Решение № 13683 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2019 г.

Решение № 13683 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Динева, подадена чрез адв. Кънева, срещу Решение № 77/21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 66/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/112/07129/04/01 от 9.08.2017 г. на Директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" – Хасково и е осъдена да заплати ДФ "Земеделие", ОД – Хасково разноски в размер на 100 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че оспорвания АУПВД е издаден от компетентен орган, като се твърди, че законодателят е дал възможност на Изпълнителния директор на ДФЗ да делегира някой от правата си на директорът на ОД, но правото да съставя АУПВД и да налага санкции с тях не е от тези права. Излагат се доводи, че в акта не е посочена правилната правна квалификация, а две взаимно изключващи се хипотези – чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, както и че е нарушен чл. 57 от АПК относно сроковете, в които следва да се проведе процедурата по съставяне на АУПВД. Твърди се още, че органът, съставил акта, не е извършил всички необходими проверки за установяване на нарушението и не е и мотивирал акта си, а също не е посочил и дали процесният договор е прекратен. Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Хасково, както и присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ответникът – директора на ОД на ДФЗ – гр. Хасково, в писмен отговор чрез юрк. Попов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска да се остави в сила обжалваното решение на Административен съд – Хасково, както и да се присъдят разноски за касационното производство в минимален размер. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Хасково. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустими, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) – Хасково е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/112/07129/04/01 от 9.08.2017 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Хасково, който на А. Динева е определено задължение от 24 446.00 лева, представляващо получено първо плащане по Договор № 24/112/07129 от 5.11.2012 г. С оспореното в настоящото производство решение, АС – Хасково е отхвърлил жалбата против издадения АУПДВ и е осъдил А. Динева да заплати разноски в размер на 100 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че със Заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади фермери УРН 24/112/07129 от 20.08.2012 г. А. Динева е заявила изграждане на Животновъден обект за калифорнийски червеи в с. Люляк, общ. Стара Загора, както и че била одобрена за финансиране, в резултат на което бил сключен Договор № 24/112/07129 за отпускане на финансова помощ по Мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Не било спорно, че видно от Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 1.01.2013 г. до 31.12.2014 г. на А. Динева, през цялата 2013 г. същата, освен като земеделски производител, е била осигурявана по трудови правоотношения, както следва: за периода от 1-ви до 12-ти месец от "Биомеда 2000" ЕООД на база 4 часов работен ден; през периода от 1-ви до 7-ми месец на 2014 г. от "КРКА България" ЕООД на база 8 часов работен ден, и за периода 8-ми месец 2014 г. от "Фьоникс Фарма" ЕАД на база 8 часов работен ден. Фактите за съществуващи трудови правоотношения на оспорващата с горепосочените дружества били установени и от представените пред съда трудови договори. В Становище от 18.11.2014 г. от Директор на Дирекция "Правна" на ДФ "Земеделие" до Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Хасково е посочено, че поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения, визирани чл. 8, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9/3.04.2008 г. и т. 4. 4, б. "з", във вр. с т. 4. 29 от договора за подпомагане, е налице основание за отказ от второ плащане, както и основание да се претендира възстановяване на сумата, получена от бенефициента като първо плащане, ведно със законната лихва върху нея. С писмо с изх. № 01-260-6500/704 от 21.04.2017 г. (л. 133), Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Хасково, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК уведомил А. Динева, че ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ, като със същото е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било получено от Динева на 28.04.2017 г., видно от приложеното известие за доставяне. При така установената фактическа обстановка, АС – Хасково е приел, че оспореният АУПДВ, е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Хасково, упълномощен със Заповед № 05-РД/286 от 1.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава АУПДВ, както и че в оспорения акт са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Съдът е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като органът е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, включително е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Изложил е мотиви, че атакуваният акт е издаден и при спазване на материалния закон. Като е приел за безспорно установено наличието на описаното в акта нарушение, както на поетото от ползвателя по т. 4. 29 от Договора задължение, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9/3.04.2008 г., съдът е посочил, че предприетите от страна на административния орган действия да изиска възстановяване на получените средства са законосъобразни, а издаването на АУПДВ е в резултат на изпълнение на нормативноустановеното задължение на органа да предприеме тези действия при наличие на процесното нарушение на нормативните изисквания за ползване на средствата за подпомагане. След като е анализирал приложимата правна уредба, съдът е приел, че изброените от жалбоподателката разпоредби, както от посочения подзаконов нормативен акт, така и от договора, посочени, като основание за издаване на оспорения акт, не се намират в противоречие с нормите на чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 48, ал. 1 от КРБ. Във връзка с другите възражения, съдът е изложил доводи, че при административния договор, какъвто се явява процесния, е неотносима хипотезата на недопустимост на развалянето по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, а също така и че след като е налице безспорно установяване на възприетото от органа неизпълнение на поето договорно и нормативно задължение, то следователно са налице материалноправните предпоставки за реализиране на предвидената от закона възможност за органа да поиска връщането на вече платени по договора суми. Решението е правилно постановено. