е предвидено, че се освобождават от облагане с ДДС доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначението. За дружеството, издало фактурата за покупка на автомобила в Германия е била налице вътреобщностна доставка (ВОД), затова и издадената фактура е без дължим ДДС. Становището на касатора, според което ВОД и ВОП в случая не са неразривно свързани, би довело до доставки на нови превозни средства с местоизпълнение - територията на ЕС, за които не е начислен и заплатен ДДС в нито една държава - членка, което противоречи на механизма на функциониране на ДДС в ЕС. В данъчната основа в съответствие с чл. 64, ал.1 ЗДДС вр. чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС е включен заплатеният дължим акциз в България за акцизната стока, предмет на ВОП. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не могат да бъдат присъдени претендираните от него разноски. Независимо от изхода на делото и осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт и на дирекция "ОУИ" не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първата съдебна инстанция в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,