Решение № 14731 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2013 г.

Решение № 14731 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Българско дружество за защита на птиците" със седалище София, чрез юрк. Веселин Вълев, и от министъра на околната среда и водите, чрез юрк. Евелина Найденова, срещу решение № 6960 от 22 май 2013 г., постановено по адм. д. № 11000/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е обявена нищожността на решение № 180/29 юни 2012 г. на министъра на околната среда и водите. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Уинд Енерджи 3000" ЕООД, чрез процесуалните си представители, излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Другият ответник - сдружение "Грийн планет", не е заявил становище по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Уинд Енерджи 3000" ЕООД срещу решение № 180/29 юни 2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което като незаконосъобразно е отменено решение по ОВОС № ВА-8/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Съдът е обявил нищожността на оспореното решение, като е приел че министърът на околната среда и водите го е издал при липсата на компетентност за това. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че при наличие на образувано съдебно производство по оспорване на решение по ОВОС № ВА-8/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, спряно на основание чл. 129, ал. 2 от АПК с определение № 1820 от 17 април 2012 г. по адм. д. № 1240/2012 г. по описа на Административен съд Варна, министърът на околната среда и водите се е произнесъл по законосъобразността на цитираното решение по ОВОС. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за нищожност на решението на министъра на околната среда и водите, е законосъобразен. Обосновано е приетото от съда, че приложимата в случая правна норма е тази на чл. 129 от АПК. Цитираната разпоредба урежда реда за съединяване на жалби срещу административен акт в случаите, когато е оспорена както законосъобразността му, така и неговата целесъобразност, едновременно пред административния съд и пред по-горестоящия административен орган. Същата разпоредба дава отговор и на въпроса относно предоставената материална компетентност на съда и на горестоящия административен орган с оглед основанията за оспорване на акта. В текста на чл. 129, ал. 1 от АПК е посочено, че ако законосъобразността на административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда. Тълкуването на нормата води до извода, че във всички случаи компетентен да се произнесе по жалби с оплаквания за незаконосъобразност на акта е съда. Това правило обаче не се прилага, когато с жалбата, адресирана до по-горестоящия административен орган, е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай компетентен да се произнесе е по-горестоящия административен орган, като - ако има образувано производство пред съд, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган - чл. 129, ал. 2 от АПК. Следователно този орган, който в случая е министърът на околната среда и водите, е компетентен да се произнесе само по отношение целесъобразността на административния акт, оспорен едновременно пред него и пред съда. Като се е произнесъл по законосъобразността на решението по ОВОС, министърът на околната среда и водите е излязъл извън пределите на своята компетентност, което прави издадения от него акт нищожен. Неоснователни са доводите, изложени в двете касационни жалби, относно прилагането на чл. 97, ал. 1 от АПК. Последната е общата разпоредба, уреждаща правомощията на компетентния административен орган. Тази разпоредба обаче не е приложима в случая, който - по съображенията, изложени в предишния абзац, попада в приложното поле на специалната норма на чл. 129 от АПК. Неоснователни са и възраженията относно това, че тричленният състав не се е произнесъл по всички доводи, наведени от страните. Действително, липсва произнасяне по всички изложени съображения, но това не е и било необходимо, доколкото е установено, че оспорения пред съда административен акт - решение № 180/29 юни 2012 г. на министъра на околната среда и водите, страда от най-тежкия порок - липса на компетентност на издателя му. В тази връзка следва да се отбележи, че в цитираното решение се съдържат изводи по целесъобразността на решението по ОВСВ, но последното е отменено именно поради констатирани от по-горестоящия административен орган нарушения на закона при издаването му. С оглед горното оспореното решение не страда от релевираните в двете касационни жалби основания за отмяната му, поради което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,