Решение № 1851 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2015 г.

Решение № 1851 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по 3 броя касационни жалби, подадени от: 1/ Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. София, против решение № 184/12.01.2015 г. по адм. дело № 6035/2014 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменен частично РА № 2041305552/12.11.2013 г. на ТД на НАП-София, изменен с Решение № 783/7.05.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-София, по отношение на установените на "Булгаркооп" ЕООД /в ликвидация/ задължения по ЗКПО - корпоративен данък за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 г., в общ размер на 60 125,74 лв., ведно със съответните лихви върху тази сума; 2/ "Булгаркооп" ЕООД - в ликвидация, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Иванов, против същото решение по адм. дело № 6035/2014 г. на Административен съд София-град, с което съдът се е произнесъл по непредявена жалба до размер на установените със същия РА, изменен с Решение № 783/7.05.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-София, задължения за корпоративен данък по ЗКПО, в общ размер на 42 565,15 лв. главница и лихви в общ размер на 13 244,64 лв., с което е отхвърлена жалбата му срещу цитирания по-горе РА, в частта за определения корпоративен данък за д. п. 2007 - 2012 г., в общ размер на 60 125,92 лв., ведно с лихви, в общ размер на 22 043,38 лв., и са присъдените разноски в тежест на дружеството; и 3/ "Булгаркооп" ЕООД - в ликвидация, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Иванов, против решение № 1922/23.03.2015 г. по адм. дело № 6035/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 184/12.01.2015 г. по адм. д. № 6035/2014 г. на Административен съд София-град.

В касационната жалба на директора на Д "ОДОП"-София се поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В касационните жалби на "Булгаркооп" ЕООД се поддържат искания за обезсилване на обжалваните решения, като недопустими, респ. за отмяната им като неправилни. Правят се и искания за присъждане на разноски, съобразно представен списък.

В с. з. касаторите се представляват от юрисконсулт Занева - за директора на Д "ОДОП"-София и от адв. Иванов - за "Булгаркооп" ЕООД - в ликвидация, които поддържат подадените жалби, без да представят писмени доказателства.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба на директора на Д "ОДОП"- София за процесуално недопустима, на основание чл. 215, т. 2, предл. второ от АПК, а касационните жалби на "Булгаркооп" ЕООД за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

1. По касационната жалба на Директора на Д "ОДОП" - гр. София:

Касационната жалба срещу решението, в обжалваната му част, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част прекратено, на основание. 215, т. 2, предл. второ и чл. 210, ал. 1 АПК.

Тази касационна жалба е насочена срещу решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е отменен РА № 2041305552/12.11.2013 г. на ТД на НАП-София, изменен с Решение № 783/7.05.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-София, в частта му на установените на "Булгаркооп" ЕООД /в ликвидация/ задължения по ЗКПО - корпоративен данък за 2007 - 2012 г., в общ размер на 60 125,74 лв. и лихви, в общ размер на 22 043,38 лв. Видно от обжалваното решение, същото не съдържа такава част, каквато е предмет на обжалване от страна на директора на Д "ОДОП"-София. В частта на посочените суми - главница и лихви, решението съдържа отхвърлителен диспозитив, а не отменителен, което означава, че е в полза на Дирекцията. Поради липса на такова решение - предмет на обжалване и поради това, че за сумите, в които се обжалва, решението е положително за този касатор, а не неблагоприятно, същият не разполага с право на обжалване. Като недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство подлежи на прекратяване.

1. По касационната жалба на "Булгаркооп" ЕООД - в ликвидация, срещу решение № 184/12.01.2015 г.:

Първоинстанционнното производство е образувано по жалба на "Булгаркооп" ЕООД-в ликвидация, срещу РА № 2041305552/12.11.2013 г. на ТД на НАП-София, изменен и потвърден с Решение № 783/7.05.2014 г. на директора на Д "ОДОП"- София, в частта му на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО, за д. п. 2007-2012 г., в частта над 42 565,16 лв. главница общо и в частта над 13 244,64 лв. лихви общо, като искането на дружество е било за отмяна на този РА в частта на установените задължения по ЗКПО в размер общо на 60 125,92 лв. корпоративен данък и лихви в общ размер на 22 043,38 лв. В частта до 42 565,16 лв. общо главница и в частта до 13 244,64 лв. общо лихви, в жалбата е посочено, че оспорения РА не се обжалва, тъй като е законосъобразен.

