Решение № 13417 от 26.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15470/2011 г.

Решение № 13417 от 26.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15470/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Николай Василев Гунчев от гр. Пазарджик срещу заповед на министъра на образованието, младежта и науката (МЗ) № РД 10-221/25.01.2011 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година" на Гунчев. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита, че тя не съдържа описание на конкретни нарушения, нито доказателствата, които да ги установяват и в този смисъл е издадена в нарушение на изискванията за форма, а наказанието е наложено, без да са налице основанията, предвидени в закона за това. Той не бил осъществил посочените в акта нарушения на служебните задължения. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е изпълнявал длъжността началник на отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност" при Регионален инспекторат по образованието (РИО) - Пазарджик, с ранг I младши. Във връзка с доклади № 0513-159/23.07.2010 г. и № 0513-181/16.08.2010 г. на началника на РИО - Пазарджик, за нарушения на служебните задължения от страна на Гунчев и след като е приел писмените му и устни обяснения, министърът му е наложил дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". В обстоятелствената част на заповедта са изложени мотиви за дисциплинарни нарушения, описани в 7 точки, които според органа по назначаването са основание за налагане на дисциплинарното наказание. С писмо изх. № 0513-212/07.10.2010 г. служителят е бил поканен от министъра да даде писмени обяснения относно нарушенията, констатирани в докладите. Такива са депозирани на 6.12.2010 г. Гунчев не отрича обстоятелството, че е бил изслушан и лично от министъра. Последното е било в рамките на 5 минути, с което фактически се твърди, че е било формално. На 25.01.2011 г. министърът е издал обжалваната негова заповед. Като дисциплинарнонаказващ орган той е приел, че държавният служител е извършил нарушенията на служебните задължения, описани в доклада на комисията, изброени в 7-те пункта в заповедта. Министърът е приел, че с описаните действия по т. 1 - 7 от МЗ, жалбоподателя не е изпълнил задълженията си по т. 1 раздел VI, т. 11 и т. 22 от раздел V на длъжностната му характеристика, по чл. 21, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и по чл. 2, ал. 4 и 5 и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Кодекса на служителите в държавната администрация. Предвид изложеното е приел, че Гунчев е осъществил съставът на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл, поради което и на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 с. з., му е наложил посоченото дисциплинарно наказание. По жалба на Гунчев против МЗ, е било образувано а. д. № 3062/2011 г. по описа на ВАС. Същото е приключило с решение № 10689/18.07.2011 г. с което жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Решението е било обжалвано. С постановеното решение № 15360/22.11.2011 г. по а. д. № 11468/2011 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, решението на 3-членния състав е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Възприемайки доводите на първата съдебна инстанция за извършване на нарушенията, описани в т. 1, 3, 4 и 7 от МЗ, ВАС е дал указания за проверка сроковете по чл. 94, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание за всички описани деяния. Дал е също така указания за изясняване на въпроса по чие нареждане (на началника на РИО или на жалбоподателя), старши експертът от РИО Пенка Нанева е изготвила становището по чл. 5, ал. 1 на ПМС № 212/2008 г., във връзка с изясняване на въпроса за наличие или липса на дисциплинарно нарушение по описаното в т. 2 от МЗ поведение на Гунчев. При повторното разглеждане на делото от ВАС, 3-чл. състав, съдът разпита като свидетели лицата Гергана Димитрова Колчакова - директор на Ресурсния център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, гр. Пазарджик (Центъра) и Пенка Георгиева Нанева - старши експерт в РИО Пазарджик. От разпита на св. Колчакова се установи, че определянето на заместник на постоянния член на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция "Социално подпомагане" е извършено от нея, по нареждане на началникът на РИО, Пазарджик. Впоследствие, след изпълнението на поставената задача, същата е била повторена и от жалбоподателя Гунчев. От разпита на св. Нанева се установи, че по нареждане на началника на РИО Пазарджик, след възлагането на задачата, описана в т. 2 от МЗ за изпълнение на Гунчев и фактическото й неизпълнение от последния, тя е