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Хасково, упълномощен със заповед № 05-РД/286 от 1.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007–2013 г. Същата заповед, делегираща правомощия, е приложена на лист 19 от административната преписка по делото. АУПДВ е издаден при спазване на административно производствените правила. От представеното по делото писмо с изх. № 01-260-6500/704 от 21.04.2017 г. на директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Хасково, се установява, че А. Динева е уведомена за открива производство по издаване на АУПДВ. В писмото са посочени констатациите на органа, че бенефициентката не е изпълнила поетото от нея задължение до 5.02.2013 г. да прекрати служебните си/трудови правоотношения на пълен работен ден и да редуцира същите до не повече от 4 часова дневна трудова заетост за периода до 5.11.2016 г. С писмото, Динева е уведомена за приложимата нормативна уредба, както и правните последици от нарушаване на задължението, като едновременно с това й е предоставена възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било получено лично от бенефициентката на 28.04.2017 г. Правилно административния съд е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправни разпоредби. По делото не е било спорно, че А. Динева е подала заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади фермери УРН 24/112/07129 от 20.08.2012 г., като е кандидатствала за сумата от 48 892 лева, от които първо плащане в размер на 24 446 лева. На 5.11.2012 г. между Държавен фонд "Земеделие" – София и Динева е сключен Договор № 24/112/07129 за отпускане на финансова помощ по Мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С Уведомително писмо за одобрение № 253/16.01.2013 г. (л. 64), изх. № 01-263-6500/321 от 24.01.2013 г., ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, Отдел РРА – РА – Хасково е уведомила Динева за извършено плащане по нейна банкова сметка, на финансова помощ от 24 446.00 лева. В писмото е посочено, че плащането е извършено на 3.12.2012 г. Според т. 4. 29 от договора, ползвателят е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години след сключване на договора, при спазване на условията на чл. 11 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. От приложение към писмо до Директора на ДФЗ – Областна дирекция Хасково, изх. № 23/05-00-21#1 от 26.09.2014 г., а именно Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 1.01.2013 г. до 31.12.2014 г. на Динева, през цялата 2013 г. същата, освен като земеделски производител, е била осигурявана по трудови правоотношения, както следва: за периода от 1-ви до 12-ти месец от "Биомеда 2000" ЕООД на база 4 часов работен ден; през периода от 1-ви до 7-ми месец на 2014 г. от "КРКА България" ЕООД на база 8 часов работен ден, и за периода 8-ми месец 2014 г. от "Фьоникс Фарма" ЕАД на база 8 часов работен ден. Фактите за съществуващи трудови правоотношения на бенефициентката с горепосочените дружества се установяват и от представените пред първоинстанционния съд трудови договори. Правилно АС-Хасково е приел, че от фактите по делото безспорно се установява наличието на описаното в акта нарушение, както на поетото от ползвателя по т. 4. 29 от Договора задължение, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9/3.04.2008 г. Изложените обстоятелства обосновават предприетите от страна на административния орган действия да изиска възстановяване на получените средства за подпомагане, финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Законосъобразно е издаването на АУПДВ в резултат на изпълнение на нормативноустановеното задължение на органа да предприеме тези действия при наличие на процесното нарушение на нормативните изисквания за ползване на средствата за подпомагане. Неоснователно е възражението на касатора, че органът не е посочил дали процесният договор е прекратен, поради което не е налице основание за изискване на полученото по него първо плащане. Правилно е преценено, че като основание за изискване на полученото от жалбоподателката първо плащане, органът е посочил нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, която разпоредба предвижда възможност при установяване неизпълнение на договорни или нормативни задължения, договорът да бъде прекратен, но не определя това прекратяване, като предпоставка за упражняване правомощието на органа, да изиска направеното вече първо плащане. По тези съображения съдът законосъобразно е приел, че след като е налице безспорно установяване на възприетото от органа неизпълнение на поето договорно и нормативно задължение, то следователно са налице материалноправните предпоставки за реализиране на предвидената от закона възможност за органа да поиска връщането на вече платени по договора суми. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издадения АУПДВ № 24/112/07129/04/01 от 9.08.2017 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" – Хасково е законосъобразен административен акт и като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед крайния изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ основателна е претенцията на ответника за присъждане в полза на ДФ "Земеделие" на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция, които А. Динева следва да заплати. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,