Решение № 12594 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 140/2011 г.

Решение № 12594 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 140/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Селект туризъм" ЕООД, гр. Велинград, подадена срещу решение № 1313/15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 670/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалба срещу Акт на публично общинско вземане /АПОВ/ № 212/29.01.2010 г. на Кмета на Община Бургас, в частта, в която, в тежест на дружеството са установени задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2006, 2007 и 2008 г. и на лихви върху тях в общо размер от 1837,80 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Ответникът - Кмет на Община Бургас - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението, съдът е установил следното: Имотът, за който са установени задълженията е двуетажна масивна сграда с предназначение почивна станция, представляваща имот № 3 по плана на лесопарк "Росенец", община Бургас, собственост е на дружеството /ответник по касация/ и е декларирано пред община Бургас с подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ от 11.03.2005 г. Установено е съгласно приложени заповеди на кмета на общината, че през процесните години - 2006, 2007 и 2008 г. - имотът, който се намира в лесопарк "Росенец", попада в границите на застроена територия, включена в системата на организирано поддържане на чистотата на територията на община Бургас, за които се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа, и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Не се спори относно размера на определените задължения за ТБО и лихви, относно начина на изчисляване и относно действащия размер на таксата и оценката, върху която същата е определена. В тази връзка са събрани и обсъдени данни за данъчна оценка и отчетна стойност на имота, както и решения на ОбСъвет Бургас за определяне на размера на ТБО. Размерът на ТБО е определен пропорционално върху отчетната стойност на актива, предвид липса на подадената декларация по чл. 13, ал. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас /Наредбата/, издадена от ОбСъвет Бургас, въз основа на което е било допустимо определяне на размера й според количеството на битови отпадъци. По тези съображения, и на основание чл. 62 и чл. 63 вр. с чл. 11 ЗМДТ, изводът на съда за дължимост на ТБО за собствения на касатора имот, от страна на касатора като задължено лице, е законосъобразен. Съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че такова нарушение е налице с оглед на липсата на надлежно уведомяване от органите на община Бургас за започване на процедура по извършване на ревизия, както и липсата на връчване на съответна заповед на кмета на общината. С оглед събраните доказателства относно извършено връчване на заповед за възлагане на ревизия от 2.12.2009 г. и ИПДПОЗЛ от 7.12.2009 г. на лицето Венцислав Петров, имащо качеството на пълномощник на представляващия касатора, съгласно пълномощно от 2.12.2009 г., съдът е направил обоснован извод, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, а оттам и на правата на ревизираното лице и на възможността му да се защитава, да участва в производството, да ангажира доказателства. Неоснователно е и другото касационно оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение досежно направените изводи относно липсата на основания по чл. 71 ЗМДТ вр. с чл. 12, ал. 6 от Наредбата за несъбиране на ТБО от касатора. Съдът законосъобразно е приел, че не се събира ТБО, когато общината не предоставя услугите по 1. сметосъбиране и сметоизвозване, 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В тежест на съответната община, в качеството на издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. В този смисъл, тя трябва да установи, че имотът на задълженото лице се намира на нейна територия и на тази територия тя предоставя определените видови услуги. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, събрал е относими доказателства за спора и е направил обоснован извод, че услугите се предоставят в пълен обем. От събраните писмени доказателства, изходящи от Консорциум "Титан-Бургас", от Дирекция "ОСС" при Община Бургас относно схема на разположение на съдове за битови отпадъци в лесопарк "Росенец", както въз основа на събраните гласни доказателства - св. п. Михов, директор на дирекция "ОСС" при Община Бургас, се установява, че услугите по организирано сметосъбиране и сметоизвозване се извършват от консорциум "Титан. Бургас" по договор, сключен с община Бургас, в изпълнение на който в района на имота на касатора са поставени съдове за битови отпадъци, които се извозват по график. Обезвреждането на битовите отпадъци и поддържането на общинското депо за битови отпадъци в района на с. Братово в е възложено по договор на фирма "Чистота" ЕООД, която единствена има разрешение от РИОКОЗ за извършване на тази дейност на територията на община Бургас. Доказателствата сила на писмените доказателства е обвързваща за съда, тъй като те не са оспорени като документи от другата страна, не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи различни факти и обстоятелства от тези, удостоверени със събраните по делото доказателства. В доказателствена тежест на жалбоподателя е вменено да установи ползващия го и твърдян от него факт за наличие на сключен договор с друга фирма за събиране и извозване на битови отпадъци, за което, въпреки дадената процесуална възможност, не е поискано събиране на доказателства. Ето защо касационният съд споделя направените изводи в обжалваното решение, които намира за обосновани и законосъобразни. Предвид изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, намира за неоснователна касационната жалба, а решението на АС-Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора, както и в полза на ответника за когото няма данни да е направил разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,