изготвила становище за включването на ОУ "Климент Охридски", с. Фотиново, община Батак, в списъка на защитените училища. Видно от представените от представителят на министъра писмени доказателства: заповеди на началника на РИО Пазарджик № РД 09-773/20.07.2010 г. (л. 19 от настоящото дело) и № РД-66-893/30.11.2010 г. (л. 26) и болнични листове на името на Гунчев № 4010768, 4016772, 4016775, 2583954, 1657857, 1657862 и 4010106, същият е бил в платен годишен отпуск през периода 23.07. - 01.09.2010 г. и от 06.12. - 30.12.2010 г. За периода от 01.09. - 01.12.2010 г. и от 13.01. - 27.01.2011 г. той е бил в разрешен отпуск по болест. При така установените факти, настоящият състав на ВАС направи следните правни изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 96 от ЗДСл. Дисциплинарното наказание е наложено след проведено дисциплинарно производство, взети са предвид обясненията на служителя и последният е изслушан устно от министъра. Липсват законово определени параметри за провеждане на изслушването на държавния служител. В този смисъл възражението за нарушение, свързано с процедурата по цитирания текст, е неоснователно. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на формата на същата, както и на изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, относно сроковете за налагане на наказание по някои от пунктовете. За периода от узнаване от министъра като дисциплинарнонаказващ орган за деянията на Гунчев, до издаването на обжалваната МЗ, жалбоподателят е бил на работа само за периодите от 01 - 06.12.2010 г. и от 31.12.2010 - 13.01.2011 г. МЗ е и законосъобразна, тъй като наказанието е наложено при наличие на основания за ангажиране на отговорността на служителя по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от от ЗДСл. Настоящият състав също приема, че описаните в т. 1, 2, 3, 4 и 7 от МЗ дисциплинарни нарушения са осъществени. По т. 1 Гунчев е наказан за неспазване на срок за изготвяне на отговор до Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) във връзка с писмото от 13.01.2010 г. Поставянето върху него от началника на РИО, Пазарджик, на резолюция "до г-н Гунчев за отговор до 25.01.2010 г." сочи, че началникът е преценил достатъчност на срока за изпълнение на задачата, както и вероятно оставяне на резерв за допълнителна обработка на изготвения материал. Изготвянето на отговора от Гунчев на 29.01.2010 г. е лишило РИО, Пазарджик от възможността да нанесе поправки, ако такива са били необходими. Даденият срок от главният секретар на МОМН за изпълнение до 31.01.2010 г. е срок за началника на РИО, а не за прекия изпълнител Гунчев. Поради това правилно е прието неспазване на служебните задължения от страна на жалбоподателя по т. 1 от раздел VI на длъжностната му характеристика. Последният не сочи обстоятелства и не представя представя доказателства за наличие на обективни причини, които са довели до неспазването на определения му срок от началника на РИО. С т. 2 от заповедта е формулирано неизпълнение на задълженията на жалбоподателя по т. 1 на раздел VI от длъжностната му характеристика. То се е изразило в неизготвяне на становище във връзка с искането на директора на ОУ "Св. Климент Охридски" - с. Фотиново за включването на училището в списъка на защитените училища. Искането на директора на училището е направено с писмо от 16.02.2010 г., на което на същата дата е поставено разпореждане до жалбоподателя за изготвяне на становище до 22.02.1010 г. Върху писмото е поставена резолюция и от самия него в която се твърди, че това становище се изготвя от кмета на община Батак. Последното наложило превъзлагане на задачата за изпълнение от св. Нанева. Към административната преписка е приложено писмено становище до министъра на образованието, изготвено от началника на РИО Пазарджик. Тези действия на жалбоподателя са създали пречки по кандидатстването на училището за промяна на статута му, поради което правилно административният орган е приел недобросъвестно и неточно изпълнение на служебните задължения от Гунчев по смисъла на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДСл. Следващото вменено неизпълнение на служебни задължения от страна на Гунчев е по повод искане на директора на НУ "Васил Левски" - Пазарджик, за провеждане на годишен семинар - квалификация от 03.06.2010 г. Началникът на РИО Пазарджик е разпоредил същото на жалбоподателя "за уточнение". Липсват доказателства какви действия е предприел жалбоподателя по така поставената му задача, поради което твърденията му в жалбата, че не е имал задължения по тази задача са недоказани. В случая доказателствената тежест да обори констатациите на органа е за