Решение № 12581 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2014 г.

Решение № 12581 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 3204/14.12.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1317/2013 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 181203266/11.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 33/6.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът прави тълкуване на волята на териториалния директор в смисъл, в който той не е вложил в издадената от него заповед, което се подкрепя от изричното му изявление. Цитираните заповеди са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и представляват вътрешнослужебни актове. С тях териториалният директор определя орган по възлагане на ревизии /в случая Ангелинка Димитрова Събева/, чието работно място е изнесено работно място /ИРМ/ Добрич и заема длъжността Началник сектор "Ревизии", отдел "Контрол"при ТД на НАП - Варна. В противоречие с нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК е изводът на съда, че ИРМ има териториален обхват и компетентност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Меком" ООД гр. Русе, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 181203266/11.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 33/6.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени на ревизираното лице "Меком" ООД задължения по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган и РА също е издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със ЗВР № 1201759/11.05.2012 г., издадена от Ангелинка Димитрова Събева - Началник сектор "Ревизии", отдел "Контрол" при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, упълномощена със Заповеди № 1597/01.11.2012 г. с правата по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. РА е издаден от Ивелина Кръстева - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна. Жалбоподателят е с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК в гр. Русе. Ангелинка Димитрова Събева е определена от директора на ТД на НАП - Варна с издадената от него заповед да възлага ревизии и да определя компетентен орган да издава РА по отношение само на задължени лица с адрес, намиращ се на територията на ИРМ Добрич, а очевидно ревизираното лице не е с такъв адрес. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. С решение на Управителния съвет на НАП № РМФ-286/19.12.09 г. се одобрява организационно-управленска структура на ЦУ на НАП. Съгласно т. 3.4. от същата ТД на НАП Варна със седалище в гр. Варна има териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. Следователно, с тази заповед се закриват ТД на НАП - Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище и обхватът на дейност на ТД на НАП - Варна включва и този на бившите шест ТД на НАП, които са изброени. Независимо от обстоятелството, че органите по приходите на ТД на НАП - Варна имат работни места в различни населени места /Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище/, безспорно е, че те са органи по приходите в ТД на НАП - Варна с компетентност по отношение на всички данъчно задължени лица попадащи според постоянния им адрес, ако са физически лица или ЕТ, според адреса на управление, ако са неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, според седалището им, ако са местни юридически лица /клон на ЮЛ/, според адреса им, ако са търговски представителства, според място на извършване на дейността, ако са чуждестранни лица, в териториалния обхват и обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, така, както е определен с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ-286/19.12.09 г. /чл. 8 ДОПК/. ИРМ не са регламентирани в ДОПК и ЗНАП и не разполагат със самостоятелна компетентност и самостоятелен териториален обхват и обхват на дейност, различен от този на ТД на НАП - Варна. Следователно, всеки един орган по приходите в ТД на НАП - Варна според чл. 7 и чл. 8 ДОПК може да извършва ревизии и да издава РА на ДЗЛ, попадащи в обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, независимо от това, че има месторабота в Русе, Добрич, Силистра и пр. Основателен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е обосновал извод за нищожност на РА в резултат на неправилно тълкуване на текста на заповедта на директора на ТД на НАП - Варна, издадена от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. От нея по никакъв начин не следва, че се определят органи, компетентни да издават ЗВР и ЗОКО само по отношение на ДЗЛ, намиращи се територията на ИРМ. Посоченото "за ИРМ - Добрич" следва да се разбира в смисъл, че когато ревизията се осъществява от данъчни органи с месторабота в гр. Добрич, компетентен орган по приходите да издава ЗВР и ЗОКО е посоченото лице. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. От изложеното следва, че ЗВР и ЗОКО са издадени от компетентен орган, надлежно оправомощен от директора на ТД на НАП. Решението на Варненския административен съд като неправилно следва да се отмени. Тъй като спорът не е разгледан по същество и в решението липсват мотиви относно законосъобразността на РА, налице е твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, и делото следва да се върне на същия първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По искането на касационния жалбоподател за разноски следва да се произнесе съставът, който ще разгледа повторно делото, включително и за водене на делото във Върховния административен съд съгласночл. 226, ал. 3 АПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение