Решение № 8477 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2009 г.

Решение № 8477 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Весела Георгиева Пенкова, в качеството й на началник на ОСЗ - Монтана, срещу решение от 29.12.2008 г. по адм. дело № 12/2008 г. на Районен съд - Монтана, с което е отменено като незаконосъобразно решение № 32/07.07.2008 г. на ОСЗ - Монтана по преписка № 23140/29.03.2000 г. за обезщетяване на наследниците на Никола Трифонов Герасимов чрез предоставяне в собственост на 2.462 дка земеделски земи на обща стойност 1 859 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Трифоново, ЕКАТТЕ 73167, община Монтана, с поземлен имот от ОПФ № 188012, представляващ пасище, мера от 2.462 дка, III-та категория, в местността "челопеците" на стойност 1 539 лв. и е осъдена ОСЗ - Монтана да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че по същия казус РС-Монтана се е произнесъл с решение по гр. дело № 828/2007 г., като по това дело назначената от съда експертиза е установила същата разлика от 320 лв. между дължимото и полученото обезщетение. ОСЗ била изпълнила това решение на съда с решение № Б23 от 07.07.2007 г. и решение № 32 от същата дата, като за разликата обезщетила правоимащите с поименни компенсационни бонове. Моли обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и недопустимо. Ответникът - Михаил Николов Трифонов - в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на РС - Монтана. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неподсъдна на ВАС, а на съответния административен съд и алтернативно по същество дава заключение за неоснователност. Според него изводът на районния съд за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на ОСЗ бил обоснован с доказателствата по делото и с приложимите законови разпоредби. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение от 29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 12/2008 г., Монтанският районен съд е отменил като незаконосъобразно решение № 32/07.07.2008 г. на ОСЗ - Монтана по преписка № 23140/29.03.2000 г., с което са били обезщетени наследниците на Никола Трифонов Герасимов чрез предоставяне в собственост на 2.462 дка земеделски земи на обща стойност 1 859 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Трифоново, ЕКАТТЕ 73167, община Монтана, с поземлен имот от ОПФ № 188012, представляващ пасище, мера от 2.462 дка, III-та категория, в местността "челопеците" на стойност 1 539 лв. и е осъдил ОСЗ - Монтана да заплати направените по делото разноски. За да постанови този резултат районният съд е приел, че е налице несъответствие по стойност между признато и получено обезщетение. Издаването на обжалваното решение по реда на чл. 27а от ППЗСПЗЗ било завършващ акт по процедурата за обезщетяване, който можел да се обжалва пред районния съд единствено при несъответствие по стойност между признатото с решенията по чл. 19, ал. 8 и ал. 17 и полученото по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ обезщетение. От доказателствата по делото се установявало, че предоставеното обезщетение в земя било с 320 лв. по-малко от признатото. Следвало да се има предвид, че жалбоподателят не бил давал съгласие за компенсиране по начина, постановен от ОСЗ в другото й решение № Б32/07.07.2008 г., последвало обжалваното. Поради това първоинстанционният съд приел обжалваното решение за незаконосъобразно и затова го е отменил. Така постановеното решение е неправилно. Видно от приетите по делото писмени доказателства, дело с № 828/2006 г. по описа на Районен съд - Монтана между същите страни, с предмет решение № 32 от 26.04.2006 г. и същия петитум е завършило с решение от 12.03.2007 г. Същото е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 6575 от 26.06.2007 г. по адм. дело № 4150/2007 г. го е оставил в сила. В изпълнение ОСЗ - Монтана се е произнесла с решението - предмет на настоящото производство, като го е допълнила с решение № Б32/07.07.2008 г., с което за разликата до 320 лв. правоимащите са били обезщетени с поименни компенсационни бонове. Съгласно чл. 27а, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, когато обезщетяването не може да се извърши изцяло със земеделска земя, общинската служба по земеделие издава решение по чл. 19, ал. 17, т. 2 за обезщетяване с поименни компенсационни бонове за разликата. Следователно законът е дал тази правна възможност на ОСЗ. Това решение не е било обжалвано от ответника в настоящото производство. Фактически той е искал отмяна на решения на ОСЗ, които са влезли вече в сила, тъй като, както в жалбата си, така и в проведеното по делото съдебно заседание, сочи, че иска земята да му бъде възстановена в стари реални граници, което е предмет на отдавна приключило производство и е недопустимо да бъде възобновявано. Районният съд е отчел, че дело с такъв предмет вече е гледано и приключило пред него с влязло в сила решение, но не е взел предвид факта, че ОСЗ се е произнесла, след като веднъж е било отменено нейно решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, поради установено несъответствие по стойност между признато и получено обезщетение. Двете последващи нейни решения всъщност имат за цел да отстранят допуснатото несъответствие. Следователно с двете свои решения общинската служба е изпълнила указанията на съда и по същество е отстранила допуснатото несъответствие в стойността, равняващо се на 320 лв. Първоинстанционният съд обаче е разглеждал само решение № 32 от 07.07.2008 г., с което се предоставя в обезщетение конкретен земеделски имот. Назначената от него СТЕ е констатирала същото несъответствие от 320 лв., което е логично, тъй като се касае до един и същи имот - предмет на решението на ОСЗ и от 26.04.2006 г. Въпреки всичко това районният съд е отменил повторно решението на ОСЗ и за втори път е постановил да се придаде разлика от 320 лв. на ответника. По изложените съображения решението на първоинстанционният съд като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата на Михаил Николов Трифонов срещу решение № 32 от 07.07.2008 г. на ОСЗ - Монтана. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение