Решение № 1454 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2017 г.

Решение № 1454 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Гюров и Д. Гюрова от гр. [населено място], чрез адв. И. Гърнев, АК Кюстендил срещу Решение № 118 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 32/2017 г. от Административен съд Кюстендил. В жалбата се мотивира, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществените нарушения на съдопроизводствените правила - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и Решение № 166 от Протокол № 8/30.09.2016 г. на Общински съвет – Дупница. В писмена защита Д. Гюрова, чрез адв. Е. Васева моли да бъде отменено Решение № 118 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 32/2017 г. от Административен съд Кюстендил и Решение № 166 от Протокол № 8/30.09.2016 г. на Общински съвет – Дупница. Претендира разноски. Ответникът – Общинският съвет град Дупница, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна – Община Дупница, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна – А. Евтимова, чрез адв. В. Соколова в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност, законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Д. Гюрова не е участвала в първоинстанционното производство, но по отношение на нея, като съпруга, решението има сила, поради което тя е лице с право на касационно оспорване по арг. от чл. 210, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на К. Гюров срещу Решение № 166 по Протокол № 8 от проведено заседание от 30.09.2016 г. на Общински съвет – Дупница. За да постанови този резултат, съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМСМА и ЗОбС, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е неправилно. След като е установил правилно фактите по делото, съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му ще следва да се отмени, а спорът – да се реши по същество. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че пред компетентния административен орган е заявено искане от страна на А. Евтимова, от една страна и съпрузите К. Гюров и Д. Гюрова, от друга, за закупуване на по 1/2 идеална част за всяка от страните от поземлен имот с идентификатор 68789.16.450 по КК и КР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. [населено място], [улица], с площ на целия имот от 350 кв. м, представляващ УПИ–VІ–2793, кв. 131 по регулационния план на града, одобрен със Заповед № 1837/1958 г., респ. УПИ-ХІІІ-2228 в кв. 97 по регулационния план на Дупница, одобрен със Заповед № 374 от 30.04.1991 г., по реда на чл. 35 ЗОбС и чл. 50 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (приета с Решение № 8 от 31.01.2008 г. от ОбС – Дупница), поради това че са съсобственици на законно изградена в имота двуетажна сграда. В административната преписка не са приложени доказателства за правото на собственост на А. Ефтимова. Правото си на собственост сем. Гюрови обосновава и доказва с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24 от 08.04.2005 г., съгласно текста на който са придобили втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификационен номер 68789.16.304. 4, ведно с 1/24 ид. част от УПИ пл. № 2228, отреден за парцел ХIII, кв. 97 с площ от 330 кв. м, представляващи 15/699 ид. части от поземлен имот идентификационен номер 68789.16.304, ведно с Ѕ ид. част от правото на строеж. Не се спори по факта, че за процесния поземлен имот е съставен АЧОбС № 4560 от 07.07.2016 г. на осн. чл. 56, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОбС, съгласно който Община Дупница е собственик на 320/350 ид. части от него. Заявителите са придобили по регулация 30/350 ид. части, съгласно нот. акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 76 от 11.06.1971 г. Данъчната оценка на така описания имот е 4 160 лв., съгласно удостоверение изх. № [номер] от 30.06.2016 г., издадено от Община Дупница, отдел ЗМДТ. Безспорно е установено също, че с оспорваното Решение № 166 от 30.09.2016 г. на ОбС – Дупница, е дадено съгласие за прекратяване на съсобствеността между Община Дупница, от една страна, А. Евтимова, К. Гюров и Д. Гюрова, от друга за посочения имот чрез продажба на частта но общината, разпределена по 1/2 за всяка страна, срещу заплащане на пазарна цена в размер на 17 200 лева, която е определена по метода на "пазарните аналози" от независим оценител на недвижими имоти. Въз основа на решението на ОбС кметът на общината е издал Заповед № 185 от 27.01.2017 г., с която е наредил 1/2 ид. част от 320/350 ид. части от общинския недвижим имот да се продаде на К. и Д. Гюрови, в качеството им на собственици на 1/2 ид. част от законно изградената в имота жилищна сграда срещу цена от 8 600 лв. и съответните данъци и такси. При тази фактическа установеност изводите на решаващият съд за неоснователност на оспорването не се споделят от настоящия съдебен състав по следните съображения: Административният орган е бил сезиран с изрично заявено искане за закупуване на процесния недвижим имот по реда на чл. 35 ЗОбС, респ. чл. 50 от Наредбата. С оспорваното решение ОбС – Дупница не се е произнесъл по предмета на заявената претенция, а е подменил волята на заявителя К. Гюров. По този начин е засегнато правото на жалбоподателя да получи отговор на заявлението си, а именно: като собственик на законно изградена в имота част от сграда да получи правото да закупи без търг или конкурс 1/2 ид. част от терена по пазарна цена, от която е приспаднато правото на строеж, определена от независим оценител или да получи мотивиран отказ за това, който да обжалва пред съда. След като недопустимо се е произнесъл по искане, с което не е сезиран, общинският съвет е приложил и законова процедура, също неотносима към предмета на искането. Редът, по който следва да се извърши продажба на недвижим имот – частна общинска собственост на собственик на законно изградена в имота сграда, или идеални части от нея, без търг или конкурс е регламентиран от законодателя в чл. 35 ЗОбС и е доразвит от нормите на чл. 50-52 от Наредбата. А редът по който се извършва прекратяване на съсобственост върху недвижим имот между Общината и физически или юридически лица е съвсем различен и затова е уреден отделно - в текста на чл. 36 ЗОбС, респ. чл. 59-60 на Наредбата. Като е излязъл неправомерно от предмета на заявеното искане Общинският съвет Дупница е постановил незаконосъобразен административен акт, който е следвало да бъде отменен, а преписката – върната на същия административен орган за ново произнасяне при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. При новото разглеждане следва да се приложи процедурата по чл. 50-52 на Наредбата и да се коригира оценката на независимия оценител, съобразно разписаните правила в чл. 51 на Наредбата. При този изход на спора, претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените доказателства в размер на 300 лв. в полза на К. Гюров и в размер на 400 лв. в полза на Д. Гюрова. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение