Решение № 2699 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2016 г.

Решение № 2699 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. Д. Д., подадена срещу заповед № Т-191/11.01.2016 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 12.01.2016 г., на длъжността "постоянен секретар" в МВнР, с дипломатически ранг посланик. Иска се отмяната й като незаконосъобразно издадена. Ответникът оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима и по същество е основателна. Съображенията за това следните: Установява се, че със заповед № Т-190/11.01.2016 г., на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и във връзка с решение № 7101/15.06.2015 г. по адм. дело № 13841/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, оставено в сила с решение № 13960/21.12.2015 г., постановено от петчленен състав по адм. дело № 10560/2015 г. по описа на Върховния административен съд и заявление с рег. № 15ПР-2582/23.12.2015 г., жалбоподателят е възстановен на длъжност "постоянен секретар", считано от 11.01.2016 г., поради отмяна на предходното му уволнение. Процесната заповед № Т-191/11.01.2016 г. е издадена на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за дипломатическата служба (ЗДипСл) във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 6 от същия закон и чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността "постоянен секретар", предвидени в длъжностната характеристика, утвърдена на 11.01.2016 г., предвиждаща специфични изисквания за заемане на длъжността "постоянен секретар" (най-високата професионална дипломатическа длъжност), с оглед предстоящото през 2018 г. председателство на Р. Б. на Съвета на Европейския съюз и подготовката за осъществяването му. Сред тези изисквания е служителят да е бил ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 от ЗДипСл най-малко три години в държава - членка на Европейския съюз. Служителят не отговаря на това изискване, тъй като е бил ръководител на задгранично представителство в държава, която не е чл. на ЕС. О. това служителят не отговаря и на изискването, предвидено в длъжностната характеристика, да е заемал ръководна длъжност в МВнР (началник на отдел, директор на дирекция или генерален директор) след присъединяването на България към Европейския съюз на 1.01.2007 г., в административно звено, отговарящо за формулирането и провеждането на двустранната политика на Р. Б. към държави - членки на Европейския съюз или за координиране на участието на Р. Б. в политиките на Европейския съюз. Професионалният опит на служителя включва заемането на ръководни длъжности в МВнР - началник управление "Международни организации" (от 12.07.1993 г. до 5.04.1997 г.) и началник на отдел "Евроинтеграция" (м. 09.2015 г.), но тези длъжности са били заемани преди присъединяването на Р. Б. към Европейския съюз. Тези факти не се оспорват, както и обстоятелството, че в периода 2005 - 2008 г. Димитров е бил назначен за извънреден и пълномощен посланик в Р. С. и Ч. гора, а в периода 2008 - 2012 г. е бил ръководител на задграничното представителство. Спорно по делото е дали промяната в длъжностната характеристика за длъжността "постоянен секретар" предоставя право на министъра на външните работи при действащата нормативна уредба да прекрати правоотношението на Димитров на посочените фактически и правни основания, при положение, че същият отговаря на останалите изисквания. В тази връзка съдът приема следните изводи: Видно е от представените длъжностни характеристики за заеманата от жалбоподателя длъжност, че към 5.03.2013 г., 24.07.2013 г. и 10.11.2014 г. когато тя се е изпълнявала съответно от И. С., Г. Д. и М. Д., описаните по-горе изисквания, квалифицирани от пълномощника на ответника като "специфичен предходен професионален опит", не са съществували. За първи път те са въведени с длъжностната характеристика, утвърдена на 12.01.2016 г. и подписана на същата дата от В. Т. и продължават да са налице и към 19.12.2016 г., откогато длъжността "постоянен секретар" се заема от Е. Ш.. Правомощията на постоянния секретар на МВнР са регламентирани в чл. 9 от ЗДипСл и в чл. 14 от Устройствения правилник на това министерство. Служебното правоотношение с постоянния секретар се прекратява от министъра на външните работи в случаите по чл. 103, 107 и чл. 107а от ЗДСл, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗДиплСл. Както вече се посочи, заповедта е издадена на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от специалния закон: служителят не отговаря на условията за заемане на съответната длъжност по чл. 27, ал. 1 - 3. Съдът счита, че тази разпоредба, която урежда специфични хипотези на изменение и прекратяване на правоотношението със служител в дипломатическата служба, също е приложима. Този извод следва от съдържанието на чл. 4 от ЗДиплСл, според който служители в дипломатическата служба са: 1. дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг; 2. държавни служители без дипломатически ранг; 3. работници и служители по трудово правоотношение. Изводът се подкрепя и от разпоредбата на чл. 5 от ЗДиплСл за субсидиарното приложение на различни други закони - Закон за администрацията, Закон за държавния служител и Кодекс на труда. Следователно в случая законосъобразността на издадената заповед следва да бъде преценявана въз основа на чл. 33, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗДиплСл, относима за дипломатически служител с ранг, какъвто е Димитров. Условията за назначаването на дипломатически служител са посочени в чл. 27, ал. 1 от ЗДиплСл: 1. е български гражданин и няма друго гражданство освен на държава - членка на Европейския съюз; 2. има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" в зависимост от потребностите на дипломатическата служба; 3. владее най-малко два чужди езика, поне единият от които официален за Организацията на обединените нации, или процедурен език, използван от Европейската комисия; има компютърна грамотност; не страда от психическо заболяване и 6. отговаря на другите изисквания за заемане на държавна служба по чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител. В заповедта е посочена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 6 от ЗДиплСл във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Според последната правна норма лицето следва да отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. По делото не се събраха доказателства, че допълнително включените в новата длъжностна характеристика за "постоянен секретар" изисквания са нормативно въведени. Такива изисквания за длъжността не съществуват в ЗДиплСл и в УП на МВнР, както и в представените документи с молбата на ответника от 23.12.2016 г. (т. 7 - 15), включително и в ПМС, които са относими към подготовката за бъдещото председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. При това положение съдът приема, че промяната в длъжностната характеристика е извършено единствено по инициатива на ответника. Въвеждането на нови специфични изисквания извън нормативната обвързаност е по принцип допустимо при упражняване на оперативната му самостоятелност и в този смисъл е представената съдебна практика. В случая обаче разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл императивно въвежда тези специфични изисквания да са предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността "постоянен секретар", който релевантен за спора факт не се е осъществил. Следователно, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя противоречи на материалния закон и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на Димитров за присъждане на направените разноски в размер на 10 лева държавна такса, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, за чието заплащане следва да се осъди МВнР. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,