жалбоподателя. След като той твърди, че органа не е взел предвид дадените от него писмени обяснения, е следвало да ангажира доказателства при съдебното оспорване, за да обори изложените факти в заповедта. Поради това правилно поведението му е квалифицирано като неизпълнение на задълженията му по чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДСл. По т. 4 от МЗ е вменено неизпълнение на възложена задача за определяне на постоянен заместник на член на Съвета по осиновяване на мястото на г-жа Нели Петрова по повод искане от директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик от 04.06.2010 г. Върху искането е разпоредено определянето на заместник да бъде извършено до 08.06.2010 г. Липсват доказателства това задължение да е изпълнено или кога е изпълнено. Жалбоподателят също не е ангажирал доказателства кое лице е предложил той лично на началника на РИО Пазарджик, в каквато насока са възраженията му. Видно от показанията на св. Колчакова, тя е определила заместник на члена на Съвета г-жа Нели Петрова, изпълнявайки искането на началника на РИО Пазарджик. Едва впоследствие, по въпроса с нея е говорил и жалбоподателя. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита за основателни изводите в МЗ, за извършено от Гунчев нарушение на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДСл и на задълженията му по длъжностната характеристика. Нарушението по т. 5 от заповедта се явява недоказано. От разпореждането на началника на РИО Пазарджик не става ясно изпълнението на какви действия е разпоредено на Гунчев по този отчет, поради което не следва да се приема и наличие на дисциплинарно нарушение по т. 5 от заповедта от негова страна. По т. 6 от заповедта като дисциплинарно нарушение е посочено неизготвяне на план за работата на отдел "ИОМД" за учебната 2009/2010 г., което представлява неизпълнение на служебните задължения по т. 22 на раздел V от длъжностната характеристика. Жалбоподателят твърди, че е изготвил плана на 12.10.2009 г., като в писмените си обяснения заявява, че този план е Приложение № 8. Към административната преписка липсва план за учебната 2009/2010 г., но при настоящото и пред 5-членния състав разглеждане на делото, такъв е представен. В него е отбелязано, че "Годишният план е изготвен и представен на началника на РИО на 12.10.2009 г." След като административният орган го е представил на съда, съдът приема за изпълнено задължението, респективно - недоказано нарушението по тази точка, вкл. датата на изготвяне на документа. За изготвянето на плана при пропуснати нормативни срокове липсва твърдение на наказващият. По т. 7 от заповедта административният орган е приел за дисциплинарно нарушение неизпълнение на служебно задължение от жалбоподателя, свързано с изготвяне на отговор на искане на директора на ОУ "Константин Величков" - с. Паталеница, община Пазарджик, за допускане на изключение от минималния брой на ученици в една паралелка. Върху писмото, заведено в РИО с вх. № РД 22-2070/12.07.2010 г. е поставена резолюция на началника на РИО с разпореждане до жалбоподателя "за отговор до 18.07 2010 г.". Такъв не е изготвен, поради което нарушението следва да се приеме за доказано. Дори да се приемат твърденията, че е дадено положително решение за допускане на изключения от определения брой ученици в една паралелка, то това е извършено от други държавни служители, като жалбоподателят не доказва изпълнението на задължението си. При така направените изводи, административният орган е доказал извършени от жалбоподателя нарушения на служебните му задължения по т. 1, 2, 3, 4 и 7 на заповедта, които са достатъчни за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание. Нарушенията, описани в т. 5 и 6 се явяват недоказани. В мотивите на оспорената заповед има изложени съображения, които обосновават както извършените нарушения, така и конкретната им тежест. Поради това следва да се направи извод, че посочените пропуски в работата на жалбоподателя са достатъчни за налагането на дисциплинарно наказание. Наложеното дисциплинарно наказание е в сроковете по чл. 94 от ЗДСл. Представените доказателства за ползван платен отпуск и отпуск по болест водят до положение, при което съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, наказанието фактически е наложено 19 дни след откриването му. Предвид на изложеното оспореното заповед се явява законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Процесуалният представител на министъра претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда искането се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на МОМН сумата 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,