С обжалваното решение, което се отъждествява с постановения диспозитив, съдът се е произнесъл свръх петитум, като се е произнесъл в повече от поисканото, като е изменил оспорения РА, потвърден в обжалваната му част с решение № 783/7.05.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-София и е определил задължения на оспорващото дружество за корпоративен данък и лихви, по години 2007-2012 г., до размери, в които РА не се обжалва. Произнасянето свръх петитум касае определените задължения по ЗКПО, както следва: данък за 2007 г., в размер на 5433,12 лв. и лихва в размер на 3478,31 лв; данък за 2008 г. в размер на 5497,16 лв. и лихва в размер на 2684,17 лв.; данък за 2009 г. в размер на 8754,18 лв. и лихва - 3260,17 лв.; данък за 2010 г. в размер на 7967,73 лв. и лихва - 2145,02 лв.; данък за 2011 г. в размер на 7196,05 лв. и лихва - 1191,40 лв.; и данък за 2012 г. в размер на 7716,92 лв. и лихва - 485,57 лв., или общо корпоративен данък за д. п. 2007-2012 г. в размер на 42 565,16 лв. и общо лихви в размер на 13 244,64 лв.

В тази част решението се явява недопустимо и подлежи на обезсилване, тъй като съдът не е бил сезиран с жалба за отмяна или изменение на РА до размер на посочените по-горе суми, поради което и не е имал задължение за произнасяне. Решението постановено по непредявена жалба е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част, а производството в същата - на прекратяване.

В останалата обжалвана част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

В тази част обжалваното решение няма никакви мотиви, каквито съдът е бил длъжен да изготви, по аргумент от чл. 172а, ал. 2 АПК. Изложените мотиви не съответстват на постановения диспозитив, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е това, което съдържа диспозитива му. В случая, с отхвърлянето на жалбата в посочените части и за посочените размери на установения по РА корпоративен данък и лихви, съдът на практика приема, че оспорения РА в тези части е законосъобразен, а жалбата неоснователна. Поради това е бил длъжен да изложи мотиви, подкрепящи този правен резултат. Изложените такива водят до други правни изводи, несъответни на постановеното решение в отхвърлителната му част. Освен това самите мотиви, относно предмета на обжалване и изводите по същество, относно начина на определяне "пазарната лихва" по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, са вътрешно противоречиви. От една страна съдът е определил критериите на които следва да отговаря процесната пазарна лихва и метода на изчисление - метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ, а всъщност е кредитирал заключението на ССчЕ, което е работило по осреднени лихвени проценти, предоставени от "ЦКБ" АД, явяващо се свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, поради това, че банката е чл. на надзорния съвет на ЦКС, който пък е едноличен собственик на капитала на двете договарящи дружества /заемодател и заемополучател/. Освен това в заключението на експерта липсва позоваване на съответния метод от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. при изчисляване на пазарната лихва, с което е допуснато нарушение на същата.

Предвид изложеното, в тази част, а също и в частта на присъдените разноски, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

1. По касационната жалба на "Булгаркооп" ЕООД - в ликвидация, срещу решение № 1922/23.03.2015 г.

Решението е правилно по своя резултат.

Правилен е крайния извод на съда, че в отхвърлителната му част, решение № 184/12.01.2015 г. по адм. дело № 6035/2014 г. на АССГ не съдържа явна фактическа грешка, но по различни от изложените от съда мотиви. В случая допуснатото от съда нарушение, съгласно изложените по-горе в т. 2 от настоящето решение, не представлява явна фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 от АПК, а е правна грешка, с оглед допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защитата срещу която не е по реда на чл. 175 от АПК, а по реда на чл. 208 и сл. от АПК- обжалване на решението пред касационната инстанция.

Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този резултат по касационното обжалване разноските, поискани от страните, ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение