Решение № 12091 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16151/2009 г.

Решение № 12091 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16151/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Желязка Демирова Николова, от гр. Варна, кв. Виница, подадена чрез упълномощен адв. Татяна Патаринска, против решение № 1719 от 21.10.2009 г., постановено от Варненския административен съд, Второ отделение, 12 състав, по адм. д. № 106/2009 г. С жалбата се релевират касационни възражения по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката от представените доказателства не се е установило по безспорен начин, че предоставения на Стефан Ангелов имот в м. "Долъплъкая" е идентичен с имот № 894 по ПНИ на м. "Манастирски рид". Касаторката твърди, че съдът е достигнал до необосновани и противоречиви изводи относно идентичността на имотите, закупени от ползвателите с имоти № 894 и № 895 по ПНИ, а относно имот № 896, счита, че макар, че по отношение на него има влязъл в сила ПНИ е възможно същият да бъде изменен. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и оспорената заповед и да върне на административния орган за ново произнасяне с указания за образуване имот за наследниците на Демир Калчев Димитров. Ответникът - областният управител на област с административен център на гр. Варна оспорва касационната жалба с писмена молба, в която излага съображения за отхвърлянето й. Заинтересованите страни - Калинка Асенова Йорданова и Станчо Петков Йорданов също оспорват касационната жалба с писмен отговор, в който развиват доводи за неоснователност на жалбата. Останалите заинтересовани страни - Стефан Атанасов Ангелов, Парашкева Димитрова Аврамова, Демир Йорданов Демиров и Деспа Йорданова Сталева не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение, като постановено въз основа на събраните по делото доказателства, както и на заключението на вещото лице, неоспорено от страните, включително и устните му обяснения пред съда, изясняващи напълно спора от фактическа страна. Обоснована и правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорената заповед на областния управител - Варна, с която е одобрен ПНИ по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за селищно образувание м. "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", землища кв. Виница - Варна в частта за имоти № 894 и № 895. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Желязка Демирова Николова е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1719 от 21.10.2009 г. е отхвърлена жалбата на Желязка Демирова Николова от гр. Варна, кв. Виница, против заповед № РД-08-07706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. о. м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна, за имоти № 894 и № 895, като жалбоподателката е осъдена за заплащане на разноските по делото. За да достигне до този резултат Варненският административен съд е приел, че безспорно е установено по делото, че технически не е възможно обособяване на нов имот от проектираните новообразувани имоти № 894 и № 895, който да се отреди за жалбоподателката. Съдебното решение е мотивирано с приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, според която при образуването на процесните имоти са съобразени правата на ползвателите с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост, които в конкретния случай отговарят на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и ЗУТ и при отнемането на разликите над 600 кв. м няма как да се образува нов имот с обща площ 250 кв. м, защото изслушаното вещо лице изрично е посочило, че площта от имот № 894, попадаща в признатия за възстановяване имот на бившите собственици - № 3439 е 100 кв. м, а площта от имот № 895, попадаща в имот № 3439 е 122 кв. м. Първоинстанционният съд е изследвал възможността за присъединяване на разлики от съседни имоти и е установил, че това не е допустимо, защото те представляват части от възстановени имоти от горския фонд - залесена горска територия с широколистна гора и те са неотносими към настоящото производство, доколкото липсва предмет на оспорване в тази част и те са извън обхвата на процесния ПНИ на земеделските земи. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното съдебно решение точно е установено, че ПНИ в оспорената част е изготвен и одобрен при съобразяване на разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4з, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не е имало спор относно факта, че процесните имоти са новообразувани, попадащи в територия с предоставено право на ползване върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и те са записани в плана и в регистъра към него на ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с трансформирано право на ползване в право на собственост по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, - в полза на Стефан Атанасов Ангелов за имот № 894 и на Калинка Асенова Йорданова за имот № 895. Варненският административен съд правилно е преценил, че са спазени условията за площ, регламентирани в § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и изискванията на ал. 2 от същия чл. за разликата в площта над определената по ал. 1 до фактически ползваната земя. Установено е, че не е налице условието на ал. 2 на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на наследниците на бившите собственици на разликата над посочените размери до фактически ползваните площи на имотите, доколкото от разликите, касаещи двата процесни имота не могат да се образуват нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. Първоинстанционният съд правилно е приложил законовите изисквания, съобразно които тези разликите от 100 кв. м и 122 кв. м остават в имотите, определени за ползвателите, които се заплащат на собствениците по предвидения законов ред, като тази процедура приключва след заплащане от ползвателите на определените оценки на имотите. Обосновано е прието от съда, че твърденията на жалбоподателката и представените във връзка с тях доказателства относно възстановен имот от горски фонд - залесена горска територия широколистна гора са неотносими към предмета на спора, доколкото тази територия не е земеделска земя и е извън обхвата на ПНИ по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение твърдението на касаторката, че не е установено по безспорен начин, че предоставения на Стефан Ангелов имот в м. "Долъплъкая" е идентичен с имот № 894 по ПНИ на м. "Манастирски рид", настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Жалбоподателката е имала възможност да постави допълнителна задача на вещото лице или да поиска изслушване на тройна съдебно- техническа експертиза за да докаже тезата си, че имот № 894 не е идентичен с имота, предоставен за ползване и закупен от Стефан Ангелов с оценителен протокол № 2134/11.09.1997 г. Решаващият съдебен състав не възприема становището на касаторката, защото това лице се легитимира с влязло в сила съдебно решение на Варненския окръжен съд от 27.02.1996 г., с горепосочения оценителен протокол и вносна бележка № 0601554 от 3.12.1997 г. В приетата съдебно- техническа експертиза вещото лице е отразило, че м. "Долъплъкая" и м. "Лафолу" попадат в границите на СО"Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата", но относно идентичността им не може да се произнесе, тъй като местностите никога не са отразявани с граници по плановете и картите, а относно имот № 894 експертът не е установил съвпадение на границите, защото в удостоверението за предоставено ползване от 1982 г. са вписани други съседи. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице спор за материално право и ако бившите собственици считат, че е не е налице пълна идентичност между предоставения за ползване имот на Стефан Ангелов с имот № 894 по процесния ПНИ, следва да осъществят правата си по исков ред в гражданскоправен процес. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, относно имот № 896, за който жалбоподателката счита, че въпреки, че по отношение на него има влязъл в сила ПНИ е възможно същия да бъде изменен. Посочения от касационната жалбоподателка имот № 896 не е предмет на жалбата, по която е образувано делото пред първоинстанционния съд, поради което той не може да се произнася по отношение на този имот. Евентуалното изменение на плана, включващ имот № 896 не следва да се обсъжда в това производство, защото изменението на влязъл в сила ПНИ се осъществява в отделна процедура на самостоятелни основания, която е регламентирана в § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,