Решение № 5070 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 713/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София чрез Т. Сухарева - главен юрисконсулт, против Решение 6556 от 02.11.2023 г., постановено по административно дело 6523/23 по описа на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отменено Решение P3M-5800-994/32-207190 от 02.06.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което са извършени корекции в данните на митническа декларация MRN 20BG005808033752R0 на жалбоподателя, относно митническа стойност на стока, поради което е установено митническо задължение за довнасяне в общ размер на 5319,42 лв., от които сума за мито в размер на 1662,42 лв. и сума за ДДС в размер на 3657,10 лв., както и лихва за забава, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1202 (хиляда двеста и два) лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на съда, че не са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административния орган неправилно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба В. Христов, [ЕГН], чрез своя процесуален представител - адв. Горанов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен на л. 54 от настоящото дело списък на разноските. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 6556 от 02.11.2023 г., постановено по административно дело 6523 по описа на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отменено Решение P3M-5800-994/32-207190 от 02.06.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което са извършени корекции в данните на митническа декларация MRN 20BG005808033752R0 на жалбоподателя, относно митническа стойност на стока, поради което е установено митническо задължение за довнасяне в общ размер на 5319,42 лв., от които сума за мито в размер на 1662,42 лв. и сума за ДДС в размер на 3657,10 лв., както и лихва за забава. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен В. Христов. Според фактическите установявания, на 03.06.2020 г., с митническа декларация с MRN 20BG005808033752R0 В. Христов е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение употребяван лек автомобил - катастрофирал, марка: марка AUDI, модел А7", цвят: фолио камуфлаж, бензинов двигател: 1111, шаси WAUWGAFC7GN018714, условие на доставка CFR Варна (в ЕД 4/1), с обща фактурна стойност 4100 щатски долара (стойност на автомобила 3600 щатски долара, стойност на океанския транспорт 500 щатски долара). Във връзка с идентифициран риск на декларирани занижени стойности на употребявани превозни средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Република България, е извършен последващ контрол на МД, в резултат на който по линията на международното сътрудничество с митническата администрация на САЩ е получено писмо per. 32-359976 от 21.10.2022 г., с което са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Electronic Export Information/ от системата на Американска служба "Митници и гранична охрана. Според данните от представените документи, като цена на моторното превозно средство, декларирано за износ в САЩ, е отразена сумата от 13 414 щ.д., която е по-висока от декларираната в МД с MRN 20BG005808033752R0 от 03.06.2020 г. цена в размер на 4100 щ.д. Въз основа на получената информация от официалните американски власти, директорът на ТД Митница София е приел, че предоставените документи представляват годно доказателство за извършените от митническите органи на съответната държава действия по проверка на автентичността на изпратените документи. Предвид изложените обстоятелства за митническите органи са възникнали основателни съмнения, че декларираната ДС представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от МКС. В тази връзка и въз основа на данните, получени от митническата администрация на САЩ за износната цена на автомобила, на основание чл. 70 от МКС директорът на ТД Митница - София е определил нова МС и нов размер на дължимите държавни вземания. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Според първоинстанционния съд спорът между страните е по въпроса дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно ДС на стоката. След преценка на събраните доказателства, директорът на ТД Митница София издава оспореното Решение P3M-5800-994/32-207190 от 02.06.2023 г. Според съда, видно от съдържанието на оспореното решение, МС на процесния автомобил отново е определена на основание чл. 70 от Регламента, като административният орган се е позовал на справка от база данни, поддържана от трето лице - САЩ, Департамент за вътрешна сигурност, Служба за митническа и гранична защита на САЩ, приемайки че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката като продажна цена, без да изложи аргументи защо не взема предвид стойността на сделката, посочена в издадените за това документи от страна на продавача в САЩ. Не са посочени и причините за незачитане на данните за платената сума в приложената от В. Христов фактура, като според съда същата, ведно с останалите митнически документи, които са представени в официален превод на български език в съдебното производство, установява по категоричен начин осъществени сделки с предмет процесния автомобил - вид, марка, модел, технически характеристики и състояние, цена на придобиване, посочена като заплатена, както и размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013. Прието е, че решението е в противоречие с императивно предвиденото в Регламента, поради това, че административният орган не извършва остойностяване на внесената стока при последователното прилагане на указаните вторични методи на чл. 74, § 2, б. а" - б. "г" от Регламент 952/2013, респ. по метода на чл. 74, § 3 от същия Регламент, какъвто ред е предвиден, след като сам приема, че стойността на стоката не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, а това е самостоятелно основание, водещо до незаконосъобразност на издаденото, оспорено решение. Наред с това съдът е приел, че фактът, че като вторични документи и вносната, и износната декларация имат еднаква доказателствена стойност, без да има законово основание да се придава по - голяма сила и меродавност, на който и да било от тези документи. С оглед на това, единствено и само на установеното от националните митнически власти обстоятелство за декларирана различна стойност на стоката в износната и вносната декларация, не е достатъчно основание за меродавна такава да се приеме стойността, посочена в износната декларация, поради което на това второ основание оспореното решение се явява незаконосъобразно. Посочено е, че при проверката са констатирани различни покупни цени: 4100 щ.д. в представения към митническата декларация документ за покупка; 13 414 щ.д. по данни от американската служба Митници и гранична охрана (писмо per. 32-359976/24.10.2022 г. опис на ЦМУ), обективирани в приложение към Електронна информация за износ - общо 27 броя МПС, сред които попада и процесния автомобил ITISI Х20200406550592; 11200 щ.д. по данни в сайт с информация за аукцион с предмет автомобил със същия VIN номер на шаси. Прието е и че от приобщената по преписката и доказателствата електронна справка от Служба за митническа и гранична защита на САЩ не става ясно с какви методи е определена (декларирана, заявена, какво включва и пр.) вписаната стойност на автомобила, за да може да бъде проверена чрез предвидените за това процесуални способи. По тази причина и изложени допълнителни подробни мотиви съдът е намерил, че митническите органи необосновано са заменили посочената в горепосочените документи договорна цена с цена на стока, посочена в предоставената от горната служба Електронна информация за износ. При тези съображения първоинстанционният съд е счел, че като не е приел декларираната с митническа декларация с MRN 20BG005808033752R0 договор на стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно износната декларация, директорът на ТД Митници София е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Решението на Административен съд София е валидно, допустимо и правилно: Правилно първоинстанционният съд е посочил, че въпреки приетата от административният орган неприложимост на нормата на чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013, предвид възникнали съмнения по отношение на декларираната договорна стойност, в крайна сметка този орган е определил задължението на същата тази стока на основание същата правна норма, макар да е посочил друга, тъй като използва данните, декларирани в еквивалентен документ, в случая за износ, вместо за внос, което създава вътрешно противоречие в мотивите на взетото решение. В разглеждания случай от митническите органи е посочен като приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Така митническият орган излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти, и като краен резултат за процесния автомобил МОС е определена в размера на посочената продажна стойност в съответната износна декларация, към която са прибавени и установените разходи за транспорт до РБългария. Или по начина по-който е определена МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не методът по чл. 74, § 3 от МКС, а основният такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящата инстанция констатира, че в оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките като доказателства, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. В тази връзка по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация, и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки, и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Като е отменил оспореното решение на митническите органи административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 1